Решение № 3321 от 16.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3321

Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ канд № 20267040600364 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба от Д. А. С., с адрес: [населено място], [улица], ет.4, против Решение № 1012 от 23.12.2025г. постановено по АНД № 3123 от 2025г. по описа на Районен съд - Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, с които е обосновано потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за липса на доказано нарушение, за което да се налага санкция. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а в условието на евентуалност- да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски.

В открито заседание, касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба по развитите вече съображения. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът – Началник на сектор в ОД на МВР-Бургас, 01 РУ, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по оспорването.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС намира, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

При разглеждане на касационната жалба по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото е наказателно постановление № 24-0431-000403 от 11.09.2024г., издадено от Началник на сектор в ОД на МВР-Бургас, 01 РУ. С процесният санкционен акт, на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на Д. С., за нарушение на чл.94, ал.3, изр.2-ро от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Видно от обстоятелствената част на НП, наказанието е наложено за това, че на 19.06.2024г. в 17.42 часа в [населено място], на [улица] „спира“ лек автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер], „върху тротоарни площи“.

При постановяване на решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът и постановлението са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите реквизити. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, като приел, че нарушението е извършено. Съдът се е позовал на текста на нормата по чл.94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се допуска паркирането и престоя на МПС с допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или от администрацията места, успоредно на оста на пътя, в случай, че от страната на сградата остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване. Съдът е обсъдил гласните и писмените доказателства и обосновал извод, че за извършване на нарушението е ирелевантен спора дали тротоарната площ е върху имот частна собственост. В решението е изтъкнато, че няма данни това място да е било определено от компетентен орган за престой или паркиране. Според решаващият състав на БРС елементите от състава на нарушението са налице и отговорността на жалбоподателя С. е ангажирана законосъобразно. В тази връзка, изтъкнато е и наличие на пряк умисъл от субективната страна на деянието. Преценено е, че размерът на наложената глоба от 200 лева следва да бъде изменен, поради настъпила законодателна промяна /обн.ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./, тъй като вече е в размер на 100 лева и въз основа на правилото за прилагане на по-благоприятния закон, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН РС-Бургас е изменил НП досежно размера на наложената глоба и същата е намалена от 200 на 100 лева. В останалата част наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, настоящият съд следи служебно.

По спора между страните, по приложение нормите на материалния закон, съдът съобрази следното:

Както вече бе посочено по-горе, в обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът на лекия автомобил „спира върху тротоарна площ“. В подкрепа на така описаното и вменено деяние са и събраните доказателства. В показанията си свидетелите К. и А. са заявили, че автомобилът е бил със свалени /отворени/ стъкла, а водачът е бил наблизо и се приближил към пристигналите до него полицейски служители.

Разграничението на двете форми на изпълнително деяние „спиране/престояване“ и „паркиране“ е направено в разяснителната норма на чл.93 от ЗДвП.

В текста на чл.94, ал.3 от ЗДвП е указано при какви условия се допуска престой или паркиране върху тротоарни площи. В случаят обаче, както актосъставителят, така и наказващият орган са подвели под отговорност водачът на процесния автомобил за осъществено „спиране“, т.е. за временното престояване на превозното средство върху тротоарна площ. В този смисъл, законосъобразното налагане на наказание за извършеното нарушение следва да се преценя само въз основа на посочените в НП факти и обстоятелства, които не могат да се интерпретират, не могат да се тълкуват разширително или изменят в хода на обжалване на наказателното постановление. Действително, съдът има правомощие да изменя НП при наличие на условието по чл.3, ал.2 от ЗАНН, както и принципно да намалява размера на санкцията, ако прецени, че същата не съответства на тежестта на нарушението и законовата разпоредба предвижда възможен диапазон за този размер. Обаче, обстоятелствената част на акта и на НП не могат да се изменят в хода на оспорване наказателното постановление и именно описаните в него факти следва да бъдат съобразявани при проверката за законосъобразност на наложената санкция.

В случаят, наказанието е наложено на основание чл.178е от ЗДвП, според която се „наказва с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места“. Същият текст относно изпълнителното деяние се съдържа и в редакцията на нормата, преди изменението, обн. в ДВ, бр.64 от 2025г. Следователно, въз основа на тази санкционна норма може да се наложи административно наказание „глоба“ в указания размер само за осъществено „паркиране“, каквото обвинение на водача в случаят не е предявявано с АУАН от 19.06.2024г. /л.27 от делото/. При това положение, налагането на наказанието въз основа на неприложима санкционна разпоредба води до т.нар. материална незаконосъобразност на издаденото НП или с други думи е нарушен принципа на законоустановеност на административното наказание. Този порок на санкционният акт е неотстраним и не може да се поправя в хода на неговото обжалване пред съда.

РС-Бургас не е констатирал материалната незаконосъобразност на издаденото НП и с неговото изменение, досежно размера на глобата и потвърждаване в останалата част на свой ред е допуснал нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред РС-Бургас не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, което да налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Не се налага и събирането на други доказателства, а обсъждането на останалите доводи на касатора няма да доведе до различен резултат, поради което е безпредметно.

Следва да се отмени постановеният съдебен акт и вместо него да се постанови нов акт по същество, с който процесното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на спора, основателно се явява и акцесорното искане на касатора за присъждане на разноски. Не се установява от материалите по делото да са направени разноски пред касационната инстанция, а в материалите по първоинстанционното дело е налице доказателство за платено адвокатско възнаграждение на упълномощен представител на жалбоподателя С.- адвокат К. И. Т. от АК-Бургас, съгласно договор за правна защита и съдействие- л.37 от първото дело. Видно от неговото съдържание е платено в брой възнаграждение на адвокат Т. в размер на 400 лева, която сума е посочена и в списъка на разноските – л.38 от делото на БРС. При положение, че НП се отменя изцяло посочената сума- разноски по делото следва да бъде присъдено в полза на касатора и следва да бъде заплатена от ОД на МВР-Бургас, в чиято структура е включен административнонаказващият орган. Разноските следва да се присъдят, съгласно законното платежно средство в страната към настоящият момент и сумата следва да бъде присъдена в неговата равностойност, а именно 204.52 евро.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас, в настоящият състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1012 от 23.12.2025г. постановено по АНД № 3123 от 2025г.по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0431-000403 от 11.09.2024г., издадено от Началник на сектор в ОД на МВР-Бургас, РУ 01-Бургас, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на Д. А. С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-[населено място], да заплати на Д. А. С., с адрес в [населено място], сумата от 204.52 евро, разноски по делото, за платено възнаграждение на един адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: