Решение № 1057 от 07.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300501091 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1253/19.03.2026 г., постановено по гр. дело № 14226/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, с което е уважен предявеният от „Алмин“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 251,56 евро, представляваща 492 лв. с ДДС – недължимо платена сума, представляваща разлика между начислена цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение и дължимата цена за пренос през електроразпределителната мрежа средно напрежение за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и третото лице-помагач „Електроразпределение Юг“ ЕАД, които чрез подадените въззивни жалби молят същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено ново решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Алмин“ ЕООД, с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че средството за търговско измерване е поставено на неправилно място, поради което начислената цена за пренос през мрежа ниско напрежение е недължима. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и извърши проверка по реда на чл.

269 ГПК, намира за установено следното:

При извършената служебна проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора въззивните жалби са неоснователни.

По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни отношения по повод снабдяване с електрическа енергия, като „Алмин“ ЕООД е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Установено е, че процесният обект на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, като дружеството притежава собствен трафопост и съоръжения, посредством които доставената електрическа енергия от средно напрежение се преобразува до ниско напрежение за нуждите на производствената дейност.

От приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че средството за търговско измерване е разположено след понижаващия трансформатор, т.е. на страна ниско напрежение, а не на границата на собствеността и на страна средно напрежение.

Съгласно чл. 120 от Закона за енергетиката средствата за търговско измерване се поставят от оператора на електроразпределителната мрежа на нормативно определеното място. Разпоредбата на чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия предвижда, че когато клиентът притежава понижаващ трансформатор, измерването следва да се извършва на страната с по-високото напрежение. Същият принцип е възприет и в разпоредбите относно мястото на измерване на границата на собствеността на електрическите съоръжения.

При това положение правилно районният съд е приел, че процесното измерване е извършвано в нарушение на нормативните изисквания, поради което начисляването на цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение не съответства на действителното присъединяване на обекта.

Неоснователни са възраженията на въззивниците, че дължимостта на процесните суми произтича от индивидуалния договор за продажба на електрическа енергия между страните.

Действително между страните е налице договорно правоотношение, по силата на което клиентът заплаща стойността на доставяната електрическа енергия и свързаните с нея мрежови услуги, но договорът не може да обоснове дължимост на цена за услуга, която не е предоставена съобразно нормативно установения ред. Не може посредством договорни клаузи да се дерогират императивните изисквания относно мястото на измерване и начина на определяне на цената на мрежовата услуга.

Неоснователен е и доводът, че ищецът следва да насочи претенциите си единствено към оператора на електроразпределителната мрежа. В случая именно „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е дружеството, което е фактурирало и получило плащанията от клиента. При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, надлежно легитимиран е получателят на имущественото разместване.

Неоснователни са и възраженията относно необходимостта от реконструкция на съоръженията на ищеца. От доказателствата по делото се 2 установява, че обектът е присъединен на средно напрежение, като неправилното място на измерване съществува поради начина на монтиране на средството за търговско измерване, а не поради промяна в начина на присъединяване на клиента.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че сумата от 251,56 евро представлява недължимо платена сума.

Налице са предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – извършено плащане, липса на правно основание за получаване на сумата и обедняване на ищеца за сметка на ответника.

Размерът на недължимо платената сума е установен от заключенията на вещите лица и не е оборен с други доказателства.

Поради изложеното настоящият състав намира, че решението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество направените разноски за въззивната инстанция.

Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им, в полза на „Алмин“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 255,64 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1253/19.03.2026 г., постановено по гр. дело № 14226/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на „Алмин“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, направените разноски за въззивното производство в размер на 255,64 евро, за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ****.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4