Присъда № 49 от 31.10.2024, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 49/ 31.10.2024г. по НЧХД № 213 по описа на Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.

Настоящето съдебно наказателно производство по НЧХД № 213/24г. по описа на МРС е образувано по повод на подадена тъжба в РС - Монтана, допълнена с допълнителна тъжба, съдържаща обвинения от Т.А.Т., с посочен адрес в с.Б., област М. против подсъдимия К. К. М., с посочен адрес в с. Б., област М., за престъпления квалифицирани по чл. чл.148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство, както и от изложеното в тъжбата и допълнителната такава, се установи, че първото обвинение от страна на тъжителя Т. А. Т. срещу подсъдимия К.К.М., е за това, че на 01.10.2022 г. в 12:47:44 часа от мобилен телефон с № ХХХХХ ползван от подсъдимия М., било регистрирано обаждане за купуване и продаване на гласове от подсъдимия М. на ЕЕНСП 112. Във въпросното обаждане, Миленков съобщил, че тъжителят Т. А. Т. и свидетелят И. В.Ш. - В. от три - четири дни разкарват незаконно придобити дърва с цел купуване на гласове (агитация), но не знае за коя партия. При последвалата проверка по повод на сигнала, същият не бил потвърден, поради което тъжителят Т. твърди, че подсъдимият М. е извършил спрямо него престъпно деяние по член 148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НК, а именно публично, чрез ЕЕНСП 112, му е преписал престъпление.

Второто повдигнато обвинение от страна на тъжителя Т.срещу подсъдимия М. е за това, че на 10.10.2022г. в центъра на с.Безденица, област Монтана публично казал нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие, наричайки го „ти си психично болен, луд, ненормален“.

Твърдените действия са за публично нанесена обида съставомерна по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

При така повдигнатите обвинения тъжителя Т. предявява два граждански иска срещу подсъдимия М., за заплащане на сумата 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от деянието „клевета“ и сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от деянието „обида“, ведно със законните последици от това и разноските по делото.

В хода на съдебното производство тъжителят Т. лично и чрез повереник адв. З.А. – М. от АК Монтана, поддържа предявеното обвинение. Адвокат М. излага доводи за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения за квалифицирани „клевета“ и „обида“, като бъдат присъдени направените разноски.

Подсъдимият К. К. М. в обясненията си в хода на съдебното следствие не се признава за виновен. Отрича изцяло визираното в 1 тъжбите, счита се за невинен.

Защитникът му адвокат Ц. от АК Монтана пледира за постановяване на оправдателна присъда и за присъждане на направените разноски съгласно чл.190 НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. В хода на съденото производство са разпитани свидетелите: Д. Т. К. – съпруга на тъжителя, М. К.

К., В. А. К., К. Д. К., И.В. Ш., Г. К. Г., В. И. А., В. П. С., М. В.Н.. Изискан е и е приложен диск със запис от поданения сигнал на ЕЕНСП 112 на 01.10.2022 година за „купуване на гласове“.

По делото са изискани и приложени в оригинал – преписки № 4893/22г. и № 4699/22г. по описа на РП – Монтана, касаещи подадения сигнал на тел 112.

По делото е представено от защитата заверено копие на писмо, изх. № 6/13.03.2023 г. на Български пощи (БП), съгласно което пенсията на К. К. М. е получена на 10.10.2022 г. в Централна поща Монтана в 14:32 часа, като е приложен служебен бон.

В хода на настоящето производство е изискан и прослушан приложения запис от ЕЕН 112 на подадения от подсъдимия М. сигнал за „купуване на гласове“ до компетентните органи.

След подробен анализ на изнесеното в тъжбата и допълнението към нея, събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и прослушания запис от ЕЕН 112, настоящият съд намира за безспорно установената следната фактическа обстановка по отношение на първото повдигнато обвинение:

Подсъдимият М. и тъжителят Т. са съседи в село Безденица обл.

Монтана. От години отношенията между двамата са влошени, поради обвинения от страна на подсъдимия, че тъжителят Т. пуска силна музика и го притеснява. От служителите на РУ Монтана са отработени няколко преписки в тази връзка, видно от които твърденията на подсъдимия М. не са потвърдени.

По отношение на конкретните обстоятелства, изложени в тъжбата, съдът намира за установено следното:

На 01.10.2022 г. в 12:47:44 часа от мобилен телефон с № 0882 335 478, ползван от подсъдимия Миленков, било регистрирано обаждане за купуване и продаване на гласове лице от мъжки пол, представило се като К. К. на ЕЕНСП 112, предадено на ОДЧ на ОДМВР – Монтана в 12:51:43 часа и на дежурен в ГДП в 12:51:48 часа. В обаждането лицето, представило се за К.

К., съобщило, че две лица – Т.А. Т. и В. (И.В. Ш.) от три - четири дни разкарват незаконно придобити дърва с цел купуване на гласове (агитация), но не знае за коя партия. Заради подадения сигнал тъжителят Т. А. Т. бил посетен в дома му, намиращ се в с. Безденица, област Монтана, ул. „Васил Левски“ № 21 от представители на криминална полиция, които му казали, че има сигнал против него, че купува гласове по повод на предстоящите парламентарни избори.

2

Полицаите проверили в дома на тъжителя дали има данни за това, че купува гласове, не открили нещо, свързано с подадения сигнал за купуване на гласове, но открили един кубик незаконни дърва, за което на тъщата на А. бил съставен АУАН. По повод на подадения сигнал е образувана преписка № 4699/22г. от 01.10.2022 година, по описа на РП – Монтана, по която била извършена полицейска проверка, снети писмени обяснения от подсъдимия М., тъжителя Т.и свидетеля Ш. а последните двама са подписали и протоколи за предупреждение от 01.10.2022г. да не извършват действия, с които да нарушават политическите права на гражданите и изборното законодателство в РБ. Преписката е приключила с Постановление на РП – Монтана за отказ да се образува наказателно производство от същата дата.

След приключване на проверката по преписка № 4699/22г. от 01.10.2022 година, по описа на РП – Монтана с отказ да се образува досъдебно производство, на 12.10.2022 година тъжителят Т. подава сигнал до РП Монтана, съдържащ твърдението, че подсъдимият М., го е набедил в извършване на престъпление – „купуване на гласове“ на изборите за НС. По повод на подадения сигнал била образувана преписка вх. № 4893/2022 година по описа на РП Монтана, като с Постановление от 29.11.2022 година, наблюдаващият прокурор направил отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление по член 286, ал.1 от НК, или на друг състав на престъпление от общ характер.

След отказа на РП Монтана за образуване досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер тъжителят Т. А. Т. подава тъжба в РС Монтана с твърдение, че на 01.10.2022 година подсъдимият Миленков е осъществил състава на член чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка относно случилото се на 01.10.2022 година настоящият съд намира от правна страна следното:

Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. Без да се спира подробно и изчерпателно на отделните признаци от обективната и субективна страна на престъплението клевета, както и степента на доказаност на авторството на деянието, за което тъжителят Т. претендира, че е съставомерно по член 148,ал.1,т.1 вр. с чл. 146,ал.1 от НК, настоящият съд приема, че при никакви обстоятелства конкретно извършеното не следва да бъде квалифицирано като престъпно деяние по смисъла на горепосочената законова разпоредба или някоя друга съгласно действащото законодателство. В тази връзка е както по-старата, така и поновата незадължителна практика на ВКС - Реш. № 209/18.05.1982г. по н.д.

№209/82г. І н.о. ВКС, Реш. №237/1976г. по н.д.№ 208/76г. на ІІ н.о. ВКС, Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., НК. В Решение № 56/15.03.2017 година на н.д №1366/2016 г. на ІІ н.о. ВКС изрично е цитирана и практиката на ЕСПЧ в тази насока - Решение от 12.07.2016 г. по 3 делото М. и други срещу България (жалби №№ 33502/ 2007 г., 30599/ 2010 г., 8241/ 2011 г. и 61863/ 2011 г.), с което е признато нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на свободата на изразяване на мнение.

Съгласно по-старата практика на ВКС, актуална и към настоящия момент „когато деецът сигнализира правораздавателните органи или тези за охрана на реда с претенция по законовия ред, или разследващите органи за извършено престъпление или изобщо компетентните органи, то у него липсва съзнание действията му да са свързани с личен негативизъм спрямо личността на лицето. Това лице върши сезиране, оплакване по съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за закононарушение, не и с цел да навреди на доброто име.“ Съгласно Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о. „Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности.“

В същата насока е практиката на ЕСПЧ, посочена в Решение от 12.07.2016 г. по делото М. и други срещу България (жалби №№ 33502/ 2007 г., 30599/ 2010 г., 8241/ 2011 г. и 61863/ 2011 г.), в мотивите на което е посочено, че „твърдения, направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат като такова „разгласяване“, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалба да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите“.

Липса на съставомерност на деянието изрично е посочено в част от цитираните решения и при установяване по надлежния ред от компетентните органи, че посоченото в сигнала, сведението и твърдението за извършено престъпление не отговаря на истината.

Съгласно горепосоченото и съобразявайки спецификата на безспорно установената и приета фактическа обстановка, според настоящият съд извършеното на 01.10.2022 година деяние, изразяващо се в съобщаване по надлежния за това ред, пред надлежен орган на твърдение за извършено престъпление – „купуване на гласове“ от конкретно лице не следва да се субсимира съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, нито пък по някоя друга разпоредба посочена в НК. Извършеното следва да се разглежда като осъществяване на конституционното гарантираното право на всяко лице да докладва нередности или да търси помощ от страна на компетентните органи, което право намира своята закрила, както на 4 национално така и на международно ниво в разпоредбите на ЕКЗПЧОС.

Приоритет във всички тези случаи е дадено на конституционно защитеното право на гражданите да подават сигнали пред компетентните органи, за констатирани от тях нередности, пред защита на доброто име на засегнатите лица. Встрани от обхвата на настоящето производство остава въпросът, за начина на извършване на проверките по подадените сигнали, както и проблемът с изтичане на информация от сезираните органи, който проблем не следва по никакъв начин да се отразява на ползващите се от конституционното си право граждани.

От мотиви на гореизложеното и имайки предвид разпоредбата на член 301,ал.1,т.1, предл. 1 от НПК настоящият съд намира, че в конкретния случай не е налице извършено престъпно деяние, поради което оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

По отношение на второто повдигнато обвинение за извършено на 10.10.2022г. в центъра на с.Безденица, област Монтана престъпно деяние по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, настоящият съд намира за установено следното: