Решение № 1323 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110109102 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.

Ищецът „А. з. с. н. в.“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 17.08.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А. з. с. н. в." ООД, ЕИК *** и „М.

К." АД, ЕИК ***, по силата на който вземанията на „М. К.“ АД срещу ответника И. К. М., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № *** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *** и двата от дата 07.03.2023 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А. з. с. н. в." АД /сега „А. з. с. н. в.“ ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „А. з. с. н. в." ООД, ЕИК ***. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „М. К." АД с Уведомително писмо, за което ищецът представя известие за доставяне.

На 07.03.2023 г. между „М. К.“ АД и И. К. М. е сключен договор за заем Micro Credit No ***, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1500 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1500 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 348.72 лева, на 12 1 равни месечни погасителни вноски, в размер на 154.06 лева, като първата погасителна вноска е платима на 07.04.2023 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1848.72 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр Искане за допълнителни услуги, на 07.03.2023 г. между „М. К.“ АД и И. К. М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ***, съгласно който „М. К.“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1592.16 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 132.68 лв., при първа погасителна вноска, платима на 07.06.2023 г.

На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 175.05 лв. за периода от 08.05.2023 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Срокът на договора е изтекъл на 07.03.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Срокът на договора е изтекъл на 10.03.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

От изложеното ищецът сочи, че има правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу И. К. М., ЕГН ********** за което е било образувано ч.гр.д. № 6438/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт и заповедният съд му е дал указания да предяви иск за установяване на вземането му. Моли съдът да постанови решение с което признае за установено, че И. К. М., ЕГН **********, дължи на „А. з. с. н. в." ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6438/2024 г. на Районен съд - Варна, а именно: 1363.03 лв. хиляда триста шестдесет и три лева и три стотинки/ представляващи главница; 251.01 лв. /двеста петдесет и един лева и една стотинка/ - представляващи договорна лихва: за периода от 07.05.2023г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 07.03.2024г. (падеж на последна погасителна вноска); 1 326.80 лв. хиляда триста двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ - представляващи сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.06.2023 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 07.03.2024 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 175.05 лв. / сто седемдесет и пет лева и пет стотинки / представляващи обезщетение за забава: считано от 08.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; Законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и да му присъди сторените разноски по ч.гр.д. № 6438/2024 г. на РС Варна.

Посочва банкова сметка по която ответникът може да заплати дължимите суми.

Ответникът е представил отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява възражения, твърдения и оспорвания, че исковите претенции са неоснователни, тъй като двата договора са нищожни на основание ЗЗД, Закона за потребителските кредити и Закона за защита на потребителите. Не е уведомяван по никакъв начин за извършената на 17.08.2023г. във връзка с договор от 30.03.2023г. цесия на вземанията по договора за заем договорът за допълнителни услуги на доверителя ми. Едва с получаването на исковата молба е узнал за тази цесия, за която твърди, че не е произвела никакво действие спрямо него. На следващо място твърди, че такъв договор не е сключен между „М. К." АД и ищцовото дружество, тъй като е приложена само първа страница от договора и не става ясно страните какво са си прехвърлили и дали изобщо има прехвърляне на вземания. Твърди, че е превел на заемодателя си „М. К.“ АД сумата от 500 лева и със същата е следвало да се 2 намали лихвата и главницата по договора за заем, а видно от исковата молба е намалена главницата по двата договора - за заем и за допълнителни услуги.

Относно договора за заем твърди, че сключеният Договор за паричен заем № *** от 07.03.2023 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1,т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за паричен заем не е посочен ГПР, като същият е посочен в стандартния европейски формуляр - 48.90 %., като е посочен само годишен лихвен процент 40.47%. Липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за паричен заем не е посочен ГПР, което само на това основание прави договорът недействителен. Даже да се приеме, че такъв е посочен в стандартния европейски формуляр, липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.47%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР, както и защо има разлика между процента на ГЛП и ГПР от близо 9%, след като се твърди, че в процента на ГПР е включена само лихвата, защо тогава ГПР не е в размер на 40.47%. а е в размер на 48.90%. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР - такива обяснения в договора липсват. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с гореизложеното, Договора за паричен заем нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за допълнителни услуги в размер на 1592,16 лева / общо 12 месечни вноски по 132,68 лв. / не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 48.90%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали многократно, ако тези суми се включат в ГПР. С предвиждането за заплащане на сумата по Договор за допълнителни услуги, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по Договор за допълнителни услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договор за допълнителни услуги в 3 размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в стандартния европейски формуляр на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.