Решение № 1408 от 12.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Русе, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100631 по описа за 2026 година

В. М. заявява, че с Решение №**********г., постановено по гражданско дело №**********г. по описа на Районен съд – Русе, бракът му с Л. Ф. Т. е прекратен с развод.

Пояснява, че бракът е сключен през 2005г. в **********, където са живели до 2023г.

Поради военния конфликт, през 2023г. заедно с двете си деца се установили в Република България, където получили временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС. Насочили се към страната, тъй като ответницата имала български корени и през 2012г. получила българско гражданство. Започнали работа по трудово правоотношение и записали децата в български училища.

В началото на 2025г. установената от Л. Т. извънбрачна връзка, довела до разрив в отношенията между съпрузите, респективно до тяхната раздяла, настъпила на **********г. и прекратяване на брака.

Твърди, че в периода 2023г. – 2025г. заемал длъжността „боцман“ в „**********“ ООД и тъй като нямал открита банкова сметка в България, подал молба, с искане работодателят да превежда трудовото му възнаграждение по банковата сметка на съпругата му Л. Ф.. За периода м.декември 2023г. – м.декември 2024г. постъпилите суми били в общ размер 14 406.50 евро.

Когато открил банкова сметка на свое име (началото на 2025г.) помолил съпругата си да му преведе сумата, но тя категорично отказала. След като напуснала семейното жилище в банковата й сметка останали значителни средства, формирани от трудовите му възнаграждения. Впоследствие ответницата обяснила, че е изхарчила парите за семейството, въпреки, че месечните разходи за домакинството възлизали на около 600 евро и се поемали 1 от двамата. Поддържа, че към 01.01.2025г. наличността по сметката на Л. Ф., възлизала на 10 607 евро.

Заявява, че е допринесъл с личен труд за набиране средствата по банковия влог „**********“ АД с IBAN: ******************************, чиито титуляр е ответницата, поради което счита, че разполага с процесуалната възможност, уредена в чл.30 СК, за да защити имуществените си права, респективно да получи наличната към фактическата раздяла сума в размер 8000 евро. Сочи, че по сега действащия СК, паричните влогове са изключени от режима на СИО и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на съпрузите. Поддържа, че с иска по чл.30 СК законодателят е установил правна възможност от страна на съпруга нетитуляр на влога на другия съпруг да претендира и получи дял в стойност от лично имущество на ответника – бивш съпруг, като това право почина на принципа, недопускащ неоснователно обогатяване.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Л. Ф. Т. с ЕГН: ********** с настоящ адрес:гр.Русе, ********** да му заплати сумата 8000 евро на основание чл.30 СК, съставляваща част от паричен влог, открит на името на Л. Ф. Т. в „**********“ АД с IBAN:

*************************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2026г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност претендира сумата 8000 евро, с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2026г. до окончателното й изплащане.

Претендират разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК Л. Ф. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на претенциите.

Не оспорва факта, че с ищеца са бивши съпрузи, родители на две деца – А. и В..

Признава, че в периода м.декември 2023г. – м.декември 2024г., В. М. превеждал парични суми по банкова сметка, открита на нейно име.

Поддържа, че основанието за плащанията е различно от твърдяното в исковата молба.

В тази връзка заявява, че отглеждала синовете си сама, докато баща им пътувал по корабите и често сменял фирмите, с които сключвал трудови договори. Когато се установили в България наела жилище, платила депозита и заплащала наемните вноски. Първоначално наемът бил в размер на 650 лева месечно, а впоследствие – 750 лева. Предвид увеличената наемна цена се принудила да се премести с децата в друго жилище. Започнала работа на трудов договор в гр.Русе и успоредно работила онлайн към „Дворец на децата“ в **********. Преди семейството да пристигне в България живяло няколко месеца в Румъния, откъдето тя и децата получили обезщетение като украински бежанци около 2000 евро.

Всички доходи, които реализирала предоставяла за отглеждането на децата и поддържане на домакинството – наем, транспорт, храна, консумативи, учебници, дрехи, обувки и др. Когато ищецът започнал работа, напуснал страната и я оставил без финансови средства, което наложила тя да се справя сама. Поддържали връзка чрез мобилно приложение. След като свършила спестените парични средства, а доходите, които 2 реализирала се оказали недостатъчни, взели общо решение ищецът да й превежда всеки месец парични суми за издръжката на домакинството и децата, тъй като до този момент той не участвал финансово по никакъв начин. Тези средства се явявали половината от необходимата месечна издръжка на семейството. Подчертава, че изплащането на тези средства били единствено и само с цел – половината от издръжката на семейството.

Оспорва твърдението, че средствата са превеждани по банковата й сметка с цел да ги пази и да му ги върне.

Поддържа, че след настъпилата фактическа раздяла през м.април 2025г. ищецът не заплащал издръжка за децата, въпреки, че бил осъден да предоставя такава на ненавършилото пълнолетие дете. Не подпомагал финансово и пълнолетния си син. Поела изцяло всички техни разходи, като използвала парите, които ищецът й подарил и й предоставял в изпълнение на съпружеските и бащинските си задължения. До настоящия момент нямал претенции, тъй като знаел, че това са средства за издръжката на семейството, покриваща приблизително половината от разходите на домакинството и децата.

Твърди, че никога не е знаела какви са реалните доходи на бившия й съпруг, нито обезщетенията, който той получавал от **********. Счита, че същите са на значителна стойност, тъй като при едно от завръщанията си като подарък купил автомобил, който регистрирал на нейно име.

Поддържа, че по никакъв начин не се е обогатила със средствата, които ищецът претендира, тъй като са използвани за домакинството.

По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С Решение №**********г., постановено по гражданско дело №**********г. по описа на Районен съд – Русе, бракът между В. М., роден на **********г. в **********, гражданин на Р********** с ЛНЧ: ********** и Л. Ф. Т. с ЕГН: **********, сключен на **********г. в гр.**********, **********, Р********** е прекратен с развод по взаимно съгласие.

Безспорно е, че в периода м.декември 2023г. – м.декември 2024г. „**********“ ООД – работодател на В. М., превеждал суми от трудовото възнаграждение на ищеца по банкова сметка, открита на името на съпругата му, като постъпилите суми са в общ размер 14 406.50 евро.

Л. Ф. Т. представя удостоверения за доходите, които е реализирала през посочения погоре период, с които установява, че от м.септември 2023г. до м.март 2024г. осигурителният й доход е в размер 1200 лева месечно, а от м.октомври 2024г. до м.юли 2025г. – в размер на минималната за страната работна заплата.

Прилага извлечения от две банкови сметки, от които е видно, че по банкова сметка с IBAN: ********************* е превеждано трудово възнаграждение на ищеца от м.януари 2024г. – до м.февруари 2025г. (общо 11 превода, които съвпадат със сумите, визирани в удостоверението, изготвено от работодателя на В. М.). От същата банкова сметка са заплащани наемни вноски на С. М. М., както следва: на 05.08.2024г. – 256.41 евро; на 3

04.09.2024г. – 256.41 евро и до 31.03.2025г. са теглени и прехвърляни по друга банкова сметка различни суми. След 16.04.2025г. до 16.07.2025г. са изтеглени общо са изтеглени общо 8200.44 евро. По банкова сметка с IBAN: ************************** е превеждано трудовото възнаграждение на ищцата. От посочената сметка са заплащани: наемни вноски на С. М. след м.май 2024г.; покупки в магазини за хранителни и др. вид стоки („Кауфланд“, „Лидъл“, „ТТ Маркет“, „Пепко“ и др.); задължения към Виваком; задължения към НАП.

От „Моряшка служебна книжка“ №************* е видно, че В. М. притежава квалификация „машинист 1 кл.“ и в периода 06.10.2020г. – 25.12.2023г. е бил на служба, както следва:

- на 06.10.2020г. постъпил на длъжност „машинист – моряк“ на тласкач, плаващ под украински флаг;

- от 10.09.2021г. до 22.10.2021г. заемал длъжността „моряк“ на самоходен кораб „**********“, собственост на ********** ООД, плаващ под словашки флаг;

- от 20.01.2022г. до 17.04.2022г. заемал длъжността „моряк“ на тласкач „**********“, собственост на **********, плаващ под украински флаг;

- от 24.05.2022г. до 09.08.2022г. заемал длъжността „боцман“ на самоходен кораб „**********“, собственост на ********** ООД, плаващ под словашки флаг;

- от 13.10.2022г. до 25.05.2023г. заемал длъжността „боцман“ на самоходен кораб, собственост на ********** ООД, плаващ под словашки флаг;

- от 01.09.2023г. до 25.12.2023г. заемал длъжността „боцман“ на самоходен кораб „**********“, собственост на ********** ООД, плаващ под словашки флаг.

С оглед установяване относими към спора обстоятелства е допуснат разпита на: П. Т.;

В. Г. (майка на ищеца); А. М. (син на страните по делото); Й. И. П..

П. Т. заявява, че след 2024г. работел с ищеца в едно и също дружество, на един и същ плавателен съд. Работодателят плащал по 60 – 70 евро на ден, около 2300 евро на месец.

Свидетелят не знае причината, поради която в представените по делото документи е отразена сума, по-ниска от реалното трудово възнаграждение на ищеца. Пояснява, че с последният заемат различни длъжности. В. М. споделил, че има намерение да събере средства от заплатата си и да купи жилище в България. Обяснил, че трудовото му възнаграждение се превежда по сметка на съпругата му, която е с българско гражданство. В предходен период ищецът работил в сръбско дружество за речно корабоплаване около една година и получавал месечно 1500 евро. С това което заработил в Сърбия закупил автомобил, но останал резерв за семейни нужди.

В. Г. – майка на ищеца изнася данни от съвместния живот на бившите съпрузи. След като започнала войната, В. М., Л. Т. и децата живели пет месеца в Румъния и през м.август 2023г. се установили в гр.Русе. Към м.август 2023г. ищецът имал лични спестявания от трудови възнаграждения – 15 000 евро в брой. В края на м.декември 2023г. получил предложение за работа в „**********“. Работодателят превеждал заплатата му по банкова сметка, открита на името на съпругата му Л.. Свидетелката твърди, че съпрузите постигнали съгласие събраните по тази сметка пари да бъдат използвани само за покупка на жилище – апартамент или къща в България. Пояснява, че когато през м.септември 2024г. посетила 4 страните по делото в България, В. и Л. били щастливи, говорели за предназначението на събраните пари. Към този момент семейството се издържало с парите, които В. бил изкарал през 2023г. Тези налични пари се съхранявали и ответницата можела да се разпорежда с тях за всичко – продукти, вещи, разходи, интернет и др.

Според свидетелката, на 15.04.2024г., Л. се изнесла от жилището, заживяла с извънбрачния си партньор и изоставила децата при баща им, който до 09.05.2025г. сам полагал грижи за тях. На 09.05.2025г. В. Г. пристигнала в България, за да помага на сина си.

В периода 15 април – 20 август Л. Т. не полагала грижи за синовете си и не предоставяла средства за издръжката им. На 20.08.2025г. взела децата, като обяснила, че е осигурила жилище. Предвид извънбрачната връзка на ответницата, от м.януари 2025г. отношенията между съпрузите се влошили и оттогава ищецът настоявал да му бъде предадена банковата карта. Това обстоятелство било известно и на децата. На **********г., когато Л. блокирала банковата карта, наличността по сметката била 8000 евро.

Разпечатката съдържа 47 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4873bdeb-3504-4afb-838f-020678b7fde2