Определение № 600 от 07.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Враца, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Д. Д., с ЕГН ********** против определение № 1493/26.08.2025 г., по ч. гр. д. № 705/2025 г. по описа на PC - Враца, с което съдът е допълнил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските определение № 1055/16.06.2025 г. по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд – Враца и е осъдил Е.

Д. Д. да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Г. Н. Д., вписана в САК сумата от 400,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и в разрез с утвърдената съдебна практика. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, чрез адв. Г. Н. Д.. С подаденото възражение било представено пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който не било посочено възнаграждение, а било записано, същото да бъде определено от съда. С определение за прекратяване на производството от 16.06.2025 г., Районен съд - Враца прекратил производството по делото, като не присъдил адвокатско възнаграждение в полза на длъжника по делото и на нейния процесуален представител. По молба на адв. Г. Д. за допълване на прекратителното определение в частта за разноски, било постановено обжалваното определение, като на адв.

Д. било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение било само в размер на 250 лева, от общо претендирани разноски в размер на 525 лева. Счита, че съгласно действащото законодателство, адвокатско възнаграждение се 1 присъжда само ако е предварително заплатено, като в настоящия случай такова не било заплатено. Единственото действие по делото на адв. Д. било да попълни възражение по образец. Крайно несправедливо било пристрастието на съдията от Районен съд – Враца, в полза на заявителя първоначално да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, за изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за посочване на банкова сметка за превод на суми, с добросъвестно и стриктно следене за хода на делото, а в полза на длъжника да присъди възнаграждение в размер на 400 лева, без дори да е заплатено. Иска отмяна на обжалваното определение, с което е присъдено адвокатско възнаграждение на длъжника, евентуално намаляване на същото до размер на 50 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК от Е. Д. Д. срещу длъжника Г. Ц. К., с което се претендират суми по договор за потребителски кредит от 01.09.2022 г., сключен между "НД Мениджмънт" ООД и Г. Ц. К. и договор за цесия от 26.03.2024 г., сключен между "НД Мениджмънт" ООД, в качеството му на цедент и Е. Д. Д. цесионер.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 549 от 13.03.2025 г., с която е разпоредено длъжникът Г. Ц. К. да заплати на кредитора Е. Д. Д., следните суми: 1 429,31 лева - главница по договор за потребителски кредит № 115772 от 01.09.2022 г. и договор за продажба на вземания /цесия/; 105,69 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 03.07.2023 г., както и сумите от 30,70 лева - държавна такса, съразмерно уважената част от заявлението и 250,00 лева - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило възражение, с приложени пълномощно и договор за правна помощ за процесуалния представител на длъжника - адв. Г.

Д., като в договора е отбелязано, че е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и адвокатското възнаграждение ще се определи от съда.

С разпореждане от 23.04.2025 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В законовия срок по делото не са представени доказателства, че заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, поради което с определение № 1055/16.06.2025 г., на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 549 от 13.03.2025 г. срещу длъжника Г. Ц. К. и е прекратил производството по делото.

От длъжника Г. Ц. К., представлявана от адв. Г. Д. е постъпила молба, с искане за допълване на определение № 1055/16.06.2025 г. в частта за разноските, като в полза на длъжника бъдат присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно представен по делото договор за правна помощ.

2

От насрещната страна по исканото допълване не е постъпил отговор в едноседмичен срок.

С обжалваното определение № 1493/26.08.2025 г. съдът се е произнесъл по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с подаденото възражение е представено пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който не е посочено възнаграждение, а било записано, същото да бъде определено от съда, както и това да е пречка за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника. От данните по делото е видно, че в срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило възражение, с приложени пълномощно и договор за правна помощ за процесуалния представител на длъжника - адв. Г. Д., като в договора е отбелязано, че същият е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което следва адвокатското възнаграждение ще се определи от съда. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица, като в този случай, обратно на твърдяното в жалбата нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика е налице основание за съмнение, че в договора за правна помощ не е необходимо да се посочва размер на адвокатско възнаграждение, а същият следва да се определи от съответния съдебен състав разглеждащ делото.

В конкретният случай, настоящата инстанция приема, че с частната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на длъжника, като следва да се приеме, че то е частично основателно.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. и практиката на ВКС след постановяването на това решение, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да 3 откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посоченото в цитираното решение на СЕС, съдът намира, че при определяне на дължащото се възнаграждение за процесуално представителство по делото, не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, като последната може да служи единствено за ориентир при определяне служебно на размерите на дължащите се адвокатски възнаграждения, като се вземат предвид и всички релевантни според обстоятелствата фактори като: предмета на делото, обем на защитата, интересът, извършените процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото и др..

В настоящия случай, пълномощникът на длъжника-адвокат е написал и депозирал единствено възражение в съда, и молба изменение на прекратителното определение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, като същия дори не е депозирал отговор на частната жалба. По делото не са събирани и обсъждани доказателства, извън писмени такива.

Поради изложеното, съдът намира, че предвид обема на защитата, извършените реално процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото, адекватния размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата е 150,00 лева, която сума следва да се присъди като разноски на ищцата.

Като е достигнал до краен извод относно адекватния размер на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника, който е в противоречие с изводите на настоящата инстанция, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в частта за разликата над сумата 150,00 лева до сумата 400,00 лева. В останалата част обжалваното определение следва да се потвърди, поради съвпадение на изводите на двете инстанции.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1493/26.08.2025 г., постановено ч. гр. д. № 705/2025 г. по описа на PC - Враца, В ЧАСТТА, с която съдът е допълнил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските определение № 1055/16.06.2025 г. по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд – Враца и е осъдил Е. Д. Д. да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Г. Н. Д., вписана в САК разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, за разликата над сумата от 150,00 лева до сумата 400,00 лева, като ПОТВЪРЖДАВА определение № 1493/26.08.2025 г., постановено ч. гр. д. № 705/2025 г. по описа на PC - Враца в останалата част.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Враца, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Д. Д., с ЕГН ********** против определение № 1493/26.08.2025 г., по ч. гр. д. № 705/2025 г. по описа на PC - Враца, с което съдът е допълнил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските определение № 1055/16.06.2025 г. по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд – Враца и е осъдил Е.

Д. Д. да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Г. Н. Д., вписана в САК сумата от 400,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 705/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и в разрез с утвърдената съдебна практика. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, чрез адв. Г. Н. Д.. С подаденото възражение било представено пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който не било посочено възнаграждение, а било записано, същото да бъде определено от съда. С определение за прекратяване на производството от 16.06.2025 г., Районен съд - Враца прекратил производството по делото, като не присъдил адвокатско възнаграждение в полза на длъжника по делото и на нейния процесуален представител. По молба на адв. Г. Д. за допълване на прекратителното определение в частта за разноски, било постановено обжалваното определение, като на адв.