Решение № 5832 от 31.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 31.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11391 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от Ц. за Р. на Ч.Р. срещу Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.", за сумата от 17 510,40 евро, представляваща получена на отпаднало основание от ответника по развален от ищеца Договор за отпускане на финансова помощ № 2014-2-BG01-KA105-001481, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – обезщетение за забава върху главницата в размер на 1572,81 лв. (равностойността на 804,16 евро) за периода от 01.04.2016 г. до 15.09.2016 г.

В исковата молба се излага, че през 2014 г. „Ц. за Р. на Ч.Р.”, в качеството си на Национална агенция по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз, е сключил Договор за отпускане на финансова помощ № 2014-2-BG01-KA105-001481 със Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.“, в качеството си на координатор (бенефициент) по договора. Ищецът сочи, че се е задължил да отпусне финансова подкрепа на ответника за изпълнение на проект „Вървим заедно напред II“, като съобразно чл.

I.2.2. от договора е предвидено проектът да бъде осъществен в рамките на периода 01.08.2014 г. до 01.08.2015 г. Излага, че в изпълнение на чл. I.4. от договора, на 21.10.2014 г., е извършил авансово плащане в размер на 80 % от максималния размер на финансовата подкрепа (21 888 евро), възлизащ на 17 510,40 евро, а остатъкът следвал да се плати съобразно уговореното в чл. I.4.4. от договора - след представяне на финален отчет по проекта, от който е видно какви са реалните, допустими и извършени разходи в рамките на проекта, които подлежат на възстановяване или заплащане. Твърди, че предвид характера на безвъзмездното финансиране и фактът, че средствата са отпуснати целево за изпълнението на конкретен проект, след реализирането на проектните дейности Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.“ е било длъжно да представи краен отчет и искане за балансово плащане в срок от 60 календарни дни от приключване на проекта (считано от 01.08.2015г.) - съобразно чл. I.4.3. от договора. Излага, че в уговорения срок такъв отчет не е представен, поради което с писма, изпратени по пощата до посочените в договора седалище и адреса на управление на ответника на 14.12.2015 г. и на 10.02.2016 г., последният е поканен да предаде отчета в 30-дневен срок и е предупреден, че при неизпълнение договорът ще бъде прекратен, а авансово платената сума подлежи на връщане. Сочи, че първото писмо е върнато от пощенския оператор като непотърсено на 05.01.2016 г., а второто е върнато на 05.03.2016 г. с отбелязване, че получателят не е познат на адреса.

Поддържа, че предвид липсата на отчет, не може да се установи дали и в какъв обем са били изпълнени договорените задължения, от което следвало тяхното неизпълнение и на основание чл. I.4.5 от договора за ищеца е възникнало правото да претендира връщането на авансово платената сума от 17 510,40 евро. Излага, че върху същата се дължи и мораторна лихва в размер на законна лихва, равняваща се на 1572,81 лв. (равностойността на 804,16 евро), считано от 01.04.2016 г., в който момент е изтекъл 30-дневния срок от връчване на писмо от 08.02.2016 г., до депозирането на исковата молба - 15.09.2016 г., както и законна лихва след тази дата (16.09.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът

Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.“ признава наличието на сключен между страните по делото Договор за отпускане на финансова помощ № 2014-2-BG01-KA105-001481, като оспорва неговото разваляне и счита, че отношенията му с ответника следва да бъдат уредени на плоскостта на неизпълнението на договорни задължения. Твърди, че е осъществил всички дейности по проект „Вървим заедно напред II“, изразяващи се в проведен младежки обмен на млади хора (семинар) в периода 26.05.2015 г.-02.06.2015 г. в хотелски комплекс „Парадайз“, гр. Приморско. Твърди, че не е получавал сочените от ищеца писма за прекратяване на договора. Поддържа, че последващото непредставяне на отчет е несъществено неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които представляващия сдружението не е могъл да предвиди и преодолее. В тази връзка сочи, че координаторът на проектите - П.Л., който провежда своето образование във Великобритания, не е могъл своевременно да подготви отчета предвид неговия мащаб, за което обстоятелство до ищеца двукратно са подавани искания за удължаване срока на изпълнение. Твърди, че крайният отчет е представен на ищеца на 24.05.2016 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

С доклада по делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че между „Ц. за Р. на Ч.Р.” (ЦРЧР), в качеството си на Национална агенция по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз, и Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.“, в качеството си на координатор (бенефициент) е сключен Договор за отпускане на финансова помощ № 2014-2-BG01-KA105-001481, както и че във връзка със задълженията си по него ищецът е платил на ответника авансово част от договореното финансиране в размер на 17 510,40 евро (от общо договорени 21 888 евро). Съгласно чл. I.1.1 от договора страните се споразумяват ЦРЧР да отпусне финансова подкрепа със средства на Европейския съюз на ответника за изпълнение на проект „Вървим заедно напред II“ по програма „Еразъм +“, който е следвало да бъде осъществен в рамките на периода 01.08.2014 г. до 01.08.2015 г., съгласно чл. I.2.2.

Според чл.

І.4.3. в срок от 60 календарни дни от крайната дата на проекта, посочена в чл.I.2.2, Координаторът следва да изготви и подаде краен отчет за изпълнението на проекта чрез Mobility Тооl + и да представи на хартиен носител в ЦРЧР (ако е приложимо), като е предвидено, че този отчет трябва да съдържа информацията, оправдаваща размера на исканата сума на база единични ставки за разход, когато финансирането се предоставя под формата на възстановяване на единични ставки, или на база действително извършени допустими разходи в съответствие с чл. ІІ.16 и Приложение III, като крайният отчет ще се счита за искане за плащане на остатъка от безвъзмездната финансова подкрепа от страна на Координатора. В чл. І.4.5 е предвидено, че когато Координаторът не е внесъл дължим междинен или краен отчет и съпровождащите го придружаващи документи, посочени по-горе, Националната агенция (НА) следва да изпрати официално писмо в рамките на 15 календарни дни от крайния срок. Ако Координаторът не изпълни задължението си в срок от 30 календарни дни от получаване на писмото, НА си запазва правото да прекрати договора в съответствие с чл. II.15.3. и да изиска възстановяване в пълен размер на авансовите плащания в съответствие с чл. ІІ.19.

Разпоредбата на чл. ІІ.15.3. от ОУ към договора урежда различни хипотези, при настъпването на които Националната агенция може да прекрати договора или участието на един или повече бенефициенти, като съгласно б. „в“ това може да стане ако Бенефициентите не изпълняват проекта, както е посочено в Приложение I или ако даден Бенефициент не изпълни друго свое съществено задължение, възложено му по силата на договора.

В чл.

ІІ.15.3.2. е предвидено преди прекратяване на договора или на участието на един или няколко бенефициенти, Националната агенция да уведоми писмено координатора за намерението си за прекратяване, като посочи мотивите си за това и покани координатора да внесе възражение в срок от 45 календарни дни от датата на получаване на уведомлението. Посочено е, че в случаите на чл. ІІ.15.3.1, буква „в“, в писменото уведомление се посочва датата, на която прекратяването поражда действие.

По делото не е спорно, че в първоначално предвидения 60-дневен период от изтичане крайния срок на проекта, т.е. 01.10.2015 г. ответникът не е представил изискуемия отчет за извършени дейности и разходи. С исковата молба е представено писмо изх. № КА 105/youth-445 от 12.12.2015 г., с което ищецът уведомява ответника, че в 60-дневния срок не му е представен отчет за изпълнение на проекта в деловодството на ЦРЧР и системата

Mobility Тооl+, като му се предоставя 30-дневен срок, считано от 14.12.2015 г., за изпълнение на това задължение, с предупреждение, че при неизпълнение ищецът си запазва правото да прекрати договора и да изиска възстановяване в пълен размер на авансовите плащания по договора. Като доказателство за изпращане на писмото е приложена и разпечатка от електронната поща на ищеца, според която на 14.12.2014 г. до имейл адреса, съвпадащ със заявения в договора от координатора (чл. I.6.3), е изпратен прикачен файл, като в електронното писмо е посочено, че се е изпраща писмо с изх. № КА 105/youth-445 от 12.12.2015 г., касаещо процесния проект.

С писмо изх. № КА 105/youth-445 от 08.02.2015 г. ищецът повторно е дал 30-дневен срок на ответника да изпълни задължението си за представяне на краен отчет по чл. I.4.3 от договора, с предупреждение, че след изтичане на този срок, договорът ще се счита за прекратен.

Към двете писма са приложени обратни разписки, както и е прието като доказателство удостоверение изх. № 153-00-75/10.05.2018 г. от „Български пощи“ АД, според които писма са изпратени до лицето П.Л., на адрес гр. Варна, ул. „********, като писмата не са получени, тъй като на адреса не е намерено лице, а след оставянето на известие за наличието на пратка, същата не е потърсена от получателя.

С отговора на исковата молба е представена разпечатка на имейл кореспонденция между ищеца и ответника, проведена в периода 21-22 април 2016 г. Видно от съдържанието ѝ представителят на Сдружението заявява, че след проведен разговор с представител на ЦРЧР, е събрал екип и е започнал работа по отчитането на проекта, но времето от една седмица е било крайно недостатъчно, поради което моли за допълнителен 30-дневен срок. Продължаване на срока му е отказано с обяснение, че са били дадени вече две отсрочки по 30 дни, след което започвала съдебна процедура за връщане на авансово платеното. Представени са редица документи, които твърди, че представляват краен отчет по проекта, доказващи изпълнение, съобразно договореното. Относно твърденията му, че отчетът е представен на ищеца на хартиен носител по пощата, както и в системата Mobility Тооl+, не са ангажирани доказателства.

Според изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, , дейностите по проекта са били изпълнени, а общият размер на извършените разходи е 21 020,12 евро.

Сключеният между страните договор има за предмет безвъзмездно финансиране на ответника – бенефициент, чрез средства, предоставени от Европейския съюз по програма „Еразъм+“. Предоставеното финансиране е строго целево и доколкото в случая се касае за разходване на публични средства, то и следва да се приеме, че установените по договора задължения за бенефициента изискват стриктно спазване на уредените правила за разходване, отчитане и контрол при предоставянето на парични средства. Ето защо и предвиденият в чл. I.4.5. от договора срок за внасяне на краен отчет е съществено задължение, чието неизпълнение създава предпоставка за разваляне на договора. Аргумент в тази насока е и изрично предвидената в чл. I.4.5. възможност договорът да се развали именно поради неспазване на срока за представяне на краен отчет, което сочи, че страните са установили като съществено неизпълнението на това задължение.

Доводите на ответника, че координаторът по проекта П.Л. е бил ангажиран с обучението си във Великобритания и това съставлявало обстоятелство, водещо до невъзможност да изготви навреме отчета, са неоснователни. За координатора и представляващ Сдружение „Ч.М. Ц. за Р.“ изначално е било ясно в какви срокове и до кой момент е следвало да представи отчета, тъй като тези обстоятелства са определени в договора. Ето защо и ангажираността му във връзка с обучението му в чужбина има чисто субективен характер и не е обективна пречка за изпълнение на договора, която да го освободи от забавата. Следва да се отбележи, че от приложената към отговора на исковата молба имейл кореспонденция, в писмото си от 21.04.2016 г. до ищеца, самият П.Л. е посочил, че едва след проведен разговор с представител на ЦРЧР е събрал екип и е предприел действия по отчитането на проекта.