Решение № 193 от 18.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Червен бряг, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100827 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по искова молба от Р. Н. А. ЕГН ********** адрес:с.Чомаковци)обл.Плевен,*** чрез пълномощника си: адв.Т. М. – ПлАК със съдебен адрес и адрес на призоваване и кореспонденция: *** против: *** Гр.София 1404 БУЛ.България *** представлявано от *** *** и ***.

Производството е с правно основание:чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК В съдебно заседание, ищеца, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирано по делото становище поддържа предявения иск. Ответника, редовно призован не се представлява. Депозиран е писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли същия, като неоснователен да бъде отхвърлен изцяло.

Страните претендират разноски.

Прието е по делото заключение по назначена съдебно оценителна експертиза.

Съгласно приетото от страните заключение на вещото лице - При определяне на ГПР с включени допълнително закупена услуга „Фаст" с размер 1200.00 лв., ГПР възлиза на над 100% (92.83%). Така определен ГПР се отнася над 6,74 пъти към законната лихва, определена на 01.06.2024 г.

Твърди се от ищцата, че На 04.06.2024 година между Р. Н. А. ЕГН********** като кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит №***. При сключване на договора за потребителски кредит на ищцата е предоставена паричната сума в общ размер на 2000 /две хиляди/лева, 1

Параметрите на процесният договор са следните: сума по кредита: 2000/две хиляди/ лева; срок на договора - 36 месеца; размер на вноската по кредита: 96,53 лева; ГПР- 49,08%; годишен лихвен процент - 41,00 %;лихвен процент на ден:0,11 %. Като дължима сума по кредита е посочено - сумата от 3475 /три хиляди четиристотин седемдесет и пет/лв, В раздел наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и закупена допълнителна услуга” е записано, че възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст" е в размер на 1200 /хиляда и четиристотин/ лева , възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” - 0.00.Посочено е също така, че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 33,33 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Видно от приложения погасителен план е , че общият размер на месечната вноска става 129.86 лева /сто двадесет и девет лева и 86ст./ лева като последната вноска е в размер на 130,18 /сто и тридесет лева и 18ст./лева.Така общата дължима сума по кредита е в размер на 4 675 /четири хиляди шестотин седемдесет и пет/ лева

Твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит между нея и „***” ЕООД е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК поради това, че ищцата има качеството на потребител и разполага с право на защита по ЗПП.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея иск е процесуално допустими. В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем, както и че клаузи от договора противоречат на закона, и добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Ищцата Р. Н. А. има качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 5000/ пет хиляди /лева в полза на ищеца, като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител същият разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста но ЗЗП.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В настоящия случай посочения ГПР не съответства на действителния. Съгласно ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително и лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за 2 кредит. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по - висок пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в първоначално заявения като процент ГПР - 49,26% се включи и възнаграждението за допълнителен пакет услуги може да се направи категоричен извод, че реалният процент на ГПР по процесния договор за потребителски кредит №*** е многократно завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален размер. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради това сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нормата е императивна и предвижда, че договорът кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Посочените в договора стойности на ГПР и общата дължима сума не отговарят на реално прилаганите от кредитора, защото в тях не са включени допълнителните плащания, които ищцата ще трябва да понесе . Поради изложеното, посочените в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните. Посочването на понисък от действителния ГПР и обща дължима сума, представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му 3 позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговоР.те в договора плащания.

Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е Решение № 50147 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС.

Предвид гореизложеното предявения иск като основателен и доказан, следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата на осн. чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1 т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар в размер на 102,26 евро за оказана безплатна правна помощ.Ответника следва да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг и държавна такса за разглеждане на делото и възнаграждението на вещото лице.

РЕШИ:

Прогласява нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 04.06.2024 година между Р. Н. А. ЕГН ********** като кредитополучател и *** Гр.София 1404 БУЛ.България *** представлявано от *** *** и ***, като кредитор .

Осъжда *** Гр.София 1404 БУЛ.България *** представлявано от *** *** и *** да заплати на адв.Т. М. – от Адвокатска колегия Плевен със съдебен адрес и адрес на призоваване и кореспонденция: ***, сумата от 102,26 евро възнаграждение за процесуално представителство по настоящето производство.

Осъжда *** Гр.София 1404 БУЛ.България *** представлявано от *** *** и *** да заплати по сметка на районен съд Червен бряг държавна такса за разглеждане на делото в размер на 40,90 евро и 204,52 евро възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Окръжен съд Плевен.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4