Определение № 99 от 24.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Г.ева

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600117 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 250 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК вр.чл.345 НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Г. А. А. срещу

Разпореждане от 31.10.2023 г., постановено по НЧХД № 4230/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено на основание чл.250, ал.1 т. 2, от НПК наказателното производство по НЧХД № 4230/2023 г. по описа на БРС, образувано по тъжбата на Г. А. А., ЕГН:********** против М. Д. Д., ЕГН:**********, с която срещу последния се повдига обвинение в извършване на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.

2, вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 250 ал.1 т. 2 от НПК, настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено на основание, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление.

В депозираната от заинтересуваното лице жалба се оспорва постановения съдебен акт с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Тъжителят излага аргументи, че е налице осъществен състав на престъплението клевета, като посочените инкриминирани клеветнически изрази покриват критериите за приписване на престъпление и разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителят.Във въззивната частна жалба тъжителят А. прави искане за допускане до разпит на 10 съдии от БОС,трима държавни съдебни изпълнители и един прокурор от БРП с оглед доказване на твърденията си.

1

Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивната частна жалба и материалите по делото установи следното:

Предмет на настоящата проверка е разпореждане на първоинстанционния съд от 31.10.2023 год. по НЧХД № 4230/2023г., във връзка с депозирана тъжба от Г. А. А., ЕГН:********** от гр.Бургас против М. Д. Д., ЕГН: **********, с която срещу последния се повдига обвинение в извършване на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2 вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, като отделните деяния, включени в продължаваното престъпление са , както следва:

1/ разпространяване на клевета от М. Д. Д. чрез интернет в негов блог hhps://l..b..bg/, в 11 постинги, посочени почасово в часовия диапазон 8,26 ч. – 8,57 ч. на 20.06.2023 г., със съдържание „Г. А. – син на починалия А. Ж. А. през 2015 г., Зам. шеф на П***** – борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „това лице е син вярно на починал наркотрафик и наркодилър“, „Лицето длъжник е обвързан и с прокурорите на И. Г“, „Прокурори на И.Г. и цитираните две ЧСИ-та ЧСИ Д. и ЧСИ Х. – председател на Камарата на ЧСИ имат директно връзка с Г. А.“, която информация е достъпна до неограничен брой потребители навсякъде по света, с целта да обиди и накърни честта, достойнство, репутация и добро име;

2/ разпространяване на клевета от М. Д. Д. чрез интернет в негов блог hhps://l..b.bg/, в постинг от 13,39 ч. на 12.06.2023 г. със съдържание „Г. А. А. – син на „обявилия се негов баща за „наркобос“, „придоби за нула стотинки наш имот в центъра на Бургас, струващ 250 000 евро без пари с незаконен нотариален акт“;

3/ частна касационна жалба до ВКС вх. № 19478/21.12.2022 г. по гр. дело № 1668/2022 г. на БОС, от М. Д., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „наркобос и сина му“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „иначе е пълна подкрепа към ответника затова е издадена книга чиято корица е приложена“;

4/ молба вх. № 19474/21.12.2022 г. по чл. 253 ГПК за отмяна на определение № 2904 от 22.11.2022 г. на БОС от М. Д., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на починалия А. Ж. А. през 2015 г., Зам. шеф на ***** – борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;

5/ молба от 14.02.2023 г. от „Х.т. т.“ ООД, представлявано от управителя М. Д., по гр. дело № 1668/2022 г. на БОС, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на починалия А. Ж. А. през 2015 г., Зам. шеф на *****– борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;

6/. документ с вх. № 2952/14.02.2023 г. по гр. дело № 1668/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, подаден от „Х. т. т.“ ООД, представлявано от управителя М. Д., в който според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „Кой е Г. А. – син на починалия А. Ж. А. през 2015 г., Зам. шеф на ****** – борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“;

7/ жалба от 15.03.2023 г. вх. № 4834 по гр. дело № 519/2023 г. на БОС, 2 подадена от княз дипломиран лорд академик професор М. Д., сочещ себе си за управител на „Х. т. т.“ ООД, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „така й към съдии БРС и БОС, а именно „наркобос“, „купил за нула стотинки“, „откраднатият ни имот“, „сина на наркобоса“;

8/ въззивна жалба на М. Д. по гр. дело № 683/2023 г. на БОС, вх. № 6415/03.02.2023 г., в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „сина на наркобос“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „корицата на двете книги“, „подкрепа се разширява и сред полиция и прокуратура“;

9/ въззивна жалба с вх. № 4595/03.02.2023 г., подадена от М. Д. Д. по гр. дело № 683/2023 г. на БОС, в която според тъжителя се съдържат клевета и лъжа към него: „сина на наркобос“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, намирам следното:

Според тъжителя, при така изложените факти, с цитираните твърдения Д. го е наклеветил, като е разгласил за него позорни обстоятелства и му е приписал престъпления.

В настоящото производство въззивната инстанция има задължение да провери единствено и само изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не да разглежда делото по същество.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба и намирането на същата за допустима, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Производството пред БРС е образувано въз основа на подадена частна тъжба, с която са наведени доводи за осъществен състав на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2 вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК .

С атакуваното разпореждане от 31.10.2023г съдията докладчик е прекратил наказателното производство. За да се произнесе в този смисъл, предходната инстанция е приела, че посочените от тъжителят изрази не отговарят на изискванията за клеветнически изрази, а съставляват личностни изводи ,оценъчни съждения и субективна интерпретация. След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81 ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата е негодна да възбуди 3 наказателно преследване, защото посочените от частния тъжител факти не могат да се субсумират под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частноправен ред, е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 247 ал. 1, т. 2 НПК производството по дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда, т. е. депозираната тъжба е сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване в производството. Предвид тази й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 81 от НПК. За да отговаря на изискванията на чл. 81 ал. 1 от НПК , тъжбата, с която се повдига обвинение за конкретно престъпление, следва да съдържа конкретни обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, както и обстоятелства, свързани с конкретното престъпно деяние, за което се повдига обвинение от частен характер. Тъжителят А. е посочил, че спрямо него са осъществени двете форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление.

В процесният случай от данните в тъжбата се твърди, че изпълнителното деяние е осъществено чрез разпространение на клевета в интернет в блог на М. Д. , както и чрез подадени молби и жалби до различни съдебни инстанции,които в по-голямата си част са подадени от „Х.т. т.“ ООД,представлявано от М. Д..Следва да се посочи,че наказателната отговорност е лична и юридическото лице ,от чието име са подадени молби и жалби до съда е именно „Х. т.т.“ ООД, а не физическото лице М. Д.,поради което инкриминираните в тъжбата твърдения не могат да бъдат предмет на извършено престъпление и да имат годен субект ,който да носи наказателна отговорност.На следващо място посочените изрази „Кой е Г. А. – син на починалия А. Ж. А. през 2015 г., Зам. шеф на П***** – борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „придобиване чрез съдии на апартамент за нула стотинки“, „подкрепа от прокуратура към ответника“, следва да се уточни,че тези изрази нямат за адресат тъжителя,а структура наречена ***** и частично бащата на тъжителя,поради което не може да се приеме,че позорните твърдения или приписване извършването на престъпления касаят конкретно личността на тъжителя Г. А..Идентични изводи следва да се направят и досежно липса на позорящ характер на изложените твърдения в интеренет блога на М. Д. „Г. А.

– син на починалия А.Ж.А. през 2015 г., Зам. шеф на ***** – борческа мафиотска групировка, която се занимаваше от 1992 с рекет, наркотици и други.“, „това лице е син вярно на починал наркотрафик и наркодилър“, „Лицето длъжник е обвързан и с прокурорите на И. Г.“, „Прокурори на И. Г. и цитираните две ЧСИ-та ЧСИ Д. и ЧСИ Х. – председател на Камарата на ЧСИ имат директно връзка с Г. А.“.Анализирайки семантиката на изброените изрази от тъжителя ,а именно посочени имена на прокурори и частни съдебни изпълнители и контакти на някое лице с тях нямат характер на позорящо и негативно твърдение,което накърнява честта на един човек. Останалите съждения отново касаят структурата „П***** „ и бащата на тъжителя,т.е.

4 нямат за адресат тъжителя А..Същите доводи важат и за останалите седем описани в тъжбата деяния.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводът на първоинстанционният съд ,че мнението изразено в посочения интернет сайтблог , молбите и жалбите до съдилищата не съставлява информация за факти, а представлява личностови оценъчни субективни съждения и изводи за определни факти и обстоятелства, случили се в миналото, като липсват конкретни факти ,които да приписват извършено престъпление по отношение на тъжителя Г. А. или да имат за цел да опозорят името му. Изразите от тъжбата не съдържат никакви конкретни или поддаващи се на конкретизация факти, които биха могли да изпълнят съдържанието на обективните признаци на което и да е престъпление.

В този смисъл в настоящото производство съдът споделя изводите на контролираната инстанция, че конкретните изведени от тъжителя изрази, не могат да бъдат определени като клеветнически, тъй като представляват оценъчно съждение.

Частната тъжба е сезиращият съда документ, чрез който тъжителят очертава рамките на своето обвинение и представя факти, които намира за относими към състав на конкретно престъпление, за което обвинява лицето срещу което е подадена тъжбата. При осъществената проверка дали подадената тъжба отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, съдиятадокладчик правилно е констатирал,че изложените от страна на тъжителят обстоятелства не могат да бъдат субсумирани към конкретен състав на престъпление, което се преследва от частен характер. В този етап на наказателното производство съдът не се произнася по същество, не осъществява доказателствен анализ, не преценява изложените твърдения от страна на частния обвинител с ангажираните от него доказателства, а осъществява проверка дали наведените с частната тъжба обстоятелства могат изобщо да бъдат субсумирани към конкретен състав на престъпление.В този смисъл неоснователно се явява и искането на тъжителя за допускане до разпит пред въззивната инстанция на десет съдии от Бургаски окръжен съд,един прокурор от БРП и трима държавни съдебни изпълнители. Това е така,защото производство се разглежда в закрито заседание по реда на глава двадесет и втора и на следващо място е недопустимо за първи път въззивния съд да се произнася по същество,като липсва първоинстнационен акт произнесен по съществото на спора.