Решение № 1121 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100506465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 15426/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 60 състав, по предявен от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД- гр. Козлодуй, обл. Враца, установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че съществува вземане на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД- гр. Козлодуй /ЕИК 106513772/ срещу „ПРО АРМ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 131453327/ за сумата 19 597 л е в а , представляваща неустойка по т.17.3 от Общите условия към Договор № 192000069 от 20.02.2019 г. с предмет: „Доставка на спирателни силфонни вентили в комплект с редуктор и електрическо задвижване, за монтаж по системи 5VF на О I к-р DN15, PN16, Т=150°С и DN32, PN16, Т=150°С“, за допуснато неизпълнение, извън случаите на забавено изпълнение на задълженията по договора, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.12.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 70478/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът „Про Арм“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сумата 1 133.88 лв.- разноски за заповедното и исковото производства /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от „ПРО АРМ“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановено обезсилването му и прекратяване на производството по делото, евентуално отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД- гр. Козлодуй, обл. Враца /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде 1 потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Наведените в жалбата на ответника доводи за недопустимост на решението са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат до обезсилването му и до прекратяване на производството по делото. Не е налице основание за упражняване правомощията по чл.270, ал.3 ГПК от въззивния съд, тъй като районният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало и без да излезе извън предмета на търсената от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД спрямо „Про Арм“ ЕООД искова защита.

Изискуемата от чл.127 ГПК конкретизация на спорното право- по основание и размер, чиято реализация дружеството- ищец търси в инициирания по реда на чл.422 ГПК съдебен процес, е налице. Спорното вземане- предмет на заявлението по чл.410 ГПК и на издадената по гр.д.№ 70478/ 2019 г. на СРС, 60 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, квалифицирано от заявителя като неустойка по т.17.3 от приложимите към процесния договор Общи условия, е съответно на предявеното с подадената „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искова молба вземане- предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, поради което и образуваното въз основа на този иск производство, функционално свързано със заповедното производство, е процесуално допустимо.

Не се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това основание. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС № 1/ 1985 г., представляващо задължителна практика, в която са очертани хипотезите, при които решението е недопустимо: поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск.

В тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второ-инстанционният съд следва да изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявеният такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В цитираното ППВС № 1/ 1985 г. е прието също и че мотивите са неразделна част от решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически извод от тях; при констатирано несъответствие между диспозитив и мотиви на решението следва да се възстанови тяхната съгласуваност и единство; мотиви към решението липсват, когато не са съставени или когато са написани, но са толкова неясни, че не може да се разбере смисълът и съдържанието им. В случая нито едно от посочените нарушения или несъответствия не е налично в обжалваното първоинстанционно решение, което като процесуално допустимо подлежи на преценка за неговата правилност.

2

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД срещу „Про Арм” ЕООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 19 597 лева- договорна неустойка, като основателен и доказанчл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, или като санкция. Поради това тя се дължи, независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Неустойката е акцесорно задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за плащането на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението.

За основателността на предявения по делото иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор, съдържащ валидна уговорка за заплащането на неустойка, дължима от неизправната страна, в случай на пълно неизпълнение на договора. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора надлежно, поради което за ищеца не е възникнало правото да развали същия, евентуално, че неизпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря.

В настоящия случай ищецът претендира заплащането на договорна неустойка за неизпълнение на произтичащи от сключен с ответника на 20.02.2019 г. договор за обществена поръчка с предмет: „Доставка на спирателни силфонни вентили в комплект с редуктор и електрическо задвижване, за монтаж по системи 5VF на О I к-р DN15, PN16, Т=150°С и DN32, PN16, Т=150°С“, задължения.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.92 ЗЗД материално- правни предпоставки за присъждане на претендираната договорна неустойка, поради пълно неизпълнение на цитирания договор в предвидения от страните срок, и респ. до датата на развалянето му от страна на ищеца при условията на т.18.4 ОУ, и респ. за уважаване на иска като основателен и доказан.

Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 20.02.2019 г. след проведена обществена поръчка Договор № 192000069 с предмет: „Доставка на спирателни силфонни вентили в комплект с редуктор и електрическо задвижване, за монтаж по системи 5VF на О I к-р DN15, PN16, Т=150°С и DN32, PN16, Т=150°С“. По силата на този договор ищецът „АЕЦ Козлодуй“ /възложител/ възложил на ответника „Про Арм“ ЕООД /изпълнител/ извършването на доставка на спирателни силфонни вентили в комплект с редуктор и електрическо задвижване, за монтаж по системи 5VF на О I к-р DN15, PN16, Т=150°С и DN32, PN16, Т=150°С, в обем, номенклатура, технически данни и цени, съгласно Приложение № 3- Спецификация на изпълнителя, и Приложение № 4- Ценова таблица на изпълнителя, които са неразделна част от договора /т.1.1 от договора/. За така поръчаната доставка на стоки възложителят следвало да заплати на изпълнителя сумата 195 970 лева /цена на договора/, без ДДС, в срок до 30 календарни дни след доставката, срещу представени оригинална фактура, пр4иемно- предавателен протокол, и протокол, без забележки, от входящ контрол /т.2.1 и т.2.3 от договора/.

3

Съгласно т.3.1 от договора, срокът за доставка е определен на 90 календарни дни, считано от началната дата за изпълнение на дейностите по т.7.1 от същия- датата на уведомяване на изпълнителя за утвърден Протокол за проверка на дейностите по договора, издаден от Дирекция „БиК“ на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Изпълнителят следвало да транспортира стоката до склад на ищцовото дружество на свои разноски и собствен риск /т.4.3 от договора/, като доставката следвало да бъде придружена от съпроводителни документи, съгласно указанията за всеки от тях, посочени в т.5.5.1 от Техническо задание- Приложение № 2 /т.4.7 от договора/. Според т.6 от договора, изпълнителят следвало да представи предварително за преглед и съгласуване: План за контрол и изпитване /ПКИ/ за процеса на производство на арматури за блокове 5 и 6- в срок от 1 месец преди началото на производството; Програма за гаранционна поддръжка на производителя- в срок не по- малко от 1 месец преди доставката; и документи за изчисления и анализ на якост и сеизмоустойчивост- в срок не по- малко от 2 месеца преди доставката. Неразделна част от договора са: Приложение № 1Общи условия, Приложение № 2- Техническо задание на възложителя, Приложение № 3- Спецификация на изпълнителя, и Приложение № 4- Ценова таблица на изпълнителя, които са представени като доказателства по делото.

Съгласно т.9.2 от Общите условия на договора, при изискване на техническата спецификация/техническото задание за представяне на Програма за осигуряване на качеството /План по качеството/ за изпълнение на дейността по договора и/или План за контрол на качеството, изпълнителят следвало да разработи документите по указания на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в срока, определен в техническото задание.

Програмите за осигуряване на качеството /Плановете за качество/ и Плановете за контрол на качеството следвало да бъдат изготвени от изпълнителя, да се съгласуват от упълномощен персонал на ищеца и да се разпространят преди стартиране на дейностите по договора- т.9.6 от Общите условия. Когато по обективни причини от производствен или друг характер, произтичащи от естеството и спецификата на основния предмет на дейност на възложителя, същият не е в състояние да осигури условия за изпълнение на предмета на договора, изпълнението се спира до отпадане на съответните причини за това, като възложителят може да удължи срока на договора с периода на забавата- т.16.1 от Общите условия. Според клаузата на т.17.3 от Общите условия, „при виновно неизпълнение на задълженията по договора, с изключение на случаите на забавено изпълнение по т.17.1 и т.17.2, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 10 % върху стойността на договора“ /не е спорно между страните, че размерът на неустойката по т.17.3 от Общите условия възлиза на 19 597 лева/. Съгласно т.18.4 ОУ, при неизпълнение на поетите с договора задължения, същият може да бъде развален с 15- дневно писмено предизвестие от изправната страна до неизправната.