Решение № 427 от 06.12.2019, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

06.12.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

Районен съд – Дупница състав

12.11.

2019 на Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Юлия Вукова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

841

2019 дело № по описа за година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

,,СКОЛАРС“

ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, обл.

Кюстендил, ул. ,,Поп Харитон” № 2А, представлявано от управителя Даниела В. И., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 124-Ю-РД/04.07.2019 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция гр. Кюстендил, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за административно нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е наложена ,,Имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител - адв. В.С., който е поддържал жалбата и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в писмена защита, която представя.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2019 г. в 21.45 ч. Р.Д. на длъжност ,,инспектор” в отдел ,,Държавен здравен контрол“ в присъствието на свидетеля Р.Г. съвместно с представители на ОДМВР Кюстендил извършила проверка във връзка със спазване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, съгласно чл. 56 от ЗЗ въз основа на Заповед № № РД-01-70/28.03.2019 г. на директора на РЗИ-Кюстендил, в обект – бистро ,,Сколарс“, намиращ се в гр. Дупница, ул. ,,Х.

Ботев“ № 2, стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД, при която било установено следното, че обектът представлява закрито обществено място по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, представлява масивна конструкция със стени и таван. В така описаното затворено помещение в деня на проверката са установени лица извършващи тютюнопушене (държат запалени цигари в ръка – тютюневи изделия и пушат). На бара и на една от масите имало поставени пепелници, пълни с пепел и угарки от изпушени цигари, а помещението било задимено и се усещал мирис на тютюнев дим.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол от 29.03.2019 г., съставен от Р.Д.. На 13.05.2019 г. Р.Д. в присъствието на свидетелите Р.Г. и К.Ц. съставила Акт за установяване на административно нарушение от юридическо лице № 00124/13.05.2019 г. срещу ,,Сколарс” ЕООД, представлявано от Д. И. за това, че: на 29.03.2019 г. в обект - бистро ,,Сколарс“, намиращ се в гр.

Дупница, ул. ,,Х. Ботев“ № 2, стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. ,,Поп Харитон“ № 2А се извършва тютюнопушене в закрито обществено място, с което е нарушило забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Посочено е, че е нарушен чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В акта нарушителят е направил възражения, че не е имало пепелници по масите.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 218, ал. 3 от ЗЗ за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, административнонаказващият орган е наложил на юридическото лице представлявано от законния представител имуществена санкция в размер на 3000 лв.

По делото са приети като доказателства: уведомление за доброволно плащане с изх. № 024-Ю-РД/04.07.2019 г.; протокол от извършена проверка на 29.03.2019 г. в обект стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД; фискален бон от 29.03.2019 г., издаден от ,,Сколарс“ ЕООД; известие за доставяне, АУАН № 00124/13.05.2019 г. и НП № 124-Ю-РД/04.07.2019 г., издадено от директора на РЗИ гр. Кюстендил.

От показанията на свидетелката Р.Д. – актосъставител се установява, че при извършената съвместно с Р.Г. *** – св. Х.Г. проверка в обекта, представляващ бистро, стопанисвано от жалбоподателя е имало клиенти, които пушели цигари. Помещението било задимено и се усещало мирис на тютюнев дим, като на бара също е имало лица, които са пушели, а на една от масите имало поставен пепелник. Обектът осъществявал дейност по време на проверката.

Свидетелят Р.Г. е присъствал на проверката извършена в обекта на 29.03.2019 г., при която било установено, че две лица, които били на бара и говорели с бармана пушат цигари. В момента на проверката е имало и други клиенти, като на проверяващите бил издаден касов бон от касовия апарат в обекта.

Свидетелят Х.Г.

*** в показанията си твърди, че е присъствал на проверката в качеството му на лице оказващо съдействие на контролните органи. На входа на обекта имало лица, които пушели, а вътре в заведението не видял лица, които да пушат, но в обекта се усещал мирис на тютюнев дим.

От показанията на свидетеля Е. К. се установява, че същата вечер при влизането си в заведението забелязал лица, които се намирали във втората зала като впоследствие разбрал, че се извършвала проверка за тютюнопушене. Пред заведението имало лица, които пушели, но вътре в заведението не е видял някой да пуши.

Свидетелката М. И. в показанията си твърди, че е била в заведението по време на проверката, като проверяващите били във втората зала, а тя се е намирала в първата зала, като нямала пряка видимост към втората зала. Всички клиенти излизали да пушат пред заведението, като вътре не се пушело.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Г. като обективни и достоверни, тъй като същите са преки очевидци на констатираното противоправно поведение и не кредитира показанията на свидетелите К. и И., т.к. първият не е бил пряк очевидец на установената от проверяващите фактическа обстановка в обекта /същият е пристигнал след проверяващите/, а втората не е имала пряка видимост към останалите помещения, доколкото се установи, че тя е била в първата зала и не е имала възприятия за втората. Съдът кредитира показанията на св. Г. в частта, в която твърди, че при влизането му с проверяващите лица, в помещението се е усещал мирис на тютюнев дим, като не кредитира показанията му в частта, в която твърди, че не е видял някой да пуши в заведението. Този свидетел е служител на РУ Дупница и по време на проверката е оказвал съдействие на проверяващите служители на въззиваемата страна, като същият е подписал и протокола, в който е описано констатираното нарушение и е подписал същия без да направи каквито и да е възражения, което поставя под съмнение обективността на изнесеното от него при разпита му в съдебно заседание.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице, компетентно да осъществява контрол по Закона за здравето. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.

56, ал. 1 от ЗЗ, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на юридическото лице по чл. 218, ал. 3 от ЗЗ, а така също са посочени и останалите елементи – време и място на извършване на нарушението. Съдът намира, че извън състава на нарушението е да бъде конкретизирано лицата, които са пушили цигари. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение.

С разпоредбата на чл.

56, ал.1 ЗЗ е въведена забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. Няма спор, че обектът, стопанисван от жалбоподателя, е обществено място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, което е закрито. Фактът, че обектът е стопанисван от жалбоподателя се установява от представеното по делото писмено доказателство – фискален бон издаден на проверяващите по време на проверката.

Санкционната норма на чл.

218, ал.3 във вр. ал.1 ЗЗ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице в размер от 3 000 до 5 000 лева за нарушения по ал.1. Последната пък предвижда санкция за нарушения на чл.

56 ЗЗ.

Безспорно бе установено, че в процесния обект, представляващ закрито обществено място, е нарушена забраната за тютюнопушене по чл.

56, ал.1 ЗЗ, поради което правилно и законосъобразно АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил посочения административнонаказателен състав, въз основа на което е ангажирал обективната му и безвиновна отговорност. Правилно е приложен материалния закон, като е наложено минималното наказание, кореспондиращо на посочената санкционна норма.

По делото безспорно беше установено, че на

29.03.2019 г. в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател ,,Сколарс“ ЕООД посочената забрана е била нарушена, като клиенти на заведението са пушили тютюневи цигари поради което жалбоподателят в качеството му на юридическо лице, стопанисващ заведението, в което се е пушело, следва да понесе отговорността по чл.

218, ал. 3 от ЗЗ.

В процесния случай, правилно като адресат на сочената за нарушена разпоредба и предвиденото административно наказание е определено дружеството - жалбоподател за неспазване на забраната на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ в стопанисваното от него заведение. В случая не се касае за "допустителство" по смисъла на чл.