Присъда № 20 от 19.03.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 20/19.03.2025 г. ПО НОХД № 1542/23 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Видинската районна прокуратура е обвинила

1. Д. А. С., роден на 09.10.1951г. в гр. Видин, ЕГН **********, живущ в с.

Буковец, Видинска област, българин, български гражданин, средно-специално образование, женен, неосъждан за това, че:

- на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин, в кравеферма, находяща се в бивш стопански двор, в съучастие, като съизвършител с И. Д. А. с ЕГН **********, се заканили с убийство на Р. Б. А. от гр.Видин с думите “В най-скоро време ще те ликвидирам“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и за това , че

- на 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш стопански двор, се заканил с палаж /престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК/на Р. Б. А. от гр.Видин с думите: „Ще ти запаля дома да изгориш“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.320а от НК.

И

2. И. Д. А., роден на 21.09.1980г. в гр. Видин, ЕГН **********, живущ в с.

Буковец Видинска област, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че 20.07.2023 год. в с.Буковец, обл.Видин , в кравеферма, находяща се в бивш стопански двор в съучастие, като съизвършител с Д. А.

С. с ЕГН ********** , се заканили с убийство на Р. Б. А. от гр.Видин с думите „Сега те убивам“, замахвайки с брадва и задържайки я над главата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.Моли Съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и им наложи предвидените за тези престъпления наказания.

Подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитник, дават обяснения, в които отричат извършването на престъпленията. Защитникът им моли Съда да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по повдигнатите обвинения.

В съдебното производство е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалия Р. Б. А., като е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 10 000 лв, срещу подсъдимите солидарно,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.

1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК - преживеният от него страх от заканите, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Частния обвинител и граждански ищец се явява лично в съдебното заседание и с редовно упълномощен процесуален представител. Поддържат тезата на обвинението , развиват аргументи за доказаност на повдигнатото обвинение и молят за уважаване на предявения гр. иск в цялост.

От събраните по делото писмени и гласни доказаателства Съдът установи следната фактическа обстановка:

Св. Р. Б. А. към лятото на 2023г. е работел като шофьор – закупчик в „Ел Би Булгарикум“ ЕООД гр.София.

На 20.07.2023 г., сутринта св. Р. Б. А. отишъл в изпълнение на служебните си задължения в бившия стопански двор в с. Буковец, където се помещава кравеферма 1 стопанисвана от подс. Д. А. С.

Д. С. бил събрал млякото в хладилна вана , като св. А. взел проба за анализ.

След като извършил анализа с предоставения му от работодателя уред ,св.А. установил, че млякото е било развалено – пресичало се, и отказал да го изкупи.

Показал епруветката с пробата и на подс. Д. С., при което последния се разгневил и започнал да вика , че св. А. прави това нарочно , за да му връща млякото.

На място дошъл и синът на Д. С. – подс. И. А. . Разбирайки ситуацията И.

А. също започнал да вика, взел една брадва и замахвайки с нея към главата на А. му казал: „ Сега те убивам“. Бутал го, дърпал го , удрял го , скъсал му якето.

Подс. Д. С. взел брадвата от ръцете на сина си , но продължил да псува пострадалия А. и му се заканил: “В най скоро време ще те ликвидирам“, „Ще ти запаля дома, да изгориш“.

Св. А. успял да се отскубне и се качил в камиона, като веднага се обадил по телефона на св. Петър Петров – директор на местния клон на дружеството , за да го уведоми за случилото се. Св. Петров поискал да разговаря с подс. С., при което пострадалия подал телефона на С. Петров се опитал да успокои С., като му предложил да вземат проба от млякото и да я занесат директно в лабораторията, за да се установи годността му.

С. се съгласил, а А. потеглил с автомобила и след като се отдалечил малко от фермата спрял и сигнализирал на тел.112 за случилото се.

А. в изпълнение на служебните си задължения продължил към кравефермата в с.

Гомотарци , където бил видян от сина на собственика на кравефермата – св. Н. Николов с охлузена брадичка, скъсано яке и видимо уплашен.

Малко по – късно се прибрал в базата на „Ел Би Булгарикум“ в гр.Видин, където бил видян от колегите си , в това число и свидетелите Петров и Генчев.

За случилото се А. разказал на колегата си – св. Костов, като последния заради това също отказал да ходи да изкупува мляко от фермата на подсъдимите.

Още същия ден пострадалия А. се освидетелствал , като д-р Анка Иванова , началник отд. Съдебна медицина при МБАЛ Видин е отразила констатациите си в Съдебно медицинско свидетелство №79/23г. , видно от което при извършения преглед е установила контузия на брадата с охлузване на кожата, контузия на дясна гривнена област, издраскване на дясна китка, болки в гърба и коляното, които контузии по местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето , съобщени от пострадалия.

Св. А. се уплашил и възприел действията и думите на подсъдимите именно като закани с убийство. След тях същият от страх не посещавал фермата в с. Буковец. В следствие на случилото му е влошено здравословното състояние – сочи , че е повишил кръвната захар. Изпитва притеснения като излиза от дома си, още повече , че излиза по тъмно, рано сутрин . Притеснява за живота и здравето си, като в съдебното заседание заяви , че все още се страхува - „да ти сложат брадва на главата“ .

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства - от показанията на свидетелите Костов, Петров, Василева, Генчев и Николов дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Свидетеля А. е категоричен, че на посочената от обвинението дата е бил във фермата, стопанисвана от подсъдимите за да закупи мляко за дружеството в което работи. Съобразно служебните си задължения е взел проба от млякото и установил, че същото се пресича, поради което отказал изкупуването му. Недоволен от случващото се подсъдимия С. започнал да го обижда и да го псува.По – късно при тях дошъл и синът на С. – 2 подс.И. А., който също се развикал на пострадалия , взел брадва и я размахал към главата на А., с думите „сега те убивам“. Подс. С. отнел от ръцете на сина си брадвата, но продължил да вика и да обижда А., като му се заканил :“В най скоро време ще те ликвидирам“, „Ще ти запаля дома, да изгориш“. Подсъдимия А. започнал да бута пострадалия, ударил го няколко пъти , скъсал му якето.

Пострадалия А. се уплашил се качил в камиона от където звъннал на началника си и му разказал за случващото се. Началника му – св. Петров поискал да разговаря с подсъдимите , за да ги усмири. След разговора А. потеглил към с.Гомотарци , като по пътя спял и сигнализирал за случилото се на тел.112. По късно отишъл в базата на ЕлБи Булгарикум Видин , където разказал за случилото се. Освидетелствал се при съдебен лекар в МБАЛ Видин.

Думите и действията на подсъдимите , свид.А. възприел лично, на мястото на изричането и извършването им.

В съдебно заседание св. Петров- ръководител производствената база на дружеството в гр.Видин дава показания , че за случилото се е разбрал от пострадалия, който му се е обадил още докато е бил във фермата на подсъдимите. Казал е , че му се заканват да го убият , че го бият, и с брадва са го заплашвали, защото не е приел млякото им. Пострадалия звучал уплашен по телефона, а по – късно , като пристигнал в базата видял , че е имал зачервяване по брадичката, а якето му било скъсано.

Тези показания , които Съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични, последователни и тъй като не намира причина да се съмнява в безпристрастността на свидетеля , изцяло кореспондират с показанията на пострадалият А.

Съдът възприема като достоверни и показанията на свидетелите- Костов, Петров, Василева, Генчев и Николов, тъй като те се характеризират с последователност и достатъчна изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всеки от тях, като в съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд. Посочените свидетели , макар и да не са преки очевидци на отправените към пострадалия закани с убийство и на действията на подсъдимите дават показания , които съда кредитира с доверие , тъй като съобщеното от тях за начина по който са възприели пострадалия непосредствено след инцидента, обстоятелството , че А. още към онзи момент им е казал за случилото се и е имал видими белези , които потвърждават думите му и които изцяло се подкрепят от находките, обективирани в издадените още същия ден Съдебно медицинско свидетелство №79/23г. на началник отдел съдебна медицина при МБАЛ Видин /което , като неоспорено от страните Съдът приема като доказателство за наличието на телесни увреждания на пострадалия към датата на прегледа / кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства и показанията на пострадалия.

В тази връзка изцяло несподелими остават възраженията на защитата в обратна насока – за недоказаност авторството на престъпленията, тъй като въпросните свидетели не били преки очевидци на деянието. Следва да се отбележи, че пострадалия е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като участник в инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес винаги са годно доказателствено средство, включително и върху което може да се базира осъдителна присъда. От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване истинността на 3 възпроизведените факти. Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат на разкриване и доказване престъпления, осъществени само в присъствието на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на законодателя.

Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и със задълженията на Република България поети по силата на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, според която са налице редица случаи, когато обвинението именно по чл. 144, ал. 3 НК е било доказвано само и единствено въз основа на показанията на пострадалото лице.

Такава е практиката при идентични обвинения - Решение № 11 от 16.04.2020 г. по н. д. № 1163/2019 г. на ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на ВКС, Решение № 47/06 февруари 2015 г. , н. д. № 1933/2014 г. на ВКС.