Решение № 15 от 22.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Тополовград, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100202 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.******** подадена чрез пълномощник Б. З. от САК, против „С.К.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Средец“, ул.“***********, представлявано от Н.П.П.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, като в чл.6 на договора е уговорено, че последния следва да бъде обезпечен с гарант – физическо лицe, поръчител или банкова гаранция.

При сключване на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер на 640,77 лева, тъй като не е представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор, но процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин; не е предоставено копие от Общите условия, погасителен план и СЕФ; процесния договор не е подписан на всяка страница; както и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен 1 елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиран, грешно е посочен размера на ГПР, в договора не е посочена договорната лихва която следва да се заплати и настоящия случай касае еднотипни договори върху чието съдържание потребителя не може да влияе. Освен това се твърди, че уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение по договора също е нищожна и с тази клауза се цели заобикаляне на закона и се уговаря в полза на кредитора допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна но основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Също така разходите за заплащане на неустойка, която представлява печалба за кредитора не са включени в ГПР, а би следвало да бъдат включени в него. Твърди се също така в исковата молба, че посочения в договора размер на ГПР-то не е реално прилаганият в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща“ търговска практика. Налице е нищожност и на клаузата за възнаградителната лихва/ГЛП/ поради противоречие с добрите нрави и липсват каквито и да е условия за прилагането на ГЛП. Налице и разлика между посочената в договора сума подлежаща на връщане и тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора като цяло или на отделни клаузи от него, като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе и без да се иска обявяване на договора за нищожен се претендират претърпени имуществени вреди от ищцата, които подлежат на обезщетяване за които се твърди, че са в общ размер на 640,77 лева – представляваща недължимо платена сума по неустоечна клауза, която според ищцата е дадена без основание. В исковата молба се претендира част от тази сума, а именно в размер на 50 лева – частичен иск.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да се приеме, че са налице пороци обуславящи нищожността на клаузата в договора за паричен заем предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител предвидена в договора сключен между страните и се иска прогласяване невалидността на тази клауза, както и 2 да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 50 лв./петдесет лева/, като частичен иск от общо 640,70лв./шестстотин и четиридесет лева и 70 стотинки/ - представляваща недължимо платена сума по неустоечна клауза, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 12.12.2022 г., по искане на ищцовата страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска относно неговия размер, като същия се счита предявен за сумата 640,77 лева.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмен отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се твърди, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли тъй като всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовата форма, като се твърди, че тя е спазена, за нищожността на отделни клаузи, като се твърди, че те са напълно действителни и договора е с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорена неустойка, която е дължима. Също така твърди се, че не е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, не е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и действително приложения в договора за кредит ГПР не е различен от посочения в него. В писмения отговор подробно се посочват аргументи в подкрепа на тези твърдения. Поради което се претендира да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски. В тази връзка в отговора се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото надвишава минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител и не взема становище по същество.

3

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „С.К.“ООД с № 411554 на 07.04.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 800 лева, на 16 двуседмични вноски, при годишен лихвен процент 40,05%, с ГПР 49,53%. Приложеното от ищцата към исковата молба копие на договора за паричен заем не е подписан от заемателя.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която не е представила заключение по делото предвид това, че съществува обективна невъзможност да бъдат изпълнени поставените задачи. Вещото лице в съдебно заседание твърди, че няма представени никакви документи и е невъзможно да изготви заключението и да отговори на поставените въпроси.

Въпреки усилията, нито ответното дружество, нито ищцата са му предоставили документи, нито пък са приложили по делото такива, поради което той не е представил експертно заключение.

С доклада по делото по чл.140 от ГПК, на основание чл.190 от ГПК по искане на пълномощника на ищцата, съдът е задължил ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, както и копие от договора, погасителен план и СЕФ. Въпреки многобройните отлагания на съдебните заседания и предоставяне на възможност на ответното дружество да представи документите които е било задължено и въпреки указанието, че ще се приложат последиците по чл.161 от ГПК, ответното дружество не е представило никакви доказателства, включително и горепосочените документи. Единствено в писмения си отговор по чл.131 от ГПК, ответника посочва, че не оспорва релевираното обстоятелство, че между ищцата и дружеството е сключен договор за паричен заем, като изрично посочва номер и дата на договора, по силата на който ищцата е получила заем, сумата от 800 лева. Не се оспорва в писмения отговор и обстоятелството, че заемните средства са предоставени от „С.К.“ на потребителя, съобразно посочените в договора условия.

По делото не са представени нито от ищцовата, нито от ответната 4 страна валидни доказателства, нито писмени нито гласни такива, които да установяват и доказват по безспорен начин твърденията на страните.

Ищцата е представила копие на договора и погасителен план към него, които обаче не са валидни доказателства, тъй като в тях липсва подпис на „заемател“ и тези копия не са заверени нито от издателя на документа, нито от адвоката пълномощник съгласно разпоредбите на ГПК. За това, съдът не ги е допуснал като доказателства по делото. В подкрепа на своите твърдения в исковата молба, ищцата не е представила никакви други доказателства.

Ответното дружество, с определение на съда на основание чл.190 от ГПК е било задължено да представи писмени доказателства, които са от значение за правния спор, но въпреки няколкократно предоставената им възможност, последното е проявило абсолютно процесуално бездействие и не е представило никакви доказателства по делото. Единствено в писмения отговор се излагат подробни доводи и съображения относно оспорването на иска без последните да са подкрепени с нужните доказателства.

Установената и описана фактическа обстановка и по-специално факта, че е налице сключен договор за паричен заем между страните, съдът приема на база на признанието което се прави в писмения отговор по чл.131 от ГПК подаден от ответника в което признание ответното дружество изрично посочва номера на договора за паричен заем, въпросната сума и датата на договора, които напълно съвпадат с приложеното от ищцата копие на този договор макар и неподписан от нея. За това, съдът приема за безспорен факта, че между страните има сключен договор за паричен заем, с посочените в копието условия и ищцата е получила в заем сумата от 800 лева.

Относно другите факти имащи значение за спорното право, за които ответното дружество е било задължено да представи намиращи се у него документи и по-специално договора, погасителен план и СЕФ и всички счетоводни документи за извършени плащания и погасяване на вноски по заема, съдът счита, че следва да се приемат за доказани, позовавайки се на разпоредбата на чл.161 от ГПК. Установено е по делото, че ищцовата страна е поискала от съда да задължи другата страна да представи намиращи се у нея документи имащи отношения към правния спор; с определение по чл.190 от ГПК съдът е задължил другата страна да представи тези документи и е уведомил последната за последиците от поведението й. Установено е, че 5 другата страна не е представила тези документи и дори не е взела отношение, като проявява абсолютно процесуално бездействие, не изпраща представител в съдебни заседания, не взема писмени становища по хода на производството и дори не посочва причини поради които тези документи не са представени.

Именно, поради недобросъвестното процесуално поведение на тази страна е било поставено в обективна невъзможност и вещото лице да изготви назначената с определение на съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Т.е., страната не само е проявила бездействие и не е предоставила документите, но е и създала пречки за събирането на доказателства от значение за правния спор.

За това, с оглед посочените обстоятелства и с оглед обстоятелствата по делото, съдът намира, че следва да се признаят за съществуващи и да се приемат за осъществили се твърдените от ищцовата страна факти и обстоятелства относно сключването на договора, неговото съдържание, заплащането на процесната сума от ищцата на основание уговорена неустоечна клауза.

С оглед на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.