Решение № 1645 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря С. Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20263110101992 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена С. Д. С. срещу М. Б. Я. – бивш фактически съжител на молителя, с когото има две общи деца с твърдения за извършени актове на психическо насилие.

В молбата за защита се излага, че страните са бивши фактически съжители и имат две общи деца ***, родена през 2014г. и ***, родена през 2016г. Твърди, че ответникът в миналото многократно е извършвал домашно насилие и са образувани дела по ЗЗДН.

Навеждат се твърдения за извършените от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН

На 10.03.2026 г. около 1,00ч. през нощта ответникът я пресрещнал пред входа на блока, където живее с децата им ***, и й казал „ Като не ми отговаряш на телефонните обаждания, ще те чакам". Поискал молителката да се качи в колата му за да говорят, но след като му отказала започнал да вика, да крещи и да псува. При тях отишли съюеря им ***и нейния приятел ***. Ответникът бил бесен и на няколко пъти повторил „Ако не дойдеш с мен в колата да говорим, ще стане лошо. Ей тука ще те пребия и не ми пука“. Молителката се качи в колата му, за да говорят, но той потеглил и й казал: „ Ще дойдеш с мен в моята квартира за да говорим. Ще ми лапаш хуя, ще те еба и после ще те пратя с такси да се прибереш у вас.", както и „ Знаеш ли какво заслужаваш, да те режа на парчета, да те обезобразя, да не искаш да ме видиш". Когато ответникът спрял колата пред квартирата си в кв. ***, до тях спряла кола, в която били ******, които искали да приберат молителката, но ответникът отказал да я пусне, като им казал : „Вие не се месете в нашите отношения." Страните влезли в блока и ответникът задал следните въпроси към молителката: „Защо се ебеш с цяло село? Как правиш с тях секс? Колко пъти? Пукаха ли те от ебане ? Харесваше ли ти? С тях не те ли болеше? Трябваше ли ти лубрикант? Колко на брой тройки си правила?

40-ли? Най - възрастният с които си била на колко беше ? На 73 години ли? Като си втора смяна на работа през деня се пукаш да се ебеш, нали? Отговори ми де! МОлителката му отговаряла с „Не" или „ Не е вярно", заради което ответникът побеснял още повече и й нанесъл два удара в главата, като казал : „Страх ме е да почна да те бия, защото няма да се спра", а след това каза и „Идеята ми тази вечер беше да правим тройка, да те спукаме от ебане и след това да те обезобразя до неузнаваемост курво долна ненаситна". Ответникът 1 попитал молителката: „ Кажи ми курва си нали?"

Ответникът не е депозирал становище по молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указано на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: Молителят следва да установи връзката си ответника / че имат общи деца /, че на посочените в молбата дати ответникът е извършил срещу него твърдените актове на домашно насилие, описани сезираща молба.

В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да проведе насрещно доказване.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН.

Не се спори между страните, а и се установява и от извършени справки в НБД „Население“– връзка по чл.3, т.3 от ЗЗДН, т.е. молбата за защита е подадена от и срещу легитимираното по закон лице.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

С оглед наведените от молители фактически твърдения за нанасяне на удар от ответника и отправяне на обиди и заплахи – съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено физическо, емоционално и психическо насилие.

Към сезиращата молба молителката е депозирала и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН касаеща случката от 10.03.2026г., с която декларация твърдяното насилие е описано ясно и подробно-посочено е място на извършване, време на извършване и в какво се състои то, вкл. конкретни думи, които са отправени от ответника към молителката и неговите действия – удар в главата на молителката.

Във връзка с установяване на акта на домашно насилие молителката е ангажирала и други доказателства- разпит на един свидетел, общата дъщеря на страните ***Б.а.

Свидетелката разказва, че на 10.03.2026г. баща й отишъл пред блока в ***“, в който живее с майка си и поискал майка й да тръгне с него, конкретно си спомня, че той казал на майка й, че ако не влезе в колата му, ще стане лошо. Майка й се качила в колата на баща й, като свидетелката и нейния приятел ги последвали с кола. Баща й отвел майка й в кв. „***“. След слизането от автомобилите свидетелката поискала майка й да си тръгне с нея, но ответникът й казал да не се меси в техните отношения. Майка й била разтревожена и разплакана. Сочи, че ответникът отвел молителката в неговото жилище. Обадила се по телефона на баща й, който й казал, че майка й ще се прибере на сутринта с такси, като крещял гневен.

Свидетелката се обадила на спешния тел. 112 и поискала съдействието от полицейските органи, което се установява и от изслушан и приобщен към доказателствата аудио запис на сигнала й до спешния телефон.

По делото са събрани доказателства за 3 бр. предходни съдебни производства по ЗЗДН между страните или ответника и децата им. Видно от решението по гр.д. 6356/2020 г. по описа на ВРС,48 състав /влязло в сила/ ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие спряно молителката и двете им общи деца ***Б.а и ***Б.а, както и да не приближава молителката на по-малко от 10 м. за срок от 12 месеца, в какъвто смисъл е издадена и заповед за защита. Видно от решението по гр.д. 341/2023г. по описа на ВРС, 34 състав ответникът е задължен да се въздържа от извършвано на домашно насилие спрямо децата ***и ***, задължен е да не ги доближа за три месеца, както и да не приближава жилището, в което се отглеждат и училището им. Видно от решението от 10.08.2022г. по гр.д. 8662/2022г. по описа на ВРС, 40 състав ответникът е задължен да се въздържа от 2 домашно насилие спрямо молителката, както и му е забранено да приближава нея и жилището й за срок от 18 месеца.

Видно от справката за съдимост на ответника той е осъждан през 2024г. за престъпление по чл.296, ал.1 НК, за нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие 84/10.08.2022 г. по гр.д.8662/2022 г., за което му е наложено наказание глоба.

От правна страна:

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

В конкретния случай в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е описан твърдения акт на домашно насилие като конкретно са посочени мястото на извършване, времето на извършване и в какво се състои акта. Ясно е посочено мястото на нанасяне на удар на молителката от ответника, както и конкретно са посочени обидните думи отправени към нея.

По отношение на актовете на насилие извършвани в дома на ответника съдът счита, че с оглед спецификата на конкретно твърдения акт на домашно насилие от гледна точка на часа, мястото и характера на твърдяното посегателство не може да се очаква да бъдат събрани преки доказателства / напр. очевидци/, с оглед на което доказването и от двете страни може да се осъществи само чрез косвени доказателства / система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че твърдения факт наистина се е осъществил или респ. не се е осъществил/. В конкретния случай молителката е ангажирала гласни доказателства, от които не се установява пряко случилото. От друга страна обаче, свидетелят разказва пред съда личните си възприятия за емоционалното състояние и на двете страни, които състояния изцяло съответстват на твърдения характер на извършения акт от ответника респ. на характера на преживения акт от пострадалия. От показанията на свид. Б.а се установява, че ответникът е бил груб и изнервен, отправял е нецензурни думи към свидетелката, както и е отправил заплаха към молителката с цел тя да се качи в неговата кола. Според показанията ответникът е имал грубо отношение към молителката и свидетелската и след пристигане на полицейските органи на място в кв. „***“. Свидетелските показания ценени в съвкупност с представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН при съобразяване специфични характер на акта на насилие, съдът намира, че са достатъчни доказателства, за да бъде прието, че такъв акт е извършен и да бъде защитена молителката по реда на ЗЗДН.

За да формира такъв краен извод, съдът съобразява и процесуалното поведение на ответника, а именно липсата на оспорвания от негова страна.

По отношение на агресивното поведение на ответника и отправените от него закани към молителката пред блока й в *** освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН са събрани и други доказателства - гласни доказателства, от които категорично се установява извършването на твърдените актове на домашно насилие. По отношение на свидетелските показания съдът им дава вяра като подробни, последователни и отличаващи се с достоверност към момента на депозирането им.

По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие.

Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство. В допълнение следва да се наложат защитни мерки които да имат превантивното и възпиращо действие спрямо извършителя.

За определяне на мерките за защита и техния срок съдът съобразя същността на извършвания акт, както и характеристичните данни за ответника. Видно от събраните доказателства, ответникът е осъждан за нарушаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН издадена в полза на молителката, срещу ответникът в две предходни производства по ЗЗДН е издавана заповед за защита в полза на молителката. Тези факти формират у съда 3 убеждение, че ответникът демонстративно не зачита съдебните актове, което обуславя извод за налагане на мерки за защита в максимално допустимия срок.

Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните, вкл. преходно издаваните заповеди за защита, поведението на ответника, както и че актът на домашно насилие е бил извършен чрез физическо насилие и крайно груби думи и изрази срещу молитеката, намира, че ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН/, да му се забрани да приближава пострадалото лице, неговото жилище и месторабота на по-малко от 50 м. / чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН/, както и да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация / чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН/ за срок от 18 месеца при зачитане периода на действие на заповедта за незабавна защита. Съдът приема, ч е тези мерки в съвкупност ще възпрепятстват посегателство върху молителя и ще способстват за преосмисляне от ответника на поведение му.