Определение № 37 от 08.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503366 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №42074/19.12.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от С. Н. Л. чрез пълномощника адв. Т. П., против разпореждане №28348/08.10.2024 г., постановено по гражданско дело №10049/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, с което е върната подадената от жалбоподателя против „Кредисимо“ ЕАД искова молба и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. С молба по делото са извършени уточнения относно процесния договор и е направено искане да се задължи ответното дружество да го представи, тъй като такъв не е предоставен на ищцата.

Ответното дружество не е изразило становище по жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Гражданско дело №10049/24 г. по описа на РС Пловдив, I гр.с., е образувано по постъпила искова молба от С. Л. чрез пълномощника адв. Т. П., против „Кредисимо“ ЕАД, като се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, но на ищцата не е предоставен екземпляр от същия. Твърди се наличие на клаузи, които са недействителни и се иска обявяване на договора за недействителен.

1

С разпореждане №16735/07.06.24 г. съдията докладчик е дал указания да се изложи надлежен петитум, съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, както и да се посочи цена на исковете, като се внесе съответната държавна такса.

В дадения от съда срок е постъпила молба, като е посочена цена на иска 3400 лв., която е и сумата, подлежаща на връщане, при предоставена такава в размер на 1700 лв. Формулиран е и петитум - за обявяване на договора за нищожен. В определения срок е внесена и държавна такса в съответствие с посочената цена на иска.

Независимо, че липсват обстоятелства – кога е сключен договора, неговия номер, какви са били клаузите на същия – предоставена сума, ГПР и ГЛП, сума за връщане, както и конкретизиране кой договор се иска да се обяви за нищожен, съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника. В определения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор, като са направени възражения в горната насока. Оспорени са твърденията за наличие на сключен договор с посочени от ищцата параметри – предоставена сума от 1700 лв. със задължение да върне 3400 лв., както и да са предоставени сочените в исковата молба услуги. Твърди се наличие на друг договор, с различни параметри, като е приложено копие от същия.

С разпореждане №24436/26.08.24 г. съдията докладчик отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца с писмена молба, с препис за ответника, да конкретизира договора за потребителски кредит, като посочи елементите от съдържанието му – дата и място на сключване, срок, общ размер на кредита, лихвен процент, условия за прилагането му, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора, като след уточнение на посочените обстоятелства да се формулира надлежен петитум. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите в срок исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

Съобщение е получено на 17.09.2024 г. от пълномощника на жалбоподателката, като на 18.09.24 г. е депозирана молба с приложено пълномощно. Не са предприети каквито и да е действия за отстраняване на визираното от съда.

С атакуваното разпореждане №28348/08.10.2024 г., съдията докладчик, след като е констатирал, че нередовностите, посочени с разпореждане от 26.08.24 г. не са отстранени, е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

Изводът на съда е правилен и законосъобразен.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на 2 предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК.

Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е направено от първоинстанционния съд, като са дадени конкретни, ясни и точни указания, но същите не са изпълнени.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

В настоящия случай не са отстранени нередовностите на исковата молба, въпреки дадените от съда указания, като в този случай правилно първоинстанционния съд е упражнил правомощията си по чл.129, ал.3 ГПК.

С частната жалба се твърди, че страната не разполага с екземпляр от договора, но това не я освобождава от задължението да конкретизира необходимата информация при изложение на обстоятелствата, на които основава иска си, още повече при налично възражение от ответника, че договор като твърдения не е сключен, а е наличен друг, като копие от него е представено. За съда е неясно по какъв договор следва да се произнесе, като нередовностите не са отстранени, въпреки дадените указания.

Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционния акт – да се потвърди.

Само за пълнота следва да се отбележи, че производството по делото, с оглед фазата на развитието му, е следвало да се прекрати с определение, а не – с разпореждане. Сам по себе си този факт не води до неправилност на крайния извод на съда.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен 3 граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №28348/08.10.2024 г., постановено по гражданско дело №10049/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4