Решение № 326 от 26.07.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ХАСКОВО, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500538 по описа за 2024 година Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 6318/28.06.2024 г. подадена от ЗАД “Алианц България“, гр. София, ЕИК 040638060, чрез упълномощен представител юрисконсулт М. А. против Постановление за разноски от 15.12.2023ф на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изп.д. № 20239290401828, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя в размер на 1493,58 лв, по изпълнителното дело до суМ. от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на дължиМ. пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В частната жалба се релевират доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с правната и фактическа сложност на изпълнителното дело. Навеждат се доводи за неприложимост на чл.1, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед обема и естеството на извършените по изпълнителното дело процесуални действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на определения от ЧСИ размер на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите е разноските към ЗЧСИ. Твърди се, че адвокатското възнаграждение, с оглед характера му на вземане за разноски, не следва да се включва към размера на събраната по делото сума, 1 представляваща основа за определянето на таксата по изпълнителното дело по т.26. При условията на евентуалност и във връзка с твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави искане за коригиране размера на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени Постановление за разноски от изх. № 77118/15.12.2023 г. на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изп.дело № 20239290401828, като намали размера на претендираното от пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., да бъде изключена тази сума от дължимите разноски по т.26 от Тарифата или след като бъде намален размера на дължимото адвокатско възнаграждение да бъде коригиран размера на разноските, дължими на ЧСИ на основание т.26 от Тарифата.

Претендират присъждане на направените в настоящото производство разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираното за настоящото производство адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на насрещната страна, като се прави искане същото да бъде определено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение- отговор на частна жалба от М. П. А. като майка и законен представител на малолетния Б. И. К., чрез Адвокатско дружество „Генев и Марков“представлявано от адв. Кирил Генев. В отговора се излагат доводи за неоснователност на частната жалба с оглед правилното приложение разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изводът се аргументира с твърдения за извършени и други процесуални действия от страна на адвоката, насочени към събиране на вземането, различни от изготвянето и подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. С възражението се твърди и неоснователност на претенцията на длъжника за намаляване на таксата, събрана по т.26 от ТТРЗЧСИ, при определянето на която е било включено и претендираното адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат. Моли да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

В мотивите на ЧСИ Николета Кавакова, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е съобразено с материалния интерес на изпълняемото право и с действията извършени по изпълнителното дело от процесуалния представител на взискателя, като размерът е определен съгласно чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ. Излагат се и аргументи за правилното определяне размера на пропорционалната такса съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ.

СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото намира следното фактическа и правна страна: от

Частната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от надлежна страна – длъжника в изпънителното производство и против акт на съдебния изпълнител,който 2 подлежи на съдебен контрол.

Жалбата като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество:

Видно от приложените преписи на документи, съдържащи се в изп.д. № № 20239290401828, по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929 с район на действие ОСХасково изпълнителното производство е образувано срещу длъжника ЗАД “Алианц България“, гр. София, ЕИК 040638060, чрез упълномощен представител юрисконсулт М. А. въз основа на молба от М. П. А. в качеството й на майка и законен представител на Б. И. К. към която е приложен изпълнителен лист № 198 от 13.11.2023 г. на АС- Пловдив, издаден по в.т.д. №461/2023 г. по описа на АС - Пловдив.

В молбата е формулирано и искане за присъждане на разноските в изпълнителния процес в размер на 1493,58 лв, с вкл.ДДС, съставляващи размера на дължимото адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАВ. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие

На 16.11.2023 г. ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ – изх. № 69283/ л.9/, връчена на 21.11.2023 г. / л.14/. По делото няма приложен документ, но видно от мотивите на ЧСИ Кавакова, на 01.12.2023 г. длъжникът е привел по банков път дължиМ. сума в размер на 22 153,96 лв. С извършеното плащане длъжникът е погасил задълженията си към взискателя, както следва: 15 000 лв. – главница, 3 847,67 лв. – законна лихва върху главницата от 03.08.2021 г. до 01.12.2023 г.

На 01.12.2023г. длъжникът е подал възражение срещу приетото като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до размера от 200,00 лева, както и срещу определения размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС.

В срок от пълномощника на взискателя е депозиран писмен отговор, с който се оспорва възражението на длъжника и искането му за намаляване на адвокатското възнаграждение.

С Постановление за разноски изх. № 77118/15.12.2023 г. на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Хасково постановено по изп.дело № 20239290401828, предмет на настоящата жалба, ЧСИ Кавакова е оставила искането на длъжника ЗАД “Алианц България“, гр. София,с ЕИК ***, чрез упълномощен представител юрисконсулт М. А. без уважение, като е отказала да намали приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 1493,58 лв. с ДДС лева, поради съобразяването им с нормативно определения минимум съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира подадената частната жалба за основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за 3 разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

Жалбоподателят оспорва размера на разноските за адвокатско възнаграждение претендирани от взискателя. В молбата за образуване на изпълнително дело процесуалният представител на взискателя не е манифестирал изрично искане за налагане на запор, което представлява необходим реквизит от съдържанието на молбата по чл. 426 ГПК. напротив, изрично е посочил,че в случай,че длъжникът не заплати доброволно дължиМ. сума, желае да бъде извършена справка за движими вещи и опис на същите. Длъжникът е изплатил задължението си в двуседмичния срок от получаване н поканата за доброволно изпълнение на 01.12.2023 г. В хода на изпълнителното производство не са извършени самостоятелни действия по процесуално представителство, което да обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 10. т. 2 от НМРАВ.Дългът по изпълнителния лист е погасен изцяло от длъжника на 01.12.2023 г., поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат разноските за адвокатско възнаграждение единствено за действието по образуване на изпълнителното дело. Ето защо в изпълнителното производство е дължимо само възнаграждението по чл. 10, т.1 НМРАВ за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на ЗАД “Алианц България“, гр. София, ЕИК 040638060 следва да се възложи единствено минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че упълномощеният адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия, свързани с удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. Разпоредбата на т.2 в случая е неприложима, която има предвид по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имуществото на длъжника, справки, предлагане на способи за изпълнение в течение на производството и др. В случая такива не са извършвани и длъжникът е погасил изцяло задължението си, поради което и не следва да бъде определяно възнаграждение по т.2 от НМРАВ.

Основателна е жалбата и в частта досежно неправилното определяне на дължиМ. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва – от 10 000 до 50 000 лв. – 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според 4 материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

Включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в „ събраната сума“ по смисъла на т.26 е незаконосъобразно.

Материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист.

В случая дължиМ. сума по изпълнителният лист – главници и законова лихва е в размер на 18 847,67 лв., от които 15000,00 лв. - главница и 3 847,67 лв. - лихва от 03.08.2021 г.до 01.12.2023 г. – датата на плащането/. Изчислена по начина, посочен в т.26 б. „ г“ от Тарифата размера на дължиМ. такса е 1350,86 лв. с вкл. ДДС, а не както е посочил ЧСИ 1728,56 лв. в разпореждането за разноски.

По изложените съображения Постановление за разноски от 15.12.2023 г. на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 на камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изп.д. № 20239290401828, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя от 1493,58 лв, до суМ. от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на дължиМ. пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението за адвокат се намали до суМ. от 200, 00 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се намали размера на дължиМ. такса по т.26 б.“г“ от Тарифата от 1728,56 лв. до 1350,86 лв. с вкл. ДДС.