Определение № 4580 от 29.09.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4103/2025
- Вид
- Определение № 4580
- Подписан
- 29.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Александър Цонев, Дора Михайлова, Филип Владимиров
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4580 гр. София, 29.09.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър Цонев
Членове:
Филип Владимиров
Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002104103 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евролаб 2011“ ЕООД, представлявано от адв. П., срещу Решение № 3769/16.06.2025 г. по в. гр. д. № 15033/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № № 7992/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 38167/2022 г. на СРС, 28 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. М. Х. да му плати 20 000 лева – обезщетение за претърпени вреди от затруднена търговска дейност, намаляване на оборота и затрудняване на работата с клиенти, причинено от изнасянето на неверни твърдения в интервюта в предаването „На фокус“ по „Нова телевизия“ на 19.06.2022 г., предаването „Тази сутрин“ по телевизия „BTV“ на 08.06.2022 г., и предаването „120 минути“, излъчено по телевизия „BTV“ на 10.07.2022 година.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба И. М. Х., представляван от адв. Т., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК 1 и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за доказана фактическата обстановка, установена от районния съд – че „Евролаб 2011“ ЕООД било създадено на 12.10.2021 г., като извършвало фитосанитарни проверки на пристигаща земеделска продукция на ГКПП „Капитан Андреево“ в периода 01.02.2022 г. - 20.05.2022 г., когато контролът бил приет от БАБХ; че ответникът И. Х. участвал в предаването „На фокус“, излъчено по „Нова телевизия“ на 19.06.2022 г., в предаването „Тази сутрин“, излъчено по „BTV” на 08.06.2022 г. и в предаването „120 минути“, излъчено по „BTV“ на 10.07.2022 г., в които изложил твърдения за злоупотреби във ветеринарния и фитосанитарен контрол ГКПП „Капитан Андреево“ през предходната година, а и по-рано, както и за това, че бил заплашван и му били предлагани подкупи. Ответникът изрекъл следното – в предаването „120 минути“ от 10.07.2022 г.: „…има една митологема, че държавата е взела бизнеса на един беден човечец, който 10 години е бил служител в сходен бизнес, упражняван до началото на тази година от Р. Ч....Ние се опитваме да възстановим държавността на границата. Тези ни усилия се саботират и съответно всеки, който дръзне да подходи в тази посока, бива, нека да кажем... помолен по един или друг начин да не се меси.“ На въпрос дали знае за връзки на проверките с „К. и Т.“ и „г-н Ч.“ ответникът отговорил, че тези връзки следва да се установяват от органите по разследване и национална сигурност. По отношение на „Евролаб 2011“ ЕООД ответникът заявил: „…ние не възнамеряваме в никакъв случай да махнем една фирма и да слагаме друга фирма, без значение на кой е близка тя“. На 08.06.2022 г. в предаването „Тази сутрин“, излъчено по BTV, ответникът заявил, че бил заплашван и му бил предложен подкуп от 500 хил. лв. на месец. Идентични твърдения били изложени и в интервю в предаването „120 минути“, излъчено по BTV на 10.07.2022 година.
На 19.06.2022 г. в ефира на „Нова телевизия“, в интервю, проведено в предаването „На фокус“, той посочил, че се проверява дали Т. стои зад частната лаборатория на Капитан Андреево. В предаването „На фокус с Лора Крумова“ от 19.06.2022 г. казал, че, „…за да оставят нещата, както са били“, му били предложени 500 000 лева на месец. По време на това интервю заявил: „Далеч по интересното е, че буквално всеки, който се завъртя около екипа, който сформирахме с професор Д., беше заплашван...“. Разказал как бил предупреден, че се намесва и конфронтира с „най-големия бос на БАБХ“, че му бил зададен въпросът дали ще има мир или война, като „предложенията“ идвали от негови лични приятели:
„Колеги от министерството, идвайки така...от името на други хора на бивш политически лидер и министър...дойдоха и казаха: „Има една документация, която нека да кажем… договорът не искат да бъде свалян...Те самите…не знаеха за какво става въпрос.“ В същото интервю, запитан от журналист за репликата на управителя на ищеца В. Д., че олигарх иска да вземе бизнеса, ответникът заявил: „…важният въпрос е кой му го е дал този бизнес“.
За да счете исковете за неоснователни, въззивният съд e приел, че ищецът притежава материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт вследствие уронване на доброто му име, авторитет и репутация. Посочил е, че преценката за адресата на изявлението следва да се направи не само чрез посочване на имената му, а и по друг начин, ако описанието е такова, позволяващо да бъде възприето, че 2 се отнася до конкретно лице. В случая недоказано било ответникът да е изрекъл посочените в исковата молба твърдения по отношение именно на ищеца, тъй като името на лабораторията не било споменато нито веднъж. В изказване на интервюиращия в предаването „На фокус“ било посочено, че една лаборатория е осъществявала контрола върху стоките и камионите, а справка в ТР сочела, че „Евролаб 2011“ ЕООД било създадено на 12.10.2021 година. По признание на самия ищец като лаборатория дружеството извършвало дейност от 01.02.2022 година. От заповед от 21.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните въззивният съд установил, че официалният контрол при внос, изразяващ се в изпитвания на проби от плодове и зеленчуци за съдържание на остатъчни вещества от пестициди, бил възложен на Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ, Изпитателна лаборатория „Евро Лаб“ при „Интерпред еврологистик“ ЕООД на ГКПП „Капитан Андреево“, и лаборатория при Регионалната здравна инспекция – Плевен. В уточнителна молба от 08.06.2023 г. ищецът посочил, че товаро – разтоварни дейности и дейността по представителство пред БАБХ се извършвали и от други лица, а не само от „Евролаб 2011“ ЕООД. Идентични изводи следвали и от материала, публикуван на 19.06.2022 г. в 17.57 ч., и този, публикуван на 08.06.2022 г. в 8.25 часа. От заглавията на интервютата „Х.: Проверява се дали Т. стои зад частната лаборатория на „Капитан Андреево“, респективно „Зам. министърът с охрана: Преди заплахата му предложили подкуп от 500 хил. лв. на месец“, не можело да се заключи, че изказванията на ответника касаели ищцовото дружество. Въззивният съд пояснил, че ответникът не можел да носи отговорност за действия на други лица и избора на заглавие за съответния материал, респективно това, че журналистът/репортерът обвързал изказванията на ответника с конкретно юридическо лице.
Това, че интервюто било дадено след датата, на която „Евролаб 2011“ ЕООД започнало за извършва дейност като лаборатория, също не означавало, че изказванията на Х. се отнасяли до дружеството. Не се установявало и „Евролаб 2011“ ЕООД да е правоприемник на „Интерпред еврологистик“ ЕООД.
В допълнение СГС посочил, че дори да се приеме, че казаното от интервюиращия в предаването „На фокус“ се отнасяло до „Евролаб 2011“ ЕООД, от изказванията на ответника било невъзможно да се направи категоричен извод, че същият сочел именно представител на ищцовото дружество, чрез трети лица, да е отправял предложения за подкуп, респективно да го е заплашвал. Недоказано било и ищцовото дружество да е понесло неимуществени вреди от думите на ответника. Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Г., служител в счетоводна къща, обслужваща ищеца, която чула от управителя на „Евролаб 2011“ ЕООД, че интервюта на ответника повлияли негативно на репутацията на дружеството. Тя била заинтересована от изхода на спора, не възпроизвеждала свои възприятия, а впечатления на управителя на ищеца, а и подобни на процесните изявления били изречени и от други лица, срещу които касаторът предявил подобни претенции.
Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1. “Какво представлява изразът: „Колеги от министерството, идвайки така ... от името на други хора на бивш политически лидер и министър ... дойдоха и казаха: „Има една 3 документация, която нека да кажем … договорът не искат да бъде свалян...Те самите, между другото, самите не знаеха за какво става въпрос…В случая ставаше въпрос да не им падал договорът, и когато разбраха, че е за Капитан Андреево, те изпаднаха в паника, защото беше вече ясно, че там казусът е сериозен и са въвлечени множество интереси“ – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?“;
2. “Какво представлява отговорът на въпроса „Колко пари Ви предложиха?“ - „500 000 на месец … на месец, да … да оставим договора и да си затворим очите“ “ – оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?“;
3. “В случай, че бъде прието, че процесните изказвания са изразено мнение или съждение, следва ли в решението въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?“;
4. “Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресат? Такива ли са процесните изказвания?“;
5. „Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?“;
6. “Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни твърдения?“;
7. “Съдържат ли процесните изказвания внушения, позорни твърдения и нападки?“;
8. „Докъде се простира границата на правото на свободно изразяване на мнение?“;
9. “Премината ли е допустимата граница на правото на разпространяване на свободно мнение?“;
10. “Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 КРБ със следните изказвания:
“…по-скоро да, ние се опитваме да възстановим държавността на границата. Тези ни усилия се саботират и съответно всеки, който дръзне да подходи в тази посока, бива, нека да кажем ... помолен по един или друг начин да не се меси.“?“;
11. “Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на оценки и изразяване на мнения, от една страна, и обиди към конкретна личност, от друга?“;
12. “Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице и/или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали са достатъчни да ангажират отговорността на интервюирания?“;
13. “В обжалваното решение направена ли е преценка на конкретните обстоятелства от съда с оглед установяване дали в случая има баланс между конституционно защитените ценности – свободата на словото и доброто име на гражданите - и ако да, правилна ли е била тя?“;
14. „Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ?“;
15. “Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. мотивира, приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя 4 изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение?“;
Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4876ceb0-0e38-4d67-9353-01a37445036f