Решение № 4608 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330114438 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата И. Г. Г. е предявила против Община Родопи установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-251/21.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот.............., с площ от 1009 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: ..., квартал .., парцел.., при граници поземлени имоти с идентификатори:

.....................

В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателят на ищцата Г. П. К. е придобил на основание Договор от 05.08.1956 г. и Решение на Изпълкома от 19.06.1956 г. право на строеж върху сграда в поземлен имот, представляващ УПИ ....от кв....по регулационния план, одобрен със Заповед № 192, 193/1944, който съответства на УПИ ... в кв. .. на с. Я.по регулационния план, одобрен със Заповед № 212/1977 г. и на поземлен имот с идентификатор № ....по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-251/21.07.2020 г. на 1 изпълнителния директор на АГКК. Сочи, че с т. 8 от Договора Г. К. е поел задължение в тримесечен срок да впише на свое име мястото и за заплаща всички данъци за него, като в изпълнение на това свое задължение последният е вписан в разписен лист към регулационния план на с. Я., одобрен със Заповед № 212/1977 г. като собственик на двор, за който е отредено УПИ.... в кв. на с. Я. Сочи, че наследодателят на ищцата Г. К., починал на............... г., заедно със своята с. Т. А. К., починала на......, са владеели имота, като след тяхната смърт ищцата е продължила да владее имота. Твърди, че с нотариален акт №.. по дело № ......... ищцата е призната за собственик на основание наследствено правоприемство на сграда с идентификатор № .. и сграда с идентификатор № ..., изградени в поземлен имот с идентификатор № ..... Сочи, че към датата на реализиране на правото на строеж имотът, за който е издаден Акт за държавна собственост № 51/28.06.1956 г., е предназначен за жилищно застрояване, поради което с приемането на § 6 от ПЗР на ЗМСМА и на основание чл. 2, ал. 3 от Закона за държавната собственост последният е станал частна държавна собственост, трансформирана в частна общинска собственост с приемане на § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост.

Поддържа, че след 1996 г. общината не е съставила акт за общинска собственост, а Акт за частна общинска собственост № 5554/04.04.2024 г. е съставен едва след опита на ищцата да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост по отношение а имота. Сочи, че актът за общинска собственост има легитимиращо действие по отношение на правото на собственост и последният в качеството му на официален удостоверителен документ само го констатира, без да го поражда. Твърди, че към момента на издаване на акта за частна общинска собственост общината е изгубила правото на собственост върху имота, доколкото последният е придобит по давност на основание, упражнявано от 01.06.1996 г. до момента на депозиране на исковата молба в съда давностно владение от ищцата и от нейните наследодатели. Сочи, че владението е осъществявано явно и необезпокоявано, като около имота е построена ограда, засаждани са различни култури, отглеждани са животни и са изграждани стопански постройки, като никое физическо лице или държавна или общинска структура са оспорвали собствеността им. Твърди, че е заплащала данъци както за земята, така и по отношение на построената в дворното място сграда. По така изложените съображения счита, че е придобила имота на основание недобросъвестно владение, продължило 2 повече от 10 години. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Община Родопи е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за идентичност на процесния имот с посочените имоти по предходните планове на с. Я., както и обстоятелството, че в полза на наследодателят на ищцата Г. П К, в режим на съпружеска имуществена общност с Т. А. К., е учредено възмездно право на строеж на сграда в имот, представляващ държавна собственост. Сочи, че основаният предмет на договора е посочен в чл. 1 от последния, като във всички останали разпоредби Г. П. К е посочен в качеството му на строител, т.е. суперфициар. Поддържа, че следва всички клаузи в договора да се тълкуват на основание чл. 20 ЗЗД във връзка една с друга, като се изхожда с целта на договора, като при тълкуване на договора следва да се приеме, че с т. 8 от последния не е прехвърлена собственост върху поземления имот, а е установено задължение на ползвателя на дворното място като суперфициар да декларира това ползване и да заплаща за него всички данъци. Предвид изложеното считат, че ищцата и нейните наследодатели са ползватели на имота в качеството си на суперфициари и като такива са само държатели, но не и владелци на имота, като не са обективирали спрямо общината преобръщане на държането във владение. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, съгласно която ползването на дворното място е свързано с реализиране на ограниченото вещно право на строеж, в който случай не намира приложение презумпцията по чл. 69 ЗС, като облагородяването на мястото не може да се приеме за действие, което отблъсква владението на собственика и манифестира собственическо отношение на суперфициарния собственик. Твърди, че актът за общинска собственост представлява официален свидетелстващ документ, като последния не поражда права, а единствено доказва правото на собственост, поради което моментът на неговото издаване е ирелевантен. Сочи, че ищцата е ползвала имота именно в качеството си на собственик на сграда, изградена на основание ограничено вещно право на строеж. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 3 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание – давностно владение.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата е наследник на Г. П К, починал на ....... и оставил за свои наследници – д. – ищцата И. Г. Г. и с. – Т. А. К., починала на .......

По делото е представено Решение № 23/19.06.1956 г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – с. Я. с което е отстъпено правото на строеж върху държавна земя на жилища, както следва: в полза на Г. П. К. – парцел .., кв. от 960 кв.м. за 1 344 лв., платими в срок от 3 години.

С Договор от 05.08.1956 г. Изпълнителният комитет на Я. народен съвет е отстъпил на Г. П. К. правото на строеж върху държавно урегулирано място от 960 кв.м., представляващо парцел .. в кв. , находящо се в с. Я., за постройка на жилищна сграда съгласно одобрен план, като строителят е поел задължение да застрои отстъпеното му място в двугодишен срок, като посади в дворното място 10 овощни дръвчета и 5 декоративни дръвчета. В чл. 7 е установено, че строителят се задължава да извърши строежа и да използва сградата съгласно техническите норми, противопожарните и санитарните норми, като ако строителят нарушава изброените норми, му се отнема както мястото, така и постройката. В чл. 8 е установено, че строителят поема задължение, в тримесечен срок, да запише на свое име мястото и да плаща за него всички данъци.

От представеното по делото Удостоверение № 115/13.02.2019 г., издадено от Община Родопи се установява, че УПИ .. от кв. по действащия квартално-регулационен план на с. Я. съответства на имота, описан в Акт за държавна собственост № 1263 от 28.06.1956 г. и в Договор за отстъпено право на строеж от 05.08.1956 г.

Представено е Удостоверение от 10.10.2023 г., издадено от Община Родопи, в което е посочено, че УПИ .. от кв. по обезсиления регулационен план на с. Я., одобрен със Заповед № 192, 193/1944 г., описан в Акт за държавна собственост № 51/28.06.1956 г. съответства на УПИ .... от кв. по действащия регулационен план на с. Я., одобрен със Заповед № 212/1977 г., като 4 последният съответства на поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я., одобрени със Заповед № 18-251/21.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Между страните не е налице спор, че към момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж в полза на наследодателя на ищеца, поземленият имот е бил частна държавна собственост. За установяване на посоченото обстоятелство по делото е представен Акт № 1263 (задраскан и добавен № 51) от 28.06.1956 г. на Народния съвет на депутатите на трудещите се в гр. Пловдив, Народна Република България, в който е посочено, че на основание Закона за собствеността и Правилника за държавните имоти, държавна собственост представляват, посочените в акта имоти, включително парцел ...I от кв... с площ от 960 кв.м.

От Акта за държавна собственост се установява статутът на имота към 1956 г., като оспорването на ищцата по отношение на представения Акт за държавна собственост е ирелевантно по отношение на правния спор, доколкото съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, чийто предмет е правото на собственост на ищцата на наведеното правно основание – давностно владение, което подлежи на изследване в производството по делото.

Следва да се посочи, че наличието на дописвания в Акта за държавна стойност не опровергават неговата достоверност, като процесният имот парцел..... от кв. с площ от 960 кв.м., е записан печатно и по отношение на него няма ръкописни добавки.

Обстоятелството, че имотът е бил държавна собственост не се оспорва с предявяване на исковата молба, а напротив – такова твърдение е въведеното от самата ищца. Това обстоятелство се установява и от сключения договор за учредяване на право на строеж.

Съдът намира, че с Договора от 05.08.1956 г. в полза на наследодателя на ищцата е учредено право на строеж в имот – държавна собственост.

Установеното в чл. 8 от Договора задължение за строителя да запише имота на свое име не представлява изявление за прехвърляне на имота. Предметът на договора е ясен, като за прехвърляне на правото на собственост по отношение на държавни имоти следва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Правилника за държавните имоти (отм.), съгласно която държавни имоти, съставляващи негодни или излишни основни средства на държавните 5 предприятия и учреждения, могат да се продават с разрешение на Министерския съвет, взето по доклад на съответния министър, а за имоти, предоставени на народните съвети на депутатите на трудещите се и на предприятията от местно значение - по доклад на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

В този смисъл в чл. 47 от Инструкцията за прилагане на Правилника за държавните имоти (отм.) е предвидено, че отстъпването на право на строеж се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, на което е предоставена земята за ползване, за държавни земи, предоставени на народни съвети, с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а за жилищно строителство правото на строеж се отстъпва по решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети съгласно Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. При сключване на договора е спазен така установения ред.