Решение № 19861 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19861 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110130716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Ищецът М. Т. М. е предявила срещу „Ф*“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

• иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф*“ ЕООД за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;

• евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф*“ ЕООД за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит №

1212141/11.11.2022 г., сключен с „Ф*“ ЕООД и точка 2.3 от договор за гаранция (поръчителство) от 11.11.2022 г., сключен с Multitude Bank (Малта), а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г., въз основа на който на ищеца била предоставена сума в общ размер от 6000 лв., със задължение да я върне в 18-месечен срок, при посочен годишен лихвен процент от 35.00%, годишен процент на разходите от 49.66% за срока на договора. Твърди, че в чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателят нито от лицето предоставило обезпечението. По договора за предоставяне на гаранция 1

(поръчителство) потребителят бил задължен да заплати такса по точка 2.3 в размер на 6060 лв., дължима на месечни вноски в размерите и условията и на падежите уговорени съгласно погасителен план, който е аналогичен с падежните дати на договора за заем. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави, на основание чл. 21 ЗПК, във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, както и не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ договорна лихва.

Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се дължали лихви. Навежда съображения, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, доколкото с договорения лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение, нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Навежда възражение, че в процесния договор не е посочен действително приложният ГПР, не е посочено как е формиран и какви компоненти включва, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат. Клаузите в процесния договор и приложенията му не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото с уговореният размер на договорната лихва значително се надхвърля повече от три пъти законната, което имало за последица недействителност на целия договор. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф*“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г. с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни.

2

Оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит. Твърди, че в чл. 3 от договора били посочени размерът на общата сума по договора, която подлежала на връщане, както и били упоменати броят на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва.

Навежда довод, че в договора са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като ясно са посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания, като в същия се съдържало посочване на размера на потребителския кредит от 6000лв., така и приложимите лихвен процент по кредита в размер на 35.00 % и ГПР в размер на 49.66 %. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение и е разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми. Процесният договор за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР в договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Multitude Bank (Малта), с предходно наименование Ferratum Bank (Малта), услуга за гаранция не се включвало в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Намира за неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя, доколкото ищецът сам е избрал какво обезпечение да предостави, като избраната възможност да сключи договор за поръчителство заляга оспорената клауза по чл. 5 от договора за кредит, която се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит, с оглед на което и същата уговорка се явява индивидуално договорена. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.05.2022г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г., както и че в изпълнение на чл. 5 от договора за кредит ищецът сключил с партньор на ищеца – дружеството Multitude Bank (Малта), с предходно наименование Ferratum Bank (Малта), договор за поръчителство от 11.11.2022 г. с твърдените клаузи.

По делото е приет Договор № 1212141/11.11.2022г. сключен между страните, по силата на който в полза на ищцата (потребител) се отпуска потребителски кредит за сумата от 6000лв., с договорени вноски 18бр., при лихвен процент от 35,00% с посочен ГПР в размер на 49.66%. Описано е, че договорът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение.

Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира като 3 обективно и компетентно изготвено, се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет страницата на Ф* ЕООД за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо и юридическо лице като поръчител. На 11.11.20222г. от системата на ответника била изпратена ел.поща до посочен от клиента имейл, съдържащ преддоговорната информация – стандартен европейски формуляр, общи условия, както и договор за предоставяне на потребителски кредит № 1212141/11.11.2022г. за сумата от 6000лв. В системата на ответника е отразено, че при сключване на договора ищеца е дал своето съгласие в процедурата му по искане при избрана опция за обезпечение от самия него, предоставено от Фератум Банк (Малта), опцията се визуализирала в трета стъпка при кандидатстване за процесния договор. Вещото лице дава заключение, че съгласно заложената в системата процедура за кандидатстване за отпускане на кредит през сайта – платформата на ответника – ferratum.bg, описана подробно в три стъпки, било техническо недопустимо да се сключи договор без избиране на обезпечение / без избор на лице, което да обезпечи кредита. Системата не давала възможност да се премине към следващите етапи по отпускане на кредит.

Прието е заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при включване в изчислението на ГПР на сумата от 6060лв. начислена като обезпечение съгласно чл.5 от договора, се формирали допълнителни разходи по кредита на стойност 101% от размера на главницата, съответно ГПР бил в размер на 150.66%. Вещото лице дава заключение, че общият размер на заплатената от ищцата сума по договора за кредит била в размер на 9788.96лв., с която ответникът отнесъл за погасяване на главница от 6000лв., 2100лв. за лихви, 40лв. плащания по тарифата и общите условия, 50лв. такса за предсрочно погасяване,

1598.96лв. допълнително избрана

„незадължителна“ услуга

(поръчителство).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия договор; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за клаузи от договора.