Решение № 2 от 05.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 242/2022
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 05.01.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Велико Търново, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500242 по описа за 2022 година
С Решение № 10/25.01.2022 год. по гр. д. № 111/2021 год. Габровският окръжен съд осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – гр. София да заплати на осн. чл. 2а от ЗОДОВ на Т. С. Д. от с. Врабците, общ. Габрово, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2018 год., като за разликата до 40 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил КПКОНПИ – гр. София да заплати на осн. чл. 2а от ЗОДОВ на К. Х. Д. от гр. Габрово, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2018 год., като за разликата до 40 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил КПКОНПИ – гр. София да заплати на Т. С. Д. и К. Х. Д. разноски по делото съобразно уважената част на исковете в размер на по 348 лв. за всеки един от тях.
Осъдил Т. С. Д. и К. Х. Д. да заплатят на КПКОНПИ разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 448 лв.
С Определение № 185/29.03.2022 год., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът допълнил решението, като осъдил КПКОНПИ 1 да заплати на Т. С. Д. още 8 лв. платена ДТ, а на К. Х. Д. – още 308 лв., от които 8 лв. платена ДТ и 300 лв. депозит за вещо лице.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове за сумите над 8 000 лв. до 40 000 лв. за всеки един от ищците, е подадена Т. С.
Д. и К. Х. Д. чрез адв. Д. Д.. Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), при съществени нарушение на процесуалните правилна и за необосновано. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да присъди обезщетение в претендирания размер от по 40 000 лв. за всеки един, като присъди и направените в производството разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Р. Р..
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – КПКОНПИ чрез юрисконсулт П. Алипиева. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уваЖ.е.
Въззивна жалба против същото решение в частта, с която предявените искове са уваЖ. за сумите от по 8 000 лв. за всеки един от ищците, е подадена от КПКОНПИ чрез пълномощника Д. Д.. Счита съдебния акт за неправилен. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли изцяло предявените искове, алтернативно – да намали размера на присъдените обезщетения. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Т. С. Д. и К. Х. Д. чрез адв. Д. Д.. Моли съда да отхвърли жалбата на КПКОНПИ като неоснователна и недоказана като присъди направените от тях разноски.
Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново прокурор Р. И. заема становище за основателност на въззивната жалба, подадена от КПКОНПИ и за неоснователност на жалбата, подадена от ищците. Процедурата е започнала по законен повод. Счита за невъзможно присъждането на еднакви суми на двамата ищци, които са преживели съвсем различни емоции. Ищецът е осъден за две тежки умишлени престъпления, което се е отразило на неговите емоции и преживявания преди да започне процедурата от страна на комисията. Няма как тези емоции да не са се отразили на ищеца. Счита решението за неаргументирано и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени, алтернативно – да намали обезщетението в съответствие с действително преживените болки и страдания от двамата ищци поотделно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата си молба ищците Т. С. Д. и К. Х. Д. твърдят, че с Решение от 10.06.2009 год. на КУИППД срещу тях е образувано производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Мотивираното искане е 2 внесено в съда на 02.08.2010 г. и е образувано съдебно производство. С влязло в сила на 13.04.2016 г. съдебно решение искането на Комисията е отхвърлено. Твърдят, че през целия период на производството по ЗОПДИППД (отм.) са били подлоЖ. на стрес, изпитвали притеснения, били тормозени и репресирани. Искането за деклариране на имуществото, придобито в период от 25 г., е било връчено на ищеца, докато той е бил задържан, поради което е бил затруднен да събере и представи в определения срок нужните документи, при което била приложена презумпцията по чл. 17, ал. 5 от Закона. Положили многобройни усилия да оборят презумпцията на ЗОПДИППД (отм.) за придобиване на имуществото от престъпна дейност. Здравето на първия ищец се влошило. Не можели да си позволят да платят възнаграждение на юристи, защото цялото им имущество било запорирано. В съдебното производство били проведени многобройни заседания, развили се и много частни производства (за допускане на обезпечение, за разрешаване за плащане); искът бил изменен от Комисията по отношение на един от имотите, увеличен чрез включване на още един имот в предмета на отнемане. За целия период от 7 години нямали достъп до паричните си средства и до движимите си вещи. Останали без средства и приходи. Развивали дейност по покупкопродажба на земеделски земи и след допускане на обезпечението представители на Комисията и съдебен изпълнител, заедно с полицаи, влезли в кантората, в която имало клиенти и пред тях отправили груби заплахи Бизнесът западнал. Воденото от Комисията производство добило гласност – появили се негативни публикации, хората ги избягвали. Спрели ремонтите на хотел-ресторанта в местността „Люляците“ и на кафе-сладкарницата в ЖСК „Електрон“ в гр. Габрово. Спрели да обслужват кредита си към „ОББ“ АД и банката продала на публичен търг имота на ******* в гр. Габрово, в който се намирал новият им офис. Трудовият договор на първия ищец бил прекратен.
За да разсрочат задълЖ.ята си към „ОББ“ АД, майката на ищцата встъпила в дълга.
Независимо от това, кредитът бил обявен за изискуем и банката продала техни имоти.
Не можели да издържат сина си, който през м. ноември 2009 г. станал студент. Не можели да си плащат сметките за парно, за местни данъци и за здравни осигуровки.
Наложило се ищецът да ходи в други градове да свири като уличен музикант и да проси. Ищецът бил майстор на музикални инструменти, но след започване на производството имало отлив и от тази дейност. Родителите им преживяли много тревоги и стрес, почти спрели да се събират с тях. Заради тежкото си финансово състояние не можели да подпомагат възрастните си родители. К. започнала да получава финансова помощ от майка си. Поради невъзможността Т. да дава издръжка на майка си, тя развалила сключения преди това договор за своята идеална част. Бащата на К. и майката на Т. починали от сърдечна недостатъчност, провокирана от ежедневния стрес.
Отишли си огорчени и разочаровани преди да видят края на производството. Стресът и притесненията се отразили на здравословния живот на ищците – К. получила вестибуларни нарушения през 2011 – 2012 г., а Т. започнал да посещава ЦСМП – 3
Габрово, ДПБ – Севлиево, Поставили му диагноза афективна психоза, а през 2011 г. – паническо разстройство. През 2013 г. е инвалидизиран и получава инвалидна пенсия.
Започнали спорове и конфликти в семейството, обвинявали се взаимно. От м. октомври 2010 г. Т. се изнесъл от семейното жилище и от тогава живеят разделено. За претърпените в периода 10.06.2009 г. – 13.04.2016 г. неимуществени вреди в резултат на воденото срещу тях производство по ЗОПДИППД (отм.), претендират от Комисията да им заплати обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки един, ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане.
В отговора си ответникът КПКОНПИ е оспорил исковете. Становището е, че не е налице незаконосъобразен акт на комисията, от който да са настъпили вреди за ищците. Във фазата, в рамките на която се проверява имущественото състояние на лицата, дейността на комисията няма властнически характер. Комисията е изпълнявала задълЖ.ята, вменени й със закон и в нито един момент нито тя, ни то нейни органи са действали извън рамките на закона. При извършване на проверката, след получаване на уведомление от съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство, органите на комисията действат в условията на обвързана компетентност. В случая е налице законосъобразна проверка и производство по ЗОПДИППД (отм.), образувано срещу ищците. След извършената проверка комисията е направила обосновано предполоЖ.е, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. Обезпечението е допуснато от ГОС в процедура, регламентирана в закона. Органите на комисията нямат право да преценяват дали да образуват проверка при получено годно уведомление и дали да образува или не производство по закона, след като установи имущество на значителна стойност, за което липсват законни доходи. Ограничаването на правата на ищците е настъпило вследствие на влязлото в сила определение на съда за допускане на обезпечението и се отнася само до разпореждането с имуществото. Ищците не са били лишени от правната и фактическа възможност да го ползват или да се издържат от него. Твърденията за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Недоказана е и причинната връзка между действията или бездействията на комисията и твърдяните настъпили вреди.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, че проверката на КПКОНПИ (тогава с наименование КУИППД) срещу ищеца Т. С. Д. е образувана на 03.06.2009 год. (преписка № 177/2009 г.) след получено уведомление от ОД на МВР – гр. Габрово за извършено от него престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Изискана е информация от съответните органи и институции и с Решение № 230/10.06.2009 г. Комисията е образувала срещу Т. С. Д. производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. С Решение № 273/08.07.2009 г. Комисията е взела решение да се 4 внесе искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Т. С. Д. и К. Х. Д. чрез възбрана върху недвижими имоти, запор върху МПС, дружествени дялове и сметки. С Определение № 10/09.07.2009 г. на ГОС по гр. д. № 5/2009 г. обезпечението е допуснато. Не се спори, че обезпечителните мерки са прилоЖ..
Видно от прилоЖ.я протокол от 21.07.2009 г., на същата дата представител на Комисията е изискал от Т. С. Д. да представи декларация за обстоятелствата по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Според отбелязването проверяваното лице е отказало да му бъде връчена декларацията.
Обвинителният акт срещу Т. С. Д. е внесен в ГОС на 27.10.2009 г. и по него е образувано НОХД № 105/2009 г. На 03.05.2010 г. съдът е одобрил споразумение между Прокуратурата и Т. С. Д., съгласно което същият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 НК.
Предварителното задържане на Д. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ е било в периода 29.05.2009 г. до 09.10.2009 г., когато мярката е изменена в „домашен арест“, продължил до 03.05.2010 г.
С Решение № 312/28.07.2010 г. Комисията е взела решение да внесе в съда мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата от двамата ищци имущество на обща стойност 1 722 485 лв., придобито от престъпната дейност на първия от тях, както следва: от Т. С. Д. – дялове от две търговски дружества, суми от продажба на дялове, а от Т. С. Д. и К. Х. Д. – „хотел - ресторант” в м. „Люляците”, два апартамента в гр. Габрово, дворно място в с. Ангелово, общ. Габрово с построените в него сгради, идеални части от УПИ в гр. Габрово с построените в него сгради, идеални части от ПИ в гр. Габрово, идеални части от Кафе-аперитив “Шипка” в гр. Габрово, идеални части от ПИ в гр. Габрово, заедно с галериен етаж, заведение за обществено хранене (кафесладкарница) в ЖСК”Електрон”, новопостроена жилищна сграда в гр. Габрово, гараж в гр. Габрово, ниви, пасища и гори – 29 на брой, три МПС - леки автомобили, идеална част от товарен автомобил, суми от продажба на три недвижими имота, както и на магазин за хранителни стоки в гр. Габрово и от продажба на един лек автомобил.