Присъда № 8 от 10.04.2023, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 8/10.04.2023г. по НОХД № 53/2023 г. по описа на Районен съд – Р

РП Стара Загора, ТО Р е внесла обвинителен акт срещу И. Г. П. от гр.Р, ул. „С.К.” № 4, ет.1, ап.2, ЕГН **********, за това, че на 22.07.2022 г. в гр. Р, като продължавано престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с думите ,,хххххх”, „хххххх” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, и за това, че на 22.07.2022г. в гр.Р, се заканил на Р. С. Р. с убийство, с думите „хххххх”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3, във вр. ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Р поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години и на основание чл.23 от НК да му бъде определено едно общо наказание –найтежкото по двете престъпления в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Пострадалия Д. Т. Д. е конституиран като частен обвинител на основание чл. 76 от НПК.

Пострадалия Р. С. Р. е конституиран като частен обвинител на основание чл. 76 от НПК.

Повереникът на частните обвинители, адв. Д. Ч. поддържа, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимия И.

Г. П. се е заканил с убийство на Д. Т. Д. и Р. С. Р. и подкрепя изцяло доводите, изложени от прокурора, за доказаност на обвинението.

Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи справедливо наказание.

Частните обвинители Д. Т. Д. и Р. С. Р. поддържат обвинението.

Подсъдимият И. Г. П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и счита, че следва да бъде оправдан. Сочи, че не е имал намерение или закана да убие някого. В последната си дума счита, че не следва да бъде осъждан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Г. П. е роден на хх.хх.хххх г. в с. М., общ. Г., с постоянен адрес гр.Р, ул.„С.К.” № 4, ет.1, ап.2, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, осъждан - реабилитиран, ЕГН **********.

Подсъдимия П. и пострадалият Д. се познавали от няколко години.

Двамата отглеждали животни в различни помещения, намиращи се в бившият стопански двор на гр.Р, собственост на Д.Ж.

На 22.07.2022г. около 08,30ч. - 09,00 ч., св.Д. пуснал своите животни да пасат в ожънат блок от пшеница, намиращ се североизточно от новият гробищен парк на града, а той стоял и ги наглеждал от автомобила си спрян по средата на стърнището. Докато ги пасял, чул шум от кола и поглеждайки към гробищният парк видял в далечината по пътя водещ до него, микробус „Фолксваген”, за който знаел, че е на подсъдимия. С автомобила си, подсъдимият започнал да гони пасящите животни. Виждайки това, св.Д. слязъл от автомобила си, вдигнал ръце към подсъдимия, при което чул как подсъдимият П. го напсувал с думите „да ти еба майката простак” и му отправил закана за убийство с думите „хххххх, какво правиш тук”.

Тъй като подсъдимият бил афектиран, св.Д. се изплашил от отправената му закана и се обадил на приятелят си св.Р.. Бил разстроен от случилото се, което обяснил и на св.Р.. Попитал го как да постъпи. От своя страна, св.Р. се обадил в РУ МВР гр.Р и съобщил за случилото се между Д. и П.. Виждайки, че св.Д. говори по телефона, подсъдимият напуснал стърнището.

На място при св.Д. отишли приятелят му - св.Р. и служителите на полицията - св.Д. и св.В., изпратени да проверят сигнала. На св.Д. и св.В., св.Д. обяснил за конфликта с подсъдимия П.. Разбирайки това св.В. се отдалечил от св.Д., св.Д. и св.Р., за да се съобщи за ситуацията на дежурният служител в РУ-Р. В това време към св.Д., св.Д. и св.Р. се приближил с електрическа триколката подсъдимият. Подсъдимия П. започнал да псува св.Д., изричайки думите „хххххххх“, „хххх“.

Чувайки тези думи, св.Д. направил забележка на подсъдимия П. да не отправя закани в негово присъствие. От своя страна подсъдимият, отговорил на св.Д., че не се заканвал, а направо щял да го утрепе, насочвайки вниманието си към св.Д.. След това подсъдимия П. слязъл от триколката си, приближил непосредствено до св.Д. и започнал да крещи, отправяйки думите:

„хххххх”; насочвайки вниманието си и към св.Р.. След това подсъдимия П. се качил на триколката си и напуснал мястото.

По така описания начин, подсъдимия И. Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления:

- по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на 22.07.2022 г. в гр.Р, като продължавано престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с думите ,,хххххх, какво правиш тук”, „хххххх” и това заканване би могло да 2 възбуди основателен страх за осъществяването му;

- по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 22.07.2022 г. в гр.Р, се заканил на Р. С. Р. с убийство, с думите „хххххх”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

По случая било образувано досъдебно производство № 327 Зм 172/2022г. по описа на РУ Р за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства и по конкретно:

- обяснения на подсъдимия И. Г. П., показания на разпитаните от съда свидетели, дадени непосредствено пред настоящия състав, както и на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК, както следва: показанията на св. Н. Т.Д. и Е. В.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП; показанията на свидетелите и частни обвинители Д. Т. Д. и Р. С. Р., дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в ДП.

Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства, сред които: справка (л.4), жалба (л.6), протокол за предупреждение (л.8), протокол за уведомяване на пострадал (л.17), доклад (л.19), характеристика (л.22), постановление за привличане на обвиняеми и вземане на МН (л.31), докладна записка (л.33), протокол за разпит на обв. (л.32), справка за съдимост (л.36), ДСМПИС (л.37), протоколи за разпит на свидетели и очни ставки (л.38-48), протоколи за предявяване на разследване (л.49-51), постановление по чл.229 от НПК (л.52), карта на обв. лице (л.54).

Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът кредитира изцяло изложеното от частните обвинители и пострадали Д.

Д. и Р. Р. в показанията им, дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП. Съдът не намира основание да не кредитира изцяло и изложеното от свидетелите Д. и В. в хода на съдебното следствие. От показанията на посочените свидетели по еднозначен и категоричен начин се установява авторството на инкриминираното деяние, както и осъществяването на същото от обективна и субективна страна по начина 3 подробно описан в приетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка изцяло недоказани остават възраженията на подсъдимия, че той не е виновен и не се е заканвал на пострадалите.

Ноторно известно е, че всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото. Тази възможност в конкретния случай е реализирана от страна на св. Д. Т. Д. и Р. С. Р..

Следва да се отбележи, че пострадалия е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. При това пострадалия е такъв свидетел, който като участник в инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Нещо повече - обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което те биха оставили у един независим наблюдател.

Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително и върху което може да се базира осъдителна присъда.

От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване истинността на възпроизведените факти.

Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат на разкрИ.е и доказване престъпления, осъществени само в присъствието на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на законодателя.

Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и със задълженията на Република България поети по силата на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

4

В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, според която са налице редица случаи, когато обвинението именно по чл. 144, ал. 3 НК е било доказвано само и единствено въз основа на показанията на пострадалото лице.

С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че показанията на св. Д., Р., Д. и В. заслужават пълно доверие, доколкото са последователни, логични, без противоречиви, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се.

Качеството на свидетел - очевидец се определя от възможността на лицето да възприема пряко, директно определени факти включени в предмета на доказване. В конкретния случай подсъдимия П. е отправял псувни, закани за убийство към двамата пострадали- на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с думите:

,,хххххх”,

„хххххх” и към пострадалия Р. С. Р. с думите:

„хххххх”.

Ето защо за настоящия съдебен състав не възниква никакво съмнение относно доказаността на авторството на деянието, както и доказаноста на неговата обективна и субективна съставомерност.

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.