Решение № 152 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110113456 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от В. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., срещу ЗАД „ДБ. Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Г. М. Д." № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6000,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в деформация на цялата предна част и по ходовата част, вкл. теч на течности от двигателя, на собствения на ищцата лек автомобил марка „Н. Х Т.“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 29.06.2023 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Д. Л.“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на застрахователната претенция при ответното дружество – 03.07.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищцата В. Я. Я. твърди, че на 29.06.2023 г., около 11:45 ч., по пътя от гр. Девня, посока гр. Варна, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Н. Х Т.“ с рег. № * **** **, стигнала до кръстовище с пресечка без име за Домостроителен комбинат, падаща се от лявата страна на посоката на движение на ищцата. В този момент от 1 безименната пресечка на пътното платно, по което се движела, с маневра ляв завой навлязъл лек автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № * **** **. Ищцата избегнала удара с гореописания автомобил, като извила волана наляво, автомобилът й се завъртял, отклонил се надясно от първоначалната траектория и се блъснал в голям камък отдясно на пътя, посока гр. Варна.

Сочи, че съприкосновение с л. а. „Д. Л.“ не се осъществило, но водачът му отнел предимството на ищцата, тъй като на безименната пресечка, от която последният излязъл, имало поставен пътен знак Б2 „Стоп“.

Ищцата излязла от автомобила си, видяла, че водачът на л. а „Д. Л.“ е мъж.

Насъбрали се хора на местопроизшествието и се обадили на тел. 112. Полицейски екип пристигнал на място, пристигнала и линейка. Водачът на л. а. „Д. Л.“ обяснил пред полицаите, че най-вероятно не е видял лекия автомобил на ищцата, когато е извършвал ляв завой. Бил съставен акт на водача на л. а. „Д. Л.“, че виновно е допуснал ПТП, като на ищцата било указано да вземе протокола за ПТП в 7-дневен срок от КАТ - Варна.

Ищцата сочи, че щетите по автомобила й били следните: деформация в цяла предна част, деформация по ходовата част, теч на течности от двигателя, отделно двете предни въздушни възглавници били изскочили. Заявява, че автомобилът й вече не е в движение, като включително и до настоящия момент стои паркиран пред дома й.

Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № * **** ** е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по застрахователна полица със срок на действие до 08.04.2024 г. За настъпилото ПТП застрахователят на виновния водач бил уведомен от ищцата на 03.07.2023 г., като от застрахователното дружество бил извършен оглед на увредения автомобил, изготвен снимков материал и съставен опис-заключение за щетите. След известно време ищцата получила писмен отговор от застрахователя, че отказват да й заплатят обезщетение по заведената щета № 0801-004360/2023-01.

Предвид горното, предявява настоящата претенция, като настоява същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЗАД „ДБ. Ж. и З.” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № * **** ** е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 29.06.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на претърпените вреди. Оспорва вина за ПТП да има водачът на л. а. „Д. Л.“.

Оспорва последният да е отнел предимството на ищцата. Независимо от това заявява, че ищцата не е предприела вмененото й от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поведение да намали скоростта си, а при необходимост да спре. Твърди, че с избраното от нея поведение – извършване на маневра, ищцата е допринесла изцяло за настъпването на всички увреждания по собствения й автомобил. Твърди, че управлението през летния сезон със зимни гуми също е допринесло за евентуалната загуба на устойчивост на автомобила и излизането му извън пътното платно.

Оспорва сочените от ищцата вреди да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Счита размера на предявения иск за прекомерно завишен. В евентуалност 2 иска да се приеме, че уврежданията по автомобила съставляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Настоява за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата В. Я. Я. не се явява лично, представлява се от адв. В. Ш. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДБ. Ж. и З.” АД се представлява от адв. Б. М. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата. Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че между собственика на лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № ***** ** и ответното дружество е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 29.06.2023 г.

Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди, в това число механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване, както и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 806/1181 от дата 29.06.2023 г., в същия е отразено, че на 29.06.2023 г. около 11:45 ч. на път 2008 (Девня – Варна), кръстовище с път без име към Домостроителния комбинат, е осъществено ПТП с Участник 1: лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК, собственост на „Н. Б.“ ЕООД, с водач Н. К. Ч., и Участник 2: лек автомобил „Н. Х Т.“ с рег. № * **** **, собственост на Н. Х. Я., с водач В. Я. Я., като на горепосоченото място Участник 1 не съобразява поведението си с пътен знак Б2 и отнема предимството на Участник 2, който се блъска в крайпътно съоръжение (голям камък). Отразено е, че на Участник 2 са нанесени видими щети: деформация на предна част, ходова част, теч и 2 бр. въздушни възглавници.

Описаният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на свидетеля Н. К. Ч., водач на л. а. „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК при процесното ПТП.

Свидетелят излага, че излязъл от Домостроителния комбинат на Т-образно кръстовище на крайезерен път, завил наляво, включил се в движението и продължил по главния път. Чул свистене на гуми, другата кола минала вляво от него, след това може би изгубила контрол – завъртяла се на 90 градуса и се ударила в метален билборд. Заявява, че видимостта на кръстовището на дясно, откъдето дошла колата, била около 30 метра; твърди, че погледнал, но не видял да идва автомобил. Полицаите обаче казали, че е отнел предимство на движещ се автомобил и той не спорил с тях. Съставили му АУАН, който той подписал; не бил обжалвал наказателното постановление. Счита, че скоростта, с която се е движил, когато чул свистенето на гумите, е била в диапазона 30-40 км/ч, тъй като преди това бил спрял на стоп 3 и тръгнал, като завоят бил на 90 градуса.

Съгласно константната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I ТО, Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО и др.). В случая именно такива непосредствено възприети от длъжностното лице факти са отразените в протокола видими щети по „Н. Х Т.“ с рег. № * **** ** вследствие на удара. Настъпването на посочените в Констативен протокол № 806/1181 и подробно описани от застрахователя в Опис-заключение от дати 04.07.2023 г. и 11.07.2023 г. щети по процесния автомобил именно като следствие от удара при горното ПТП е признато и от ответното дружество в писмо изх.

№ 3562/12.07.2023 г., с което същото отказва да заплати на Нора Я., В. Я. и Явор Янев застрахователно обезщетение. Отказът е мотивиран с нарушаване от страна на водача на увредения автомобил на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, докато в случая е предприета маневра наляво.

При анализ на механизма на ПТП (л. 132 – 133) в заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и подробно обосновано, вещото лице доц. инж. Р. Д. изтъква, че водачът на л. а. „Н. Х Т.“, застигайки „Д. Л.“ поради движението си с по-висока скорост - около 90 км/ч, е задействал спирачната система и предприемайки маневра за заобикаляне отляво, е избегнал удара с неправомерно отнелия предимството му автомобил. Тъй като при тази маневра обаче е навлязъл в лентата за насрещно движение, логично е да извърши действия, за да се прибере в своята лента – завърта волана надясно, но при това завъртане автомобилът губи устойчивост и се удря в крайпътен камък с размери 2/0,6/0,55 м, намиращ се на около 2 м вдясно извън платното за движение, със скорост 40-50 км/ч (11,1-13,9 м/с). Направено е заключение, че причината за настъпване на ПТП е предприетата от водача на л. а. „Д. Л.“ маневра завой наляво и навлизане на път с предимство, като ударът на л. а. „Н. Х Т.“ в крайпътния камък е последващо развитие вследствие избягването на удара с „Д. Л.“.

Противоправното поведение на водача на „Д. Л.“ с рег. № В 8792 ТК, а именно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2 и отнемайки предимство, създава опасност за движението, ПТП - се установява от съставения му АУАН серия GA № 998624, подписан от него без възражения.

Предвид така установеното, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се явява доказан, като е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя.

При това положение, следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна за съпричиняване.

Не намират опора в материалите по делото доводите на процесуалния представител на ответника, че ищцата сама е предизвикала процесното ПТП с нарушаването на чл. 20, ал.

2, изр. второ от ЗДвП. Видно от заключението на вещото лице, ищцата е изпълнила дължимото според сочената разпоредба и е предприела намаляване на скоростта си – като никъде в разпоредбата не е регламентирано, че това следва да се случва без да се променя посоката на движение. Посочено е в заключението на експерта, а и логично обосновано, че именно с маневрата наляво е избегнат ударът с движещия се отпред автомобил. Що се отнася до наведеното от процесуалния представител на ответната страна в молба вх. № 101197/13.12.2024 г., че ищцата не е следвало да се опитва да предотврати удара с движещия се отпред автомобил, а да остави същия да се случи, тъй като при удар между двата автомобила със скорост 10 км/ч щетите биха били по-малки от възникналите, настоящият съдебен състав намира, че в секундите преди предприетата маневра ищцата не е имала време 4 да извърши изчисленията по сочената от адвоката формула, а и е нямало как да предвиди, че ще излезе от пътното платно и ще се удари в двуметров камък, за да направи сравнението и да избере по-малката щета.