Решение № 484 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Бонка Янкова

К. Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200572 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Д. и адв.Н., защитници на подсъдимия П. И. Х., срещу решение №107 от 03.04.2024 г., постановено по внохд №1173/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата на адв.Д. се релевират трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с: 1. отказа на съда да назначи „нова“ автотехническа експертиза с аргумент, че делото е изяснено от фактическа страна и по него са събрани достатъчни по обем доказателства, извод, който според защитника, е формиран в нарушение на чл.14 от НПК; 2. липса на анализ на съдържанието на основен доказателствен източник- диск, на който е било записано произшествието; 3. игнориране на части от автотехническата експертиза, касаещи разстоянието на видимост на заснелата удара между двата автомобила камера, преценени в контекста на разстоянието между превозните средства в момента, в който л.а на пострадалия е започнал маневра завой на ляво, което разстояние е от значение за опасната зона на спиране на автомобила, управляван от подсъдимия и предотвратимостта на удара; 4. необсъждане на противоречията между изводите, направени в АТЕ-за, изготвена от вещите лица А. Б. и Е. К. и заключението на КАТЕ-за и допълнителната такава, относно отстоянието на л.а /марка/ от мястото на удара към момента, в който автомобила на пострадалия- /марка/ е предприел 1 завой на ляво и относно неговата скорост на движение преди и в момента на удара; 5. неправилно отхвърляне на обясненията на подсъдимия и показанията на св.М. досежно употребата от страна на П. Х. на спирачната система непосредствено преди удара. На следващо място са изложени и конкретни съображения в подкрепа касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се твърди, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда като последица от неправилното приложение на материалния закон. В допълнение се посочва, че то не е съобразено с целите по чл.36 от НК, въпреки законосъобразното приложение на института на условното осъждане. В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В касационната жалба на адв.Н. също се сочат и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Относно претенцията за нарушение на материалния закон се твърди, че апелативният съд не е изследвал съотношението между разпоредбите на чл.21 от ЗДвП и чл.65 т.6 от ЗДвП, които са били приети за нарушени от подсъдимия и връзката им със съставомерния резултат. Според защитника, приемайки, че П. Х. е допуснал и двете нарушения /чл.21 и чл.65 т.6 от ЗДвП/, както и че и двете са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалия, решаващият съд е приложил материалния закон неправилно. Отделно от това са изложени съображения и за причините, поради които нарушението по чл.21 т.1 от ЗДвП не е годно да запълни бланкета на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, като в тази насока е застъпена тезата, че по делото е останал неизяснен въпроса за момента на възникване на опасността за подсъдимия. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава чрез твърдение за нарушено право на защита, понеже чрез непредвидената и изненадваща отмяна на определението от 27.09.2022 г. за допускане на допълнителна задача на експертите по АТЕ -за и незабавното преминаване към разглеждане на делото по същество, съдът е поставил защитата /адвокат и клиент/ в невъзможност да „анализират настъпилата промяна и евентуалната необходимост от посочване и събиране на други доказателства“. На следващо място се твърди, че с отказа си да назначи „нова“ автотехническа експертиза, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия и е предпоставил допуснатите нарушения на материалния закон. Що се отнася до явната несправедливост на наказанието, защитникът твърди, че то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Х., адв.Д. поддържа двете касационни жалби по изложените в тях съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационните жалби. Не се съгласява с довода на защитата за наличие на противоречив и непълен анализ на доказателства и 2 доказателствени средства, намира за убедително мотивиран отказа на съда да назначи още една АТЕ-за и да възложи изготвянето на нова скица, при наличието на първоначално изготвена такава, която покрива изискванията за пълнота. Счита, че оспорената от защитата причинно следствена връзка между двете нарушения, извършени от подсъдимия и съставомерния резултат е убедително защитена в решението на апелативния съд. Посочва, че всички обстоятелства, относими към законосъобразното отмерване на наказанието са били взети предвид и преценени правилно с оглед тяхната индивидуална тежест. Предлага да бъде оставено обжалваното решение в сила.

В последната си дума подсъдимият П. И. Х. предоставя на съда да вземе решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №16 от 14.12.2022 г., постановена по нохд №26/2022 г., Монтански окръжен съд е признал подсъдимия П. И. Х. за виновен в това, че на 06.09.2018 г., на път II -81, км 102+000 в землището на /населено място/, с посока на движение от /населено място/ към /населено място/, при управление на л.а. марка /марка/ с рег.№ /рег. №/, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 и чл.65 т.6 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. А. И., поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, като подсъдимият е оправдан да е нарушил разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП.

С присъдата на подсъдимият П. Х. е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство - л.а. /марка/ с рег.

№ /рег. №/ и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски .

По въззивен протест на ОП-Монтана и въззивна жалба от адв.Н., в качеството му на защитник на подсъдимия Х., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1173/2023 г., приключило с решение №107 от 03.04.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Проведеното разследване по настоящето дело не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, поради което не е било годно да доведе до изясняване на релевантните факти, на базата на които да се обосноват изводите на съда по правото. Налице са доказателствени източници, които не са били обсъдени изобщо, а други - не са били съпоставени с необходимото 3 внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, нито пък надлежно проверени, което е довело до това, че редица важни обстоятелства, имащи пряко отношение към правилното решаване на делото са останали неизяснени. Действително касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика в доказателствената дейност на контролирания съд, въз основа на която се формира вътрешното му убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай.

На първо място следва да се посочи, че макар апелативният съд да е приел „началото на маневрата завой на ляво, предприета от пострадалия“ като първоначален момент за възникване на опасността за л.а. /марка/, управляван от подсъдимия, не е изложил никакви конкретни съображения, чрез които да обоснове това си решение. А това е било особено нужно по две причини: 1. моментът на възникване на опасността за л.а. /марка/ в настоящия казус е от съществено значение за преценката за разстоянието между двата автомобила в този конкретен момент, а оттам и за опасната зона за спиране на превозно средство при избраната от подсъдимия скорост на движение, респективно предотвратимостта на удара между двете МПС-та, както и за преценката на същите обстоятелства, но в хипотезата на движение на л.а. /марка/ с разрешената за този пътен участък скорост; 2. от събраните по делото доказателства е установено, че преди да предприеме завой на ляво, л.а /марка/ е намалил скоростта си на движение, което също би могло да бъде първоначален момент на възникване на опасност за л.а. /марка/, доколкото за водача му съществува задължение да наблюдава движението на превозните средства, намиращи се пред него и да вземе мерки за безопасност при промяна в тяхното движение, включително и когато те намаляват скоростта си.

При това положение, апелативният съд е бил длъжен да посочи конкретни съображения за избрания от него момент на възникване на опасността за л.а.

/марка/, съобразявайки, разбира се, и фактическите обстоятелства по обвинението, отразени в обвинителния акт.

На следващо място, по делото е била изготвена и приета пред първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица А. Б.-НТЛ при ОД на МВР и инж.Караенев /л.151-154 от нохд №26/2022 г./. В съдебното заседание, проведено на 27.09.2022 г., при допускането на посочената експертиза, ОС-Монтана е включил в състава й като вещо лице А. Б., от когото на 11.10.2022 г. е постъпило писмо /л.136 от делото/, с което е уведомил съда, че поставените на експертизата въпроси са извън компетенциите на експертите- криминалисти в НТЛ при МВР-Монтана, поради което не може да им бъде отговорено. Въпреки това обстоятелство, видно от експертното заключение, в неговото изготвяне той е участвал.

Въпросът за компетентността му така и не е бил изяснен от съда, нито пък на какво се дължи промяната в неговата позиция. Независимо от горното, ВКС констатира и следното: в обстоятелствената част на писменото заключение е посочено, че след запознаване с наличния видеоматериал /запис от диск от 4 камера/, вещите лица са установили, че сектора на видимост на камерата е измерен като „50,60 метра от началото на видимост на камерата /полезрение/ до фактическото място на удара между двата автомобила след края на мантинелата“. Експертите са посочили още, че „в зоната на видимост на камерата, отляво на дясно навлиза лек автомобил, който се движи с невисока скорост и видимо намалява своята скорост на движение след достигане края на мантинелата в ляво от него. В този момент в полезрението на камерата навлиза друго МПС, движещо се с видимо висока скорост, което след края на мантинелата блъска МПС-то, което е пред него /намаляващо скоростта си на движение/. Отделно от това са отразили и, че „за първия автомобил / /марка//, който след навлизане в зоната на видимост на камерата е видно, че променя скоростта си /намалява я/ и в определен момент спира / не се придвижва/, след което настъпва удара с другото МПС, идващо отзад . Това действие /спиране/, може да се опише, като придвижване на процесния автомобил / /марка// в друго направление /за предприетата маневра/, но не и в посоката на първоначалното му движение /по оста на пътя/“. Прочитът на тези констатации сочи, че разстоянието между двете МПС-та в момента на възникване на опасността за л.а /марка/, възприета от апелативния съд /предприемане на маневра завой на ляво от л.а /марка//, е било в размер на 50,60 м. /друг е въпроса, че не е ясно под 50,60 метра какво точно следва да се разбира- 50 метра и 60 см. или петдесетшестдесет метра/. Това е така, тъй като камерата е заснела както първоначалният момент на навлизането на л.а. /марка/ и началото на маневрата завой на ляво на л.а. /марка/, така и настъпването на самия удар и всичко това е попадало в нейния обхват на видимост от 50,60 метра.