Решение № 243 от 17.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Плевен, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Е. М. Р. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

В Плевенски Окръжен Съд е подадена въззивна жалба от адв.Н. Я., като защитник на подс.Д. С. М., и въззивна жалба лично от подсъдимия М., против присъда № 65/11.05.2023г., постановена по НОХД № 1365/2022г. по описа на РС-Плевен. В жалбите се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, като се излагат подробни аргументи за предубеденост на председателя на съдебния състав в хода на разглеждане на делото и при постановяване на присъдата. Сочи се също, че изготвените мотиви са опорочени, т.к. липсва фактически и доказателствен анализ, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстонционния съд, или да се оправдае подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение, или да се намали размера на наложеното му наказание.

Със съдебния си акт – Присъда № 65/11.05.2023г., постановена по НОХД № 1365/2022г. по описа на РС-Плевен и предмет на въззивната проверка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. С. М. от с.***, обл.П., за ВИНОВЕН в това, че на *** година в с.***, обл.П., при условията на опасен рецидив чрез използване на неустановено техническо средство и 1 чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита имот, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 10 000 /десет хиляди/ лева от владението на Х. Л. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК и във вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ години И ОСЕМ месеца, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Със същия съдебен акт е приспаднато, на основание чл.59, ал.1 от НК, времето, през което спрямо подсъдимия Д. С. М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.02.2022г. до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Д. С. М. да заплати направените деловодни разноски в размер на 2550 лева, от които в размер на 2400 лева са по сметка на ОД на МВР – Плевен и в размер на 150.00 лева са по сметка на РС – Плевен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че въззивната жалба е неоснователна, като предлага присъдата да се потвърди като законосъобразна. Приема, че пред първоинстанционния съд е проведен процес по специфичен начин, но не приема, че председателя на съдебния състав е бил предубеден или заинтересован от изхода на процеса. Прокурорът не намира допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното следствие, поради което счита присъдата за правилна и предлага на въззивния съд да я потвърди.

Защитникът на подс.М. намира искането на прокурора за неоснователно, като приема, че принципът за справедливост е значително нарушен. Подробно развива доводи за предубеденост на председателя на съдебния състав и поддържа изцяло направените със жалбата искания.

Подс.Д. М. желае присъдата да се отмени и делото да се разгледа отново от друг съдебен състав, в който не участва съдия К. Д..

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по него, становищата на страните и след съобразяване на доводите им, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането им е допустимо.

Въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, и съображенията за това са следните:

Делото пред Плевенски районен съд е образувано по внесен от РППлевен обвинителен акт против Д. С. М. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.

2

Още в хода на досъдебното производство, против Д. М. е взета МН „Задържане под стража“. Председател на съдебния състав е бил съдия К. Д..

Видно от постановения съдебен акт – определение № 106/24.02.2022г. по ЧНД № 349/2022г. по описа на РС-Плевен, в мотивите се съдържат изрази, които обективират предубеденост на съдията към личността на М.: „…Всичко казано по-горе указва наличието на реалната опасност обвиняемият да извърши ново поредно престъпление или да се укрие, с оглед бъдещото му за пореден път влизане в затвора за изтърпяването на поредната присъда по извършеното от него поредно престъпно деяние. Вместо този обвиняем да започне нормален начин на живот с нормални трудови доходи и да оползотвори времето си, за да продължи живота си по нормален за обикновените хора начин, той отново продължава да върши престъпления и да се занимаван с лица от криминалния контингент на град П.…“.

От начина, по който съдията е изложил своите изводи, от изказа и структурирането на изреченията, се внушава едно особено отношение конкретно към личността на Д. М., за което лице съдията знае, че се занимава с престъпна дейност. От цялостния прочит на мотивите се внушава назидателен тон и негативно отношение на съдията към конкретното лице.

След като е внесен в РС-Плевен ОА против М. и е образувано НОХД № 1365/2022г. по описа на съда, видно от Протокол от избор на съдия-докладчик от 18.07.2022г., съдия К. Д. е разпределил делото за разглеждане на себе си, без да е извършен избор на случаен принцип между всички съдии, разглеждащи наказателни дела в РС-Плевен. Въпреки това, в мотивите към определението си от 7.11.2022г., постановено по повод направено от подс.М. искане за отвод на съдията-докладчик К. Д. от делото, същият е посочил, че:

„…това настоящо производство е разпределено на случаен принцип именно от Председателя на РС-Плевен Районен съдия В. Н.…“.

В последвало искане за отвод на съдия К. Д. от разглеждане на НОХД № 1365/2022г., направено от защитника на Д. М. в с.з. от 6.03.2023г., отново е постановен съдебен акт от председателя на съдебния състав със съдържащи се в него изрази, указващи на предубеденост и конкретно негативно отношение към личността на подсъдимия. Тази предубеденост и желанието на съдия Д. да разгледа делото и да постанови присъда спрямо М., индиректно са отразени в мотивите с конкретни критики към въззивния съд, отменил друга осъдителна спрямо М. присъда на съдия Д. по НОХД № 1252/2021г. по описа на РС-Плевен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с внушения и подход при формирането на вътрешно съдийско убеждение за недопустимо пристрастие и предубеденост. Съдия К. Д. е постановил в мотивите на своя акт, че:

„…Настоящият съдебен състав не счита да коментира посочените по-горе твърдения на въззивната инстанция, тъй като ги счита за крайно обидни, непрофесионални и нямащи нищо общо с една въззивна проверка на постановена присъда. Никой няма право, пък макар и въззивна инстанция да коментира съдийско убеждение !!! Всичко може да се коментира от въззивна инстанция, но не и това. Защо един съдия издава присъда под даден 3 вид и размер, и защо счита това по вътрешно убеждение, изобщо не попада във въззивния контрол, на която и да е въззивна инстанция. Щом присъдата е постановена законосъобразно, постановена е от надлежен съдебен орган, то по никакъв начин не следва да се коментира вътрешното убеждение на съдебния състав – съвсем отделен остава въпросът, че присъдата не е постановена от Районен съдия К. Д. еднолично, а е постановено от съдебен състав, в присъствието на двама съдебни заседатели…“.

Тези изложени мотиви по повод искане за отвод на съдията, освен, че са недопустими и крайни, са и неправилни. Именно вътрешното съдийско убеждение и формираната воля на съда при постановяване на съответен съдебен акт подлежи на проверка от контролната съдебна инстанция и, ако от съдържанието на мотивите към съдебния акт не може да се установи действителната вола на съда, то този акт формално подлежи на отмяна, поради липса на мотиви.

И на последно място, в мотивите на самия обжалван съдебен акт по настоящото дело, отново от начина на изразяване на изготвилия мотивите съдия, може да се приеме, че същият демонстрира конкретно отрицателно отношение към подсъдимия М.: „…Подсъдимият за това поредно свое престъпно деяние следва най после да понесе една много по-сериозна и тежка отговорност за извършеното от него за разлика от досега, с изтърпяването на такова наказание в този му вид и размер от 8 /осем/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода!!!... Настоящият съдебен състав, счита така определеното наказание за изключително справедливо и адекватно и напълно съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе, надяваме се, поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения М.…“.

Следва да се отбележи, че съдебният акт не е вид художествено произведение – есе, със съдържащи се в него емоционални фрази и изрази на автора, изразяващи негови конкретни чувства към момента на изготвяне на творбата. Съдебният акт е строго формален, с посочени в закона реквизити на съдържанието му, и не следва да отразява никакви лични отношения и емоции в каквато и да е насока и към каквито и да е лица.

От изложеното дотук, настоящата въззивна инстанция е на мнение, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен, тъй като е постановен от незаконен състав. Съгласно трайната практика на съдилищата, разглеждането на делото от незаконен състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на постановения от този съдебен състав акт.

Забраната по чл.29, ал.2 от НПК в състава на съда да участва съдия, който поради обстоятелства, различни от формулираните в ал.1, може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на 4 делото, не е произволна формулировка, а гаранция за безпристрастно, а поради това и справедливо правосъдие, по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ.

Изложените съображения на състава на съда, постановил съдебни актове по НОХД № 1365/2022г. по описа на РС-Плевен /с посочени от тях по-горе цитати/, представляват обективни данни за проявена позиция, на базата на които се налага извод, че председателят на съдебния състав е бил предубеден.

Несъблюдаването на правилата по чл.29 от НПК е винаги съществено процесуално нарушение, обосноваващо винаги при наличието му отмяната на съдебния акт, защото засяга правото на справедлив процес и на независим и безпристрастен съд.

С оглед начина на ръководене на съдебното следствие, видно от съдържанието на протоколите от съдебните заседания и постановените съдебни актове, сочи на поведение на съдията-докладчик, което е в разрез с процесуалния закон и което може да се интерпретира като поява на предубеденост от изхода на делото. Това поражда съмнение в обективността и безпристрастността на съдията докладчик. Въззивната инстанция намира, че делото не е разгледано от независим и безпристрастен съд.

Изтъкнатото процесуално нарушение, свързано с правото на справедлив процес от безпристрастен съд, обосновава извод за необходимостта от отмяна на присъдата, предмет на проверка в настоящото производство и връщане на делото за ново разглеждане. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед на този основен извод, по принцип е безпредметно обсъждането на останалите, релевирани в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, които възражения следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Въпреки това, въззивната намира, че следва да вземе отношение по тези оплаквания.