Решение № 1637 от 29.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. ---, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря Р. Г. .. като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110170699 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищцата Р. Р. Ц., чрез адв. Г. Г., е предявила срещу ... осъдителни искове, с които иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2 000 лв., частичен иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени вследствие на спъване в метален шнур на 21.05.2021 г. около 11,00 ч., докато ищцата отивала към работното си място в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“ АД, с административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81), както и сумата в общ размер от 280 лв., представляваща имуществени вреди, настъпили вследствие на посочения инцидент, ведно със законната лихва върху тези суми от 9.12.2021 г. до изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 21.05.2021 г., отивайки към работното си място, в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“ АД, с административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81) претърпяла инцидент – спънала се в тънък железен шнур (верига), прокаран върху земята по тротоара и паднала. От едната страна шнурът бил закачен на улук, а от другата – за желязна табела с надпис „служебен абонамент“. Сочи се, че шнурът бил на тротоара, отговорност за безопасността на който носела .... Шнурът бил същият цвят като този на тротоара. Вследствие на падането ищцата наранила лявата си коленна става и подбердрица, дясна длан, получила оток в областта на патела на лявото коляно и туберозитас тибие, оточно и болезнено пателарно сухожилие. На 22.05.2021 г. отишла на преглед в МБАЛ „Св. ---“ ЕООД, където нараняванията били констатирани и бил издаден амбулаторен лист за прегледа. Твърди се, че болките и страданията ѝ продължили поне два месеца.

Сочи се, че редът и условията за определяне на местата с режим на платено паркиране се утвърждава със заповед на кмета на .... С писмо рег. № ССИ21ВК08-4630-[4] от 4.01.2021 г. --- към СО признал, че тротоарът на процесното 1 място е общинска собственост, че е установено наличието на антипаркинг елементи, като за монтираните съображения няма съгласувана схема, и в тази връзка е разпоредено премахването им от „---“ ЕАД, поради нарушение на чл.

51 от Наредбата за организацията на движението на територията на .... Сочи се, че именно ответникът носи отговорност, поради бездействието си, за настъпилите за ищцата вреди. Същата сторила и разноски за диагностициране и лечение на травмите, настъпили вследствие на инцидента, в общ размер от 280 лв. Прави се искане за осъждане на ответника да заплати посочените по-горе суми за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който твърди, че искът бил неоснователен, защото на мястото, на което станало твърдяното от ищцата падане, поради препъване в тънък метален шнур, с който било прикрепено съоръжение на означаване на място като „Служебен абонамент“ не е имало одобрение за ползването на такъв.

Освен това степента на уврежданията била минимална. Сочи се още, че от приложения снимков материал било видно, че има поставени съоръжения за означаване на паркомясто, макар същото да не било направено по нормативно установения ред, за което вследствие на подадения от ищцата сигнал били сезирани компетентните органи. За всеки преминаващ през подобно трасе нормално, при обичайна бдителност, би трябвало да не настъпят инциденти, съответно и травми поради спъване, поради което според ответника не било налице съпричиняване. Прави искане да бъде отхвърлен искът като неоснователен.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

За да се приеме, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане ищцата следва да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: деяние (действие или бездействие) – в случая бездействие на служителите на ..., вследствие на което на 21.05.2021 г., отивайки към работното си място, в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“ АД, с административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81), ищцата се спънала в тънък железен шнур (верига), прокаран върху земята по тротоара, стопанисван от ответника, и паднала; противоправност, в случая изразяваща се в неизпълнение на вменени от закона задължения по стопанисване на тротоара, където е настъпило местопроизшествието; вреди, вкл. размерът на същите – в случая разходите за диагностициране и лечение, които възлизат на посочените в исковата молба суми, както и че вследствие на инцидента наранила лявата си коленна става и подбедрица, дясна длан, получила оток в областта на патела на лявото коляно и туберозитас тибие, оточно и болезнено пателарно сухожилие, вследствие на което претърпяла твърдените в исковата молба болки и страдания в продължение на поне два месеца, както и направените разноски във връзка с установяването на отговорността на ответника; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си 2 за съпричиняване, а именно че ищцата не проявявала бдителност като вървяла по посочения тротоар, вследствие на което се спънала.

По делото е представен амбулаторен лист от 22.05.2021 г. с посочен пациент ищцата Р. Ц., от който се установява, че на посочената дата ищцата е посетила лечебно заведение. Като основна диагноза е посочена „контузия на коляното“. Съгласно снетата анамнеза, ищцата съобщила, че преди един ден се препънала от метална верига за временен знак, поставен на тротоара, като получила наранявания по дясна длан и лява колянна става и подбедрица. В амбулаторния лист по отношение на обективното състояние е описано следното: дясна длан локален статус: повърхностни нарянавания по палмарната повърхност. Лява колянна става локален статус: болка и оток в областта на патела и туберозитас тибие. Оточно и болезнено пателарно сухожилие. Изписаната терапия на ищцата е криотерапия и рехабилитация, нестероидни противовъзпалителни средства.

Представено е писмо от ... – ---, до изпълнителния директор на „---“ ЕАД, с копие до директора на дирекция „----“ СО, както и до ищцата, от което се установява, че след извършена проверка на място от страна на инспектори на --- е установено, че върху пътно платно и тротоар в ж.к. „---“ са разположени и монтирани антипаркинг елементи (подвижни скоби – 4 броя, пана с надпис „Служебен абонамент“ – 3 броя, конуси – 4 броя) пред бл. ---, като за монтираните съоръжения нямало съгласувана схема по надлежния ред.

Според писмото разполагането на подобен тип антипакингови елементи върху терени общинска собственост е нарушение на чл. 51 от Наредбата за организация на движението на територията на .... Към писмото е приложен снимков материал, който е представен и по делото, и от който е видно къде са разположени описаните антипаркингови елементи.

По делото е представено и писмо от „---“ ЕАД до ищцата, от което се установява, че дружеството няма информация за лицето, поставило метално пано с надпис „Служебен абонамент“ със завързан за него метален шнур.

Изтъква се, че наличието на тези елементи не определяло дадено място като паркомясто за платено паркиране със сключен договор с „---“ ЕАД. Местата в режим на платено паркиране – „Служебен абонамент“, които се предоставяли за ползване на юридически лица въз основа на заповед на кмета на ... и при сключен договор с „---“ ЕАД се обозначавали със знаково пространство, състоящо се от пътен знак В28 (забранено паркирането) и информационни табели Т18.1, съдържащи информация за зоната на действието на забранителния знак, „Служебен абонамент“, работно време и принудително отстраняване на нарушителите. За паркоместа, обозначени по описания начин, дружеството разполагало с информация и при необходимост можело да я предостави. В случая обаче на посочения адрес в ж.к. „---“, пред бл. --- „--“ ЕАД нямало сключен договор за ползване на места в режим на платено паркиране „Служебен абонамент“.

Представена е и фактура от 22.05.2021 г. за сумата от 40,00 лв., с издател ДКЦ „Св. ---“ ЕООД и получател ищцата, дължима за рентгенова снимка, както и касов бон и разписка за платената на ПОС терминал сума.

Представена е и фактура от 23.11.2021 г. за сумата от 240 лв., с издател адв. Г. Г. и получател ищцата, с посочено основание – консултация, както и разписка за преведената сума.

От заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска 3 експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че уврежданията на ищцата: контузия на лявото коляно – болка и оток в областта на коленната капачка и издатината под нея на големия пищял на подбедрицата, оточно и болезнено пателарно (на коленната капачка) сухожилие; наранявания по дясната длан – се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при падане върху терена – на лявото коляно с подпиране на дясната длан. Според вещото лице увреждането на коляното води до затруднение на движението на левия долен крайник за период около 15-20 дни (но не трайно – за повече от 30 дни) и следва да се приеме, че реализира медикобилогичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Вещото лице сочи, че през този период пострадалата е изпитвала болки и страдания, които са били поинтензивни в началото и постепенно са отшумявали. Нараняванията на дясната длан реализирали признака „болка“ и би следвало да преминат за срок от 7-10 дни, като болката била по-интензивна в първите няколко дни.

Вида, характера и тежестта на посочените увреждания позволявали извод, че същите би следвало да преминат без да оставят последствия за здравето на пострадалата.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е практически невъзможно да се каже ретроспективно дали след двадесетия ден може да се извършват тежки натоварвания. Функцията на крака – ходенето – със сигурност би била възстановена след 15-20 ден. Вещото лице пояснява, че критерий за трайно увреждане е когато има невъзможност за ползване на функцията на долния крайник, като в случая тази функция няма да бъде нарушена повече от 20 дни – кракът ще може да се ползва, да се ходи и няма да има проблем с неговата функция. Сочи още, че е напълно възможно след двадесетия ден, ако например изкачва планина, ищцата по някое време да я заболи, но няма да бъде нарушена функцията на крака, а ще бъде дискомфорт.

Вещото лице обобщава, че може да има болки при голямо натоварване и в периода след изтичане на двадесет дни от нараняването, но няма да има нарушение на функцията на долния крайник.

По делото са допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля ---, баща на ищцата. Съдът цени неговите показания по реда на чл.

172 ГПК, като ги кредитира – същите кореспондират напълно с останалите приети по делото доказателства, като допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Свидетелят ... сочи, че за процесния инцидент си спомня, че е бил няколко дни преди 24 май 2021 г. Дъщеря му е писала в семейната група в приложението WhatsApp около 11 часа, че отивайки към офиса е паднала и е изпратила снимка на разкървавената си длан и на шнура. Свидетелят описва металния шнур, като сочи, че същият бил гъвкава метална тел, която не била плътно прилепнала към земята, а на разстояние и била с цвят като този на плочките и не могла да се види. Ищцата се спънала, паднала, наранила коляното си и разкървавила дланта си. Споделила със свидетеля, че се почувствала много уплашена, после много я заболяло. Седнала на тротоара и дошъл някакъв господин. При падането вещите се били разпилели по тротоара. Седяла около 15-20 минути на тротоара и после отишла към офиса си, който бил наблизо до мястото на инцидента. Там имало медицинска аптечка, с помощта на която успяла да промие коляното и ръката си. Посетила болница „Св. ---“, която се намирала срещу офиса на ищцата. Там били