Решение № 83 от 05.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000088 по описа за 2024 година

С решение № 15/20.03.2024 г. по т.д. № 49/2023 г. Ловешкият окръжен съд осъдил на основание чл. 432 ал. 1 вр. с чл. 380 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на К. В. П. с посочено ЕГН от гр. Тетевен сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2022 г., за причиняването на което с влязло в сила решение по НАХД № 17/2023 г. по описа на РС Тетевен е признат за признат за виновен М. Г. Д., управлявал лек автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 17 500 лв. лв. до претендирания размер от 35 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г. като неоснователни и недоказани.

Със същото решение Ловешкият окръжен съд осъдил на основание чл.

432 ал. 1 вр. с чл. 380 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на К. В. П. сумата от 1 933,20 лв., представляваща 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени телесни увреждания в резултат на описаното по-горе ПТП, настъпило на 16.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г. като неоснователна и недоказана.

Със същото решение Ловешкият окръжен съд е присъдил разноски по делото, както следва: осъдил е ЗД "Бул Инс" АД, гр. София да заплати по сметка на Окръжен съд Ловеч държавна такса в размер на 777,30 лв. и разноски по делото в размер на 400 лв. за съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/; осъдил е ЗД "Бул Инс" АД, гр. София да заплати в полза на адвокат Ц.

В. от САК – Адвокатско дружество „В. и Б.“ на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 и § 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС адвокатско възнаграждение в размер на 2 149 лв. и ДДС върху същото в размер на 429,80 лв.; осъдил е К. В. П. да заплати на ЗД "Бул Инс" АД, гр. София разноски по съразмерност в размер на 2 002,30 лв.;

Недоволна от постановеното решение, в частта в която предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 17 500 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлена претенцията й за законна лихва върху присъдената главница от 17 500 лв. за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г., респ. в частта относно присъдените разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска е останала въззивницата К. В. П., която чрез пълномощника си адвокат Ц. В. от САК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи в тази насока. Счита се, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с конкретно установените по делото увреждания на въззивницата, както и с обстоятелството, че същата не е напълно възстановена след уврежданията.

Оспорва се да е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния 2 резултат и алтернативно, че ако има такова е в размер на 10 %, поради което счита, че определеното от съда съпричиняване в размер на 30 % се явява необосновано. Иска се от въззивния съд като съобрази представените по делото в първата инстанция доказателства да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17 500 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 35 000 лв., считано от 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане, като й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна по същата ЗД „Булинс“ АД, гр.

София, ЕИК 831830482 чрез пълномощника му адвокат Р. Н. от ГАК, с който се оспорва основателността на жалбата като се възразява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивницата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Ц.

В. от САК поддържа въззивната жалба. Представя договор за правна помощ за въззивната инстанция и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна чрез пълномощника си адвокат Р. Н. от ГАК подържа отговора на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба и претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението на Ловешкия окръжен съд като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която ЗД "Бул Инс" АД, гр. София е осъдено да заплати на ищцата К. В. П. сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано о т 17.12.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 933,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните 3 пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 04.04.2024 г. в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази влязлата в сила част на решението, въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на ЛОС в обжалваната част, като с оглед оплакванията в жалбата при условията на чл. 269 от ГПК следва да обсъди основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над 17 500 лв. д о 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане, както и основателността на претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 17 500 лв. за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г. вкл.

Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

С исковата молба /ИМ/ ищцата К. В. П. е предявила иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД "Бул Инс" АД, гр. София да й заплати сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, осъществено на 16.07.2022 г. в гр. Тетевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане.

С отговора на ИМ ответникът ЗД "Бул Инс" АД, гр. София е оспорил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е изложил възражения във връзка с механизма на ПТП, за причиняване изцяло или съпричиняване на 90 % на вредоносния резултат от страна на ищцата, както и като цяло за размера на обезщетението, определено при условията на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се вида, характера и обема на претендираните неимуществени вреди.

За да уважи частично предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 17 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2022 г. до окончателното й заплащане, ЛОС е приел, че искът е допустим и доказан по основание до този размер. Съдът е 4 приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното ЗД към момента на увреждането и ищцата е изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция на 23.08.2022 г., но ЗД не е изплатило обезщетение на пострадалата. Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е налице причинноследствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалата ищца, като е намерил за недоказани възраженията на ответника в тази насока. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите СМЕ и съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/, както и представеното решение по НАХД № 17/2023 г. по описа на РС Тетевен, съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е ясен, налице причиняване на ПТП по вина на водача на лекия автомобил, установено от наказателния съд, чието решение е задължително за гражданския съд при условията на чл. 300 от ГПК, но също така са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 30 %, тъй като същата е нарушила задълженията си като пешеходец и участник в движението и в нарушение на чл. 108 ал. 2 т. 1 от ЗДвП се е намирала по средата на пътното платно, вместо да се движи по тротоара или при липса на тротоар да се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. съдът е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, изразяващи се в травматични увреждания: счупване на лява тазобедрена става – петрохарактерно счупване с последващо оперативно лечение – открита репозиция и поставена интрамедуларна остеосинтеза, обстоятелството, че оздравителният период на счупването е продължил около 1 година с оглед възрастта на ищцата, липсата на пълно възстановяване и липсата на прогноза за такова с оглед възрастта на ищцата, настъпилите хронифицирани изменения в походката й, които се дължат на съчетанието на телесните увреждания от катастрофата и възрастта й, обстоятелството, че след ПТП същата е принудена да се придвижва с помощни средства, с патерица и че не се очаква подобрение при накуцването, 5 психическото състояние на ищцата след ПТП – промяната на характера й, начина й на живот, физическите ограничения, необходимостта от придружител при всяко излизане от дома й, необходимостта от обгрижване за справяне с домакинството, страховете и липсата на перспектива с оглед състоянието й и като цяло негативното отражение на травмата върху живота й, обстоятелството, че търпените вреди ще продължат до края на живота й.

Наред с това съдът е съобразил конкретните икономически условия при настъпване на застрахователното събитие и застрахователния лимит към момента на ПТП съгласно чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ, като се е позовал на цитирана съдебна практика на ВКС в тази насока. За да отхвърли претенцията за законната лихва за периода от 23.08.2022 г. до 16.12.2022 г. вкл. ЛОС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 496 ал. 3 т. 2 вр. чл. 106 ал. 3 от КЗ лихвата за забава се дължи и подлежи на присъждане, считано от изтичане на 15 – дневен срок от 28.11.2022 г. с оглед представените от ищцата след изискването им документи на тази дата.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

От решението по приложеното НАХД № 17/2023 г. по описа на РС Тетевен, влязло в законна сила и задължително за гражданския съд при условията на чл. 300 от ГПК по отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на деееца се установява, че при управлението на лек автомобил м.м. „Мерцедес С200 CDI“ с рег. № СА0*** на 16.07.2022 г. около 10,43 г. в гр. Тетевен по ул. „Лечо Гайдаря" водачът М. Г.