Решение № 5487 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5487 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231110211342 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Я. К. срещу електронен фиш серия К № 6450458, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 100,00 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш.

Моли се същият да бъде отменен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които се поддържа становище за законосъобразност на издадения електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

1

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2022г. около обяд в гр. София, на бул. „Черни връх” до номер 9 екип на ОППСДВР, в който бил и младши автоконтрольор М П, осъществявал контрол по спазване правилата за движение, в частност измервал скоростта на движение на автомобилите в района, движещи по булеварда в посока от бул. „Свети Наум” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”.

Ограничението на скоростта в този пътен участък било 50 км./ч. за населено място.

В 12:39ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка „Нисан Х Трейл” с рег. № . Била отчетена скорост на движение 71 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч.).

Видно от справката за собствеността на процесното МПС, автомобилът бил собственост на „Сожелис-България” ЕООД /със сегашно наименование на фирмата „ОТП Лизинг“, видно от публично достъпната информация в ТР/. Ползвател на автомобила било дружеството „Кишков и КО” ЕООД с управител И. Я. К..

Измерването било извършено с АТСС ARH CAM S1 № 120cd16.

Видно от Сертификат № AR1H01032019218, към процесната дата младши автоконтрольор М П е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1.

Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100,00 лева на управителя на дружеството - ползвател на лизинговия автомобил „Кишков и КО” ЕООД – жалбоподателката К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

АТСС „ARH CAM S1“ № 120cd16 към датата на нарушението била преминала последваща проверка за техническа годност на 12.09.2022г. със срок на валидност една година.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет; снимков материал на АТСС, с която е извършено измерването, протокол за преминал технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на автомобила; писмо на СО ведно с приложена пътна схема на процесния участък; сентификат на Мартин Борисов Пасков – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР за преминало обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта.

Изводи относно участието на М П в екипа на ОПП-СДВР, извършил измерване на скоростта на движение на МПС в района, както и мястото на извършване на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на измерване на скоростта.

2

Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за ограничение за населено място, а не за установено с пътен знак, съдът направи на база приобщения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, в който изрично е посочено, че става въпрос за максимално разрешена скорост 50 км./ч. за населено място, като същата не е въведена с пътен знак, както е видно от справката от СО, ведно с пътната схема. Последното обстоятелство се установява и от приобщената по делото справка от СО с пътната схема към нея.

Съдът не намери основание да дискредитира представената от СО справка ведно с пътната схема на процесния участък, като намира за неоснователно възражението на жалбоподателя чрез процесуалния представител в тази насока. Представената схема на пътния участък, независимо, че в придружителното писмо на СО е посочена като проект на организация на движението, съдържа сведения относно пътните знаци и маркировка в процесния участък, като в самото писмо на СО изрично е предоставена и исканата информация, като е посочено, че се касае за ограничение на скоростта 50 км./ч., която не е въведена с пътен знак. В тази връзка съдът също така ще посочи, че ограничението на скоростта от 50 км/ч. е предвидено в закона, поради което възражението на жалбоподателя във връзка с представената схема /проект/ и съответно неговото приложение се явява и ирелевантна.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест 3 контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Приложение не намира и нормата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.

Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.

В случая нарушението е установено от АТСС ARH CAM S1 № 120cd16, надлежно калибрована, при което измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Съдът приема за доказано и самото нарушение, тъй като автомобилът е заснет с АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния номер на 4 автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП административнонаказателната отговорност е ангажирана на управителя на „Кишков и Ко” ЕООД, именно в това негово качество, доколкото автомобилът, с който е превишена скоростта, е предоставен за ползване на юридическото лице от собственика на МПС „Сожелис-България” ЕООД /със сегашно наименование на фирмата „ОТП Лизинг“/, а управителят ползвателя не е подал декларация, в която да е посочил конкретно лице, на което да е предоставил автомобила. Относно липсата на подадена декларация от страна на лицето, срещу което е издаден фиша, следва да бъде съобразено отразеното в придружителното писмо на ОПП-СДВР, с което са изпратени материалите по преписката до съда. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, а е обжалвал електронния фиш. Ето защо, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството – жалбоподател, като се по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП се презюмира, че именно законният представител е управлявал автомобила на посочената дата.