Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1798 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 839/2024
Вид
Определение № 1798
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798 гр. Варна, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500839 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 9516/05.02.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Община Добрич, ЕИК: 000852932, чрез заместник кмет в Община – Добрич Павел Павлов, срещу Решение № 226/18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 15862/2022 г. по описа на РС-Варна, 51-ви състав, в осъдителната му част, с което съдът е осъдил, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД Община Добрич, да заплати на В. З. Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 1642,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД Община Добрич, да заплати на В. З. Б., сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег.

№ 883 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъдил Община Добрич, да заплати на В. З. Б., сумата в размер на 522,72 лева, представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Въззивникът – Община Добрич счита обжалваното първоинстанционно решение за недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че правилата за ангажиране на деликтната отговорност по общия закон - ЗЗД са неприложими, когато деликтът е в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Счита, че в настоящия случай е бил приложим ЗОДОВ, като делата образувани по искове по реда на ЗОДОВ са подсъдни на административните съдилища, а не на гражданските съдилища.

Счита, че като е приел за разглеждане искове, за които има предвиден специален ред за 1 разглеждане, РС-Варна е постановил недопустимо решение. На следващо място счита, че претендираните от въззиваемия - В. З. Б. имуществени и неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно действие на служители на Община – Добрич. Претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума в размер на 1642,70 лева представлява събрана в хода на изпълнителното дело сума от ЧСИ, която същият е превел на Община – Добрич. Счита, че вредите произтичат от конкретно извършените действия от ЧСИ по изпълнителното производство, а не от действия на служители на Община – Добрич. По отношение на неимуществените вреди, счита същите за недоказани. В условията на евентуалност, счита присъденото обезщетение за претърпени от В. З. Б. неимуществени вреди за прекомерно завишено.

Моли съда да обезсили, евентуално да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна – В. З. Б., чрез процесуалния си представител адв. К. Г. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК, от В. З. Б., чрез процесуален представител адв. К. Г. от АК-Варна, е подадена насрещна въззивна жалба входящ № 19563/08.03.2024 г. по описа на РС-Варна срещу решение № 226/18.01.2024 г. постановено по гр. дело № 15862/2022 г. по описа на РС-Варна, в отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил предявения от В.

З. Б. срещу Община Добрич, иск с правно основание - чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД, за осъждане на Община – Добрич да заплати на В. З. Б. сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ Петя Иванова с рег. № 883 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 26444- 1/07.10.2020 г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, за разликата над уважения размер от 2000 лева до първоначално претендирания размер от 10 000 лева.

В. З. Б. счита първоинстанционното решение в тази му част за неправилно. Счита присъденото му обезщетение в размер на 2000 лева за несправедливо и занижено, с оглед обстоятелството, че болките и страданията му продължават и към настоящия момент. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго решение, с което претенцията му за неимуществени вреди да бъде уважена в пълен размер.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

В жалбите и в отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, отговора по нея и насрещната въззивна жалба, намира следното:

Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, редовни са, подадени са срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат необходимите приложения. Същите следва да бъдат приети за разглеждане и разгледани по същество в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба входящ № 9516/05.02.2024 г. по описа 2 на РС-Варна, подадена от Община Добрич, ЕИК: 000852932, чрез заместник кмет в Община – Добрич - Павел Павлов, срещу Решение № 226/18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 15862/2022 г. по описа на РС-Варна, 51-ви състав, в осъдителната му част.

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба входящ №

19563/08.03.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. З. Б., чрез процесуален представител адв. К. Г. от АК-Варна , срещу Решение № 226/18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 15862/2022 г. по описа на РС-Варна, 51-ви състав, в отхвърлителната му част.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание за 27.05.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3