Решение № 4 от 06.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С.а като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100101199 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. С. Т. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумите 50000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца страх, стрес, злепоставяне на доброто му име в обществото и влошаване на здравословното му състояние и 31200 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди – извършени разходи за адвокатска защита, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/15 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД № 820/17 г. по описа на ВОС и по ВНОХД № 109/2019 г. и ВНОХД № 234/ 20 г., по описа на Апелативен съд гр. Варна и КНД № 117/2020Г на ВКС - Второ НО и по КД № 9/22 г. на ВКС 3-то НО, по което с решение № 42/02.09.2022 г. е бил окончателно оправдан, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 02.09.2022 г. до окончателното им изплащане, с присъждане на разноски.

Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове, твърдяните вреди, евентуално размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и заплащането на адвокатските възнаграждения.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Страните представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По действията по наказателното дело в хронологичен ред въз основа на служебна справка по наказателното дело, приложено като доказателство по гр. д. № 784/24 г. ВОС, ХII-ти състав:

1

Съставен е протокол от 16.04.2015 г. за разпит на ищеца като свидетел (л. 63, т. V ДП).

С постановление от 23.04.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем (л.

36, т. III ДП) за престъпление по чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 НК и е взета мярка за неотклонение подписка. Наложена е и забрана ищецът да напуска страната (л.

1 50, т. III ДП). От представеното свидетелство за съдимост от 14.05.2015 г. е видно, че ищецът е бил неосъждан (л. 53, т. III ДП)

Съставен е протокол от 15.09.2015 г. за разпит на ищеца (л. 45, т. III ДП).

С постановление от 04.11.2016 г. наложената мярка за неотклонение подписка е отменена (л. 55, т. III ДП).

С определение от 17.11.2016 г. по ЧНД № 1383/16 г. ВОС забраната ищецът да напуска страната е отменена (л. 128, т. II ДП).

С постановление от 20.02.2017 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем по уточнено обвинение (л. 26-29, т. III ДП).

По делото са проведени заседания, всички с участието на ищеца, както следва: по НОХД № 820/17 г. по описа на ВОС: 03.10.2017 г. (9-13:36 ч.);

02.11.2017 г. (13:30-18:20 ч.); 08.11.2017 г. (9-15:25 ч.); 13.11.2017 г.; 17.11.2017 г. (9-15:30 ч.); 08.01.2018 г. (10-12:20 ч.); 29.01.2018 г. (10-16 ч.); 13.03.2018 г.

(9:30-16:35 ч.); 14.03.2018 г. (9-16:35 ч.); 11.06.2018 г., отложено; 01.10.2018 г.

(9:30-16:30 ч.); 02.10.2018 г. (9:30-16:20 ч.); 04.10.2018 г., на което е обявена оправдателна присъда; по ВНОХД № 109/2019 г.: 26.09.2019 г. (13-17:10 ч.), на което е обявена осъдителна присъда; по КНД № 117/2020 г. на ВКС РБ, Второ НО, отсрочено от 27.03.2020 г., заради епидемията, за 15.05.2020 г. (9:20-10:55 ч.); по ВНОХД № 234/ 20 г., по описа на ВАпС: 23.10.2020 г., отложено поради заболяване на подсъдим и на 12.02.2021 г. (9-17:05 ч.) и по КД № 9/22 г. на ВКС РБ, Трето НО, отсрочено от 15.02.2020 г., поради отпуск на защитник на друг подсъдим, 17.03.2022 г. (9:30-10:50 ч.). С решението, посочено в исковата молба ищецът е бил окончателно оправдан.

От служебни справки и от представените заверени преписи (л. 110-118) е видно, че са предявени искове за обезщетения за вредите от престъплението, за което е било повдигнато обвинение, по които са били образувани дела, както следва: от 28.11.2017 г. – в гр. д. № 2521/17 г. ВОС, прекратено с определение № 260011/23.01.2024 г.; от 13.02.2018 г. – в гр. д. № 371/18 г.

ВОС, прекратено с определение № 260028/08.02.2024 г.; от 09.04.2020 г. – в гр. д. № 862/20 г. ВОС, по което искът срещу ищеца по настоящото дело е оттеглен.

Практиката за обстоятелствата от значение за размера на обезщетението е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК и решение № 145 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2021 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

Обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило седем години и четири месеца и 10 дни. Независимо от сложността на производството, делото не е решено в разумен срок.

2

Следва да бъде определено обезщетение над средния размер.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

От цитираната преписка е видно, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение подписка за около година и половина.

От представените протоколи е видно, че ищецът е давал показания като свидетел и като обвиняем, участвал е в горепосочените открити съдебни заседания, много от тях продължителни. В заседанията са присъствали близки на починалите работници и са разпитвани лица, които познават ищеца.

Следва да бъде определено обезщетение над средния размер.

Отражение върху личния жИ.т на ищеца:

Здравословно състояние:

От представения в заверен препис амбулаторен лист от 09.09.2021 г. (л.

92) е видно, че на ищеца е поставена основна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, епизод към момента – умерено тежък.

От заключението (л. 166) на вещите лица по допуснатата комплексна психологическа и психиатрична експертиза се установява, че ищецът първо е имал остра стресова реакция, която е преминала в посттравматично стресово разстройство, а към момента – в смесено тревожно-депресивно състояние.

Вещото лице д-р А. сочи, че в съзнанието си ищецът не дели травматичното събитие от делото, но съдът приема, че постоянното състояние е предизвикано не от травматичното събитие, а от делото, което го е свързало с ищеца и от угрозата ищецът да понесе отговорността за инцидента.

Семеен жИ.т:

В показанията си (л. 214) свидетелят С. Т. (син на ищеца) сочи, че когато ищецът отивал в София за заседание по наказателното дело, не нощувал в дома на сина си, а във фирмено жилище, защото бил разстроен. Семейството знаело, че ищецът се крие, за да не плаче пред тях.

В показанията си (л. 216) свидетелят Ю.Е. сочи, че ищецът е споделял мисли за самоубийство.

Следва да бъде определено обезщетение над средния размер.

Професионален жИ.т:

В показанията си свид. Б., колежка на ищеца, сочи, че след 2015 г. той се въздържал да поема оперативен контрол на терен.

Следва да бъде определено обезщетение към средния размер.

По разгласяването на обвинението:

В представените разпечатки (л. 93-113) от публикации в Интернет за делото името на ищеца е посочено.

Съдът приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389 от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).

В обществените представи, сред всички тежки престъпления по НК, престъплението с четирима загинали, поради бездействието на ищеца, е равно 3 по тежест само на престъпление срещу дете и значително надхвърля по тежест повечето от другите тежки престъпления (например срещу собствеността).

Следва да бъде определено обезщетение над средния размер.

Съдебна практика по размера на обезщетенията:

За обвинения за тежко престъпление, с наложена мярка за неотклонение подписка и продължителност на наказателното производство около седем години, са определяни обезщетения, както следва: при постановена осъдителна присъда, до 2021 г. – 20000 лв. (определение № 50185 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2022 г., IV г. о., ГК); до 2014 г. – 30000 лв. (определение № 857 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2020 г., III г. о., ГК), като ищцата е изтърпяла 3 месеца и половина, до 2019 г. – 30000 лв.

(определение № 801 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3214/2023 г., III г. о., ГК); без осъдителна присъда, директор на предприятие с национално значение, широко разгласяване до 2016 г. – 25000 лв. (решение № 143 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3662/2019 г., IV г. о., ГК); без сериозно въздействие върху жИ.та на ищцата, без публично оповестяване, до 2013 г. – 23000 лв. (решение № 160 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 96/2020 г., III г. о., ГК); до 2018 г., без публично оповестяване, но наред с друго обвинение – 12000 лв. (определение № 954 от 3.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2022 г., III г. о., ГК).

Средният размер, определян в практиката е около 30000 лв.

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай, като се съобразява инфлацията, е 35000 лв.

Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/487d5f9e-2b1c-4524-a3a8-14603baa128d