Определение № 3180 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3180 гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Частно касационно търговско дело № 20258003902020 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадената от „ЕОС матрикс“ЕООД частна касационна жалба срещу определение №256/13.06.2025г. по гр.д.№241/25г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при РС Смолян за вписване на искова молба по гр.д.№608/25г. по описа на РС Смолян. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно,като постановено в нарушение на материалноправните норми, необосновано и противоречащо на практиката на ВКС и моли да бъде отменено.

В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че с обжалваното определение съставът на СмОС е разрешил в противоречие с практиката на Върховен касационен съд следните въпроси: Докъде се простират правомощията на съдията по вписванията при осъществяване контрола на подлежащия на вписване акт – искова молба и може ли съдията по вписванията да откаже вписването й,когато то е наредено от съда; кога, при какви обстоятелства, на какво основание? /противоречие с ТР №7/23.04.2013г. по тълк.д.№7/12г. на ОСГТК на ВКС и с определения по ч.гр.д.№2289/17г. на ІІ г.о. на ВКС и ч.гр.д.

№4425/17г. на ІІ г.о. на ВКС/; Действа ли при условията на пълен въззив съда извършващ контрол на актовете на съдията по вписванията и налице ли са ограничения за попълване делото с нови факти и доказателства, включително по почин на съда? /противоречие с ППВС №1/53г. и ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/. Разрешеният, според частния касатор, от окръжния съд въпрос Следва ли заявителят – ищец да представя доказателства за платена държавна такса по исковата молба пред съдията по вписванията,доколкото такова законово изискване няма и как следва да удостовери факта на заплащането на тази такса, ако съда не е издал 1 вторичен акт по отношение на вписването /съпроводително писмо,удостоверение за вписване и др./?, доколкото е свързан с приложението на чл.12 ал.1 ПВ, се поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира,че частната касационна жалба е подадена в установения в чл.275 ал.1 ГПК срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна по делото, което я прави допустима.

За да остави без уважение частната жалба на дружеството срещу отказа на съдията по вписванията при СмРС съставът на Смолянски окръжен съд е констатирал,че предмет на охранителното производство пред съдията по вписванията е подадено от „ЕОС матрикс“ЕООД заявление с искане за вписване на искова молба, към което са приложени копие на същата, с която дружеството е предявило срещу две физически лица иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него договор за дарение на недвижими имоти; разпореждане на районния съд,с което исковата молба е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса по предявения иск в размер на 106,78 лв. и за вписване на исковата молба; пълномощно на упълномощения от дружеството адвокат и платежно нареждане за платена държавна такса за вписване в размер на 10,68 лева. Констатирано е още и,че по делото липсват данни разпореждането на съда да е получено от жалбоподателя и кога е било връчено,както и,че със заявлението за вписване на исковата молба не са представени доказателства да е изпълнено указанието на съда за внасяне на държавна такса.

Приемайки,че исковата молба по чл.135 ЗЗД подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл.11 б.“в“ вр. с чл.4 б.„з“, „к“ и „л“ ПВ, съдът е изложил разсъждения,че за да бъде вписана същата,в съответствие с чл.12 ал.1 ПВ, към заявлението за извършването му следва да се приложи препис от подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото, като исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. Установил е,че в настоящия случай заявителят, нито с подаденото заявление, нито с частната жалба е представил доказателства, че е изпълнил разпореждането на съда и е внесъл дължимата държавна такса по подадената искова молба, чието вписване е поискал, а тъй като в чл.12 ал.1 ПВ изрично е посочено, че се вписва искова молба, по която е събрана държавна такса, липсата на доказателства за това е основание съдията по вписванията да откаже вписването. Съдът се е позовал на т.1 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. дело № 7/12 г. на ОСГТК на ВКС, според която разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като в хипотезата на 2 констатирана нередовност, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл.32а от ПВ, без да дава указания за отстраняване на нередовността, а в случая съдията по вписванията е постъпил именно по този начин.

Съдът е приел за основателни направените от дружеството в частната му жалба възражения за неприложимост на изискванията по чл.6 ал. 3 ПВ спрямо вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11 ПВ /вкл. на искови молби/, като е намерил за неоснователно приетото от съдията по вписванията като основание за отказ, че описаният в исковата молба тавански етаж не е индивидуализиран и не става ясно дали е прилежаща част към самостоятелния обект-етаж с идентификатор *** или представлява отделен самостоятелен обект, че липсват и представени данъчна оценка и скици/схеми на самостоятелните обекти.

Съобразени са от състава постановките, възприети в т.6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. дело №7/12 г. на ОСГТК на ВКС, според които проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а ал.1 от ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, без да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон; че не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Във връзка с това е изложил съображения срещу твърденията на частния жалбоподател, че съдията по вписванията е превишил правомощията си като е отказал да впише исковата молба, тъй като съдът е разпоредил вписването. Посочил е, че такова разпореждане на практика липсва, доколкото с разпореждането, постановено по гр.д.№ 608/2025г. по описа на Районен съд-Смолян, исковата молба е била оставена без движение с дадени до ищеца указания за отстраняване на констатирана нередовност – внасяне на дължимата държавна такса и след това – за вписване на исковата молба, а твърдения и доказателства, че ищецът е отстранил нередовността не са налице. Констатирал е от друга страна липса и на разпореждане на съда за вписване на исковата молба, доколкото липсва последващ акт на съда, от който да е видно, че е приел исковата молба за редовна и остава само вписването й, каквото изключение е предвидено в т.6 от ТР№ 7/25.04.2013г. по тълк. дело №7/12 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения съдът е заключил,че правилно съдията по вписванията е отказал вписване на исковата молба, поради което е потвърдил отказа.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на СмОС.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС,във връзка основанията за достъп, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по 3 частните касационни жалби, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Това изискване е основно, тъй като именно с поставените от касатора въпроси се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и да са свързани с решаващата дейност на съда, т.е. дадените от него отговори да са го мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени/ от него процесуални действия да са в причинна връзка с него.

Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект.

Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона.

Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на частния касатор или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият от въпросите по изложението не осъществява общото основание за достъп, тъй като смисълът,в който е формулиран, не кореспондира със съответен решаващ извод на съда, а се основава на поддържаната от частния касатор теза,че е налице наредено от съда вписване.

Въззивният съд изрично е приел,че липсва акт на районния съд, с който да е наредено вписването на исковата молба след отстраняването на констатирания недостатък – липса на платена държавна такса. Приел е,че не може да се счете за такова разпореждането, с което исковата молба е била оставена без движение като нередовна, тъй като това само по себе си изключва нареждане за вписване, подлежащо на изпълнение, доколкото на вписване подлежат само редовни искови молби. Вписаното в текста на разпореждането указание за извършване на вписване има само принципен характер, предвид съществуващата към момента на постановяването му несигурност, че указанието ще бъде изпълнено. Поредността на действията съобразно 4 дадените в разпореждането на съда указания предполага ищецът първо да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалните норми и след това да поиска вписване на редовната искова молба. Сочената от частния касатор съдебна практика не съдържа разрешения, на които изложените в този смисъл решаващи мотиви на окръжния съд да противоречат,поради което не е изпълнено и допълнителното изискване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Вторият въпрос,предвид процесуалноправния му характер, е принципно обуславящ изхода на делото,но в конкретния случай няма характеристиките на такъв, поради това,че се свързва с оплакване, че при произнасянето си окръжният съд не е изложил мотиви по наведени в частната му жалба съображения, без обаче те да са относими към спора. По отношение мотива на съдията по вписванията, фактически възприет от съда като основен мотив, с който е отказал да отмени отказа на съдията по вписванията - липсата на данни за изпълнени указания за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяваща се в невнесена държавна такса по нея, частният жалбоподател не е излагал оплаквания в частната си жалба.В нея само е поддържал,че е внесъл дължимата такса по заявлението за вписване, което не представлява твърдение,че е изпълнено изискването на чл.12 ал.1 ПВ. Всички останали доводи са във връзка с мотивите на съдията по вписванията за липса на индивидуализация на недвижимите имоти, които са били намерени от състава на окръжния съд за неправилни. Поради това и вторият въпрос по изложението не би могъл да обоснове търсения с него достъп до касационна проверка.