Решение № 18414 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18414 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110104854 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца Д. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, **** чрез Еднолично адвокатско дружество М., с Булстат ****, действащо чрез управителя адв. М. В. М., със съдебен адрес гр. Стара Загора, ***, обективно и субективно и обективно съединени установителни искове, както следва: с р е щ у ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет. 2, па.

40-46, представлявано от Галин Тодоров и Ангел Маджиров: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем *** от 25.06.2024 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен този иск, установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, поради противоречието й с добрите нрави и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на „Файненшъл България“ ЕООД, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна клауза; установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем 5155321 от 28.06.2024 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен този иск, установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, поради противоречието й с добрите нрави и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща 1 задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на „Файненшъл България“ ЕООД, като п срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет. 2, ап.

40-46, представлявано от Ангел Василев Маджиров:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем *** от 25.06.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради липса на основание;

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем 5155321 от 28.06.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради липса на основание

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем *** от 25.06.2024 г. за сумата 2000 лв., при лихвен процент 50%, ГПР 62,99 % и срок за връщане на заема 12 месеца. Между същите страни бил сключен и Договор за паричен заем 5155321 от 28.06.2024 г. за сумата 3600 лв., при лихвен процент 50%, ГПР 63,21 % и срок за връщане на заема 15 месеца. Сочи, че в чл. 4 на двата договора за кредит било предвидено задължение на кредитополучателя в 3 дневен срок от сключването му да предостави обезпечение, чрез поръчителството на две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество – гарант. В изпълнение на това задължение и за обезпечаване изпълнение на задълженията на кредитополучателя по двата договора били сключени два договора за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по които ищецът дължал възнаграждение, платимо директно по сметка на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД ежемесечно заедно с погасителните вноски по кредитите. Оспорва двата договора за кредит като недействителни, тъй като кредиторът е начислил и събрал от потребителя лихви, такси и комисионни, свързани с други договори, които не са били предвидени в договорите за кредит. Сочи, че възнагражденията по договорите за предоставяне на гаранция представляват скрит разход по заемите, поради което следва да намерят отражение при изчисляване и посочване на ГПР по договорите. Поддържа, че в случая в посочения в двата договора за кредит размер на ГПР не са включени възнагражденията по обезпечителната сделка, поради което е посочен неверен размер на ГПР. Излага също така, че с предвиждането на задължение за обезпечаване на кредитите с трето лице – гарант се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максималния допустим размер на ГПР. Поддържа, че завишаването на разходите по кредитите без да е изрично посочено в тях представлява нелоялна търговска практика, като по този начин рискът, свързан с кредитоспособността на кредитополучателя се прехвърля върху него самия, а условията по договора се утежняват. Евентуално излага, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 50 % е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва. Излага също така, че клаузата от договорите за кредит, предвиждащи предоставянето на гаранция от трето лице също противоречат на добрите нрави и същевременно представлява неравноправна клауза, с оглед доводите за прехвърляне на риска от ниската оценка на кредитоспособността на потребителя.

Поддържа, че доколкото договорите за предоставяне на гаранция са акцесорни към основните договори за кредит, оспорва същите като нищожни на същите основание, а в допълнение твърди, че същите са лишени от основание. При тези твърдения моли 2 съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Отрича по двата договори за кредит да са събирани допълнителни разходи, освен главница и възнаградителната лихва, които са уговорени в договорите за кредит. Сочи, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява „общ разход по кредита за потребителя“, поради което счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договора, а заемодателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението. Оспорват се твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, като излага подробна аргументация в този смисъл. Излага, че клаузата на чл. 4 от двата договора за кредит, предвиждаща предоставянето на обезпечение е действителна, като поддържа, че обезпечението е необходим присъщ белег на всеки един договор за кредит с оглед наличието на риск при този тип договори. Развива подробни съображения в насока, че лихвеният процент по договора за заем е в съответствие с изискванията на ЗПК и размерът му не противоречи на добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като подробно излага, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Сочи, че двата договора са самостоятелни, както и че евентуалната недействителност на договора за кредит не влияе на действителността на договора за гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което съдът с доклада по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца Д. Б.

С. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем *** от 25.06.2024 г. и Договор за паричен заем 5153321 от 28.06.2024 г. със соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по двата договора за заем са обезпечени с поръчителството на „Файненшъл България“ ЕООД, за което са сключени възмездни договори за предоставяне на гаранция.

На л.31-34 от делото е представено предложение за сключване на договор за заем за сумата от 2000 лв., подписано от ищеца на 25.05.2024 г.

По делото е представен Договор за паричен заем *** от 25.06.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от съдържанието на който се установяват основните параметри на договора, а именно: сума на заема 2000 лв., подлежащ на връщане на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 215,17 лв., фиксиран лихвен процент 50,00 %, обща сума 2582,04 лв. и ГПР в размер на 62,99 %.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1500 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към 3 други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № ***/25.06.2024 г., че задълженията по договора за заем са обезпечени с поръчителството на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, за което е уговорено възнаграждение, платимо от кредитополучателя в полза на гаранта в размер на 1041,96 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 86,83 лв.

По делото е представен Договор за паричен заем 5155321 от 28.06.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от съдържанието на който се установяват основните параметри на договора, а именно: сума на заема 3600 лв., подлежащ на връщане на 15 месечни вноски, всяка от които в размер на 327,57 лв., фиксиран лихвен процент 50,00 %, обща сума 4913,55 лв. и ГПР в размер на 63,21 %.

Този договор не е представен в цялост, но доколкото ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил задължен на основание чл. 190 ГПК да го представи, не го е представил без наличието на уважителна причина (представил е договор с друг номер и дата) и същевременно са му били указани последиците от непредставянето на документа, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, поради което съдът приема за установено, че част от съдържанието на този договор е клаузата на чл. 4, с която страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1500 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на гаранция от 28.06.2024 г., че задълженията по договора за заем са обезпечени с поръчителството на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, за което е уговорено възнаграждение, платимо от кредитополучателя в полза на гаранта разсрочено на вноски. Този договор не е представен в цялост от страна на ищеца, но ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е бил задължен на основание чл. 190 ГПК да го представи по делото и след като не е изпълнил това, като е бил предупреден за последиците, то следва да се приложи чл. 161 ГПК, поради което съдът приема за установено, че действително е сключен такъв договор и същият е възмезден, респ. на гаранта се дължи възнаграждение по договора в размер на 2130 лв., съобразно твърденията на ищеца.