Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2188 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10853/2025
Вид
Решение № 2188
Подписан
02.06.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110110853 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена от М. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Н. б.“ бл. **, ет. **, ап. ** срещу И. З. З., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Н. Б.“ **, вх. **, ет. **, ап. ** искова претенция с правно основание чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените, по време на фактическото съжителство между М. А. К., ЕГН ********** и И. З. З., ЕГН ********** деца – М. И. З., ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН ********** на майката М. А.

К., ЕГН ********** като при нея се определи и местоживеенето на децата; на бащата да бъде определен режим на лични отношения, както и бащата И. З. З., ЕГН ********** да бъде осъди да заплаща месечна издръжка на децата – М.

И. З., ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН ********** чрез тяхната майка М. А.

К., ЕГН ********** както следва – в размер на 281,21 евро в полза на М. И. З., ЕГН ********** и в размер на 332,34 евро в полза на Д. И. З., ЕГН **********, считано от 24.09.2025 г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното прекратяване или изменение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника са се намирали във фактическо съжителство, по време на което са родени децата им М. И. З., роден на 05.03.2012г., и Д. И. З., роден на 17.03.2009 г. С течение на времето от 2020г. насам отношенията между родителите са се променили, била е обиждана и унижавана в присъствието на децата им. Ищцата е напуснала семейното им жилище в края на 2024г. и оттогава живее в близост до него, в жилището на родителите й.

Твърди се, че ответникът е изпратил детето М. да живее при баба си по бащина линия, докато големият им син – Д., учи в спортно училище в гр.

1

Пазарджик и живее на общежитие там. Ответникът останал да живее сам в собственото за ищцата жилище. М. е ученик в 6-ти клас, а Д. – в десети клас.

Необходими са средства за закупуване на учебници и учебни пособия. Също така е нужно закупуването и на спортни екипировки, с оглед обучението на Д. в спортно училище. С оглед израстването на децата е необходимо и закупуване на дрехи и обувки. Твърди, че М. е дете със специални потребности, а бащата неглижира същите, тъй като го е изпратил да живее, при баба си. Необходими са средства и за заплащане на телефонни разходи, храна и ежедневни разходи, а също и за лечение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не оспорва, че с М. К. са се намирали във фактическо съжителство, по време на което са родени и двете им деца. Не оспорва и че през 2024 г. майката е напуснала общото им жилище. Посочва, че майката е била против синът им Д. да учи, в спортно училище, като заявява, че издръжката му е била осигурявана от него. Твърди се, че след раздялата грижите за малолетния М. са останали изцяло за ответника, включително всички битови разходи, средства за храна, облекло, учебни материали и ежедневни нужди. Посочва се, че детето е с диагноза „детски аутизъм“ и с определени 65% ТЕЛК, поради което има специфични образователни и социални потребности, изискващи постоянна подкрепа, логопедични занимания, терапевтични дейности и допълнителни финансови разходи.

Ответникът заявява, че получава помощ от своята майка при ежедневните грижи за М., като според него това е довело до подобрение в поведението и концентрацията на детето. Детето посещава логопед и курсове по рисуване.

Твърди също, че поради необходимостта да осигурява транспорт за терапиите и заниманията на децата е закупил лек автомобил със средства от продажба на наследствен имот, като автомобилът е регистриран на името на детето М.. С този автомобил твърди, че вози и детето Д. на различни тренировки, турнири и състезания. Заявява, че майката е неглижирала проблемите на М.. По отношение на жилищния въпрос посочва, че след напускането на ищцата известно време е живял с децата в нейното жилище със съгласието на нея и майка , но към момента живее под наем на адрес в гр. В., ул. „Н. Б.“ **, вх. **, ет. **, ап. **, като сам заплаща наемната цена. Оспорва се изцяло иска относно местоживеенето на децата, като счита, че то следва да бъде определено при него. Оспорва и претенцията за издръжка, тъй като заявява намерение сам да отглежда децата, а при евентуално уважаване на иска – оспорва размера.

В срока по чл. 131 ГПК е предявена насрещна искова претенция от страна на И. З. З., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Н. Б.“ **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу М. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Н. б.“ бл. **, ет. **, ап. ** с правно основание чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените, по време на фактическото съжителство между М. А. К., ЕГН ********** и И. З. З., ЕГН ********** дете – М. И. З., ЕГН ********** на бащата И. З. З., ЕГН ********** като при него 2 се определи и местоживеенето на детето; на майката да бъде определен режим на лични отношения, както и майката М. А. К., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето – М. И. З., ЕГН ********** чрез неговия баща И. З. З., ЕГН ********** както следва – в размер на 332,34 евро, считано от 20.11.2025 г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното прекратяване или изменение, както и да се осъди М. А. К., ЕГН ********** да заплати издръжка за минало време, в полза на М. И. З., ЕГН **********, за периода от 19.11.2024 г. до 19.11.2025 г., в размер на 3681,30 евро, на основание чл. 149 СК

В насрещната искова молба И. З. З., ЕГН ********** излага следните фактически твърдения: Заявява, че по време на фактическото съжителство между страните са родени общите им деца – М. и Д.. Д. е учил до края на месец октомври 2025 г. в спорно училище, в град Пазарджик като издръжката, в голямата си част, е поемана изцяло от него, тъй като майката е била против Д. да учи, в това училище. След напускането на жилището, от страна на майката, през 2024 г., издръжката за М. е поета от него. Детето е със специални образователни потребности като има издаден ТЕЛК. Изпитва затруднения при усвояване на материала и посещава логопед, курс по рисуване и лечебен масаж, последният по препоръка на личния лекар.

Подпомогнат е в грижите за М., от неговата майка и наблюдава подобрение в развитието му. Закупил е автомобил, за да може да води детето на всички необходими занимания, както и брат му на тренировки по футбол и турнири.

Твърди, че майката е неглижирала състоянието на М.. Живял е известно време с М., в жилището на майката, но сега двамата живеят в жилище под наем, който се заплаща от него. Посочва, че има морален облик и желание да упражнява родителските права по отношение на детето М.. Има помощ от трето лице, както и битови условия да отглежда момчето. Моли за уважаване на насрещните искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК М. А. К. оспорва предявената насрещна искова претенция като заявява, че фактите са удобно интерпретирани от бащата.

Твърди, че е заплащала издръжка за двете момчета, в размер на 600 лева за двете момчета, по банкова сметка на бащата и е полагала грижи за двете деца.

Оспорва претенцията за заплащане на издръжка за минало време.

В първото по делото съдебно заседание е оттеглена исковата претенция относно предявената насрещна претенция по реда на чл. 149 ГПК, поради което съдът с протоколно определение е прекратил производството в частта по предявената претенция с правно основание чл. 149 СК от страна на М. З. чрез неговия баща И. З. за заплащане на издръжка за минало време за периода от 19.11.2024 г. до 19.11.2025 г. в размер на 3681,31 евро, на основание чл. 232 ГПК. С оглед частичното прекратяване на производството, съдът дължи произнасяне по предявените искови претенции по реда на чл. 127 СК.

С оглед събраните в производството по делото доказателства и при 3 съблюдаване на относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на Акт за раждане от 19.03.2009 г. е видно, че родители на Д. И. З. са М. А. К. и И. З. З..

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № **/07.03.2012 г. е видно, че родители на М. И. З. са М. А. К. и И. З. З..

Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който се установява, че децата се отглеждат от двамата родители, които адекватно задоволяват потребностите им. Родителите притежават необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават двамата си сина като е необходимо да сближат позициите си като целта е да се осигури възможност на децата да растат и да се развиват под грижата и подкрепата на двамата си родители. Децата имат изградена емоционална връзка с двамата родители като преките грижи за М. се осигуряват от баща му, с подкрепата на бабата по бащина линия към която момчето е силно привързано. Детето е със специфични потребности, с оглед поставената му диагноза „Детски аутизъм“ и издаденото ТЕЛК решение за срок до 01.07.2026 г. Преки грижи за детето Д. се осъществяват от майката, но От доклада на ДСП – Варна е видно, че майката задоволява адекватно потребностите на детето като е подкрепяна от родителите си, с които съжителства. Налице е силно емоционална връзка между майката и детето и същото я търси във всеки един момент. С цел запазване на връзката с другия родител следва да се определи подходящ за възрастта режим на лични отношения.

В настоящия случай родителите на децата са постигнали споразумение, което представят подписано от тях, в първото по делото заседание, уреждащо всички спорни между тях въпроси както следва:

1. Родителските права върху роденото от съвместното им съжителство малолетно дете М. И. З. ЕГН **********, роден на 05.03.2012 г. ще се упражняват от бащата И. З. З..

2. Местоживеенето на детето се определя по местоживеенето на бащата И. З. З. – гр. В., ул. „Н. Б.“ № **, вх. **, ет. **, ап. **;

3. Майката М. А. К. ЕГН ********** ще вижда детето М. И. З. ЕГН **********, в режим на лични отношения както следва:

- всеки втори и четвърти уикенд от 10.00 ч. в събота до 17.00 часа в неделя, като детето ще бъде вземано и връщано от майката в дома на бащата;

4

- половината от коледно-новогодишната, пролетната и великденска ваканции, като детето ще бъде с майката през втората половина на съответната ваканция всяка четна година, а през първата половина на съответната ваканция всяка нечетна година;

- 1 месец през летния сезон, несъвпадащ с отпуската на бащата и по споразумение между страните, определен до 01.06 на съответната година, а при липса на разбирателство от 01.07. до 31.07. всяка нечетна година и от 01.08. до 31.08. всяка четна година.

- всеки от двамата родители има право да присъства на личните празници на детето, независимо от определения режим на лични отношения /рожденни и именни дни, начало и край на учебната година, учебни тържества, открити уроци, абитуриентски бал/, независимо от кой от двамата родители е организирано тържеството.

- майката има право да вижда детето извън определеният режим на лични контакти, всеки път когато детето пожелае това, след съгласуване с бащата.

- майката се задължава да полага лични грижи за детето през времето на режима на лични отношения с нея.