Решение № 901 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20233100501062 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12368/16.02.2023 г. при ВРС, депозирана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв.

Р. М. против Решение № 224/24.01.2023 г. по гр.д. № 6365/2022 г. по описа на ВРС в неговата цялост.

В жалбата се излагат бланкетни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли, решението да бъде отменено.

С молба вх.№ 17542/08.03.2023 г. при ВРС, подадена извън срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, въззивникът, чрез процесуалния си представител, твърди, че предявеният иск е недопустим, като счита, че за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на защита чрез иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Моли производството да бъде прекратено на това основание.

Становището на въззиваемата страна А. К., изразено чрез пълномощника адв. Г. В., е за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск при наличие на правен интерес от търсената защита. Излага, че с оглед бланкетния характер на подадената жалба, въззивният съд следва да се произнесе единствено относно валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Счита, че представените извън срока за въззивно обжалване мотиви не следва да се вземат предвид от съда. Твърди, че за ищеца е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, доколкото ответното дружество /въззивник/ е отказало да отпише вземането на длъжника макар и погасено по 1 давност, както и е отправило покана за плащане на дълга. Правният интерес обосновава и с действията на ответника по подаване на информация към ЦКР на БНБ. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Въззивникът, в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, не се явява, редовно призована, не изпраща представител. В нарочна молба поддържа отговора по жалбата и претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа и правна страна:

Пред ВРС е заявена установителна претенция от А. К. - потребител по договор за кредитна карта, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД на 05.10.2004 г., против цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, придобил от банката, чрез договор за цесия от 29.02.2016 г., вземането към ищеца за сумата от 18654 лева главница.

При твърдения за срочност на договора – 1 година и погасяване на вземането по давност след 05.10.2010 г. ищецът сочи, че e отправил извънсъдебно изявление към кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 31.03.2022 г. за „отписване на вземането“ от счетоводството на ответното дружество, както и за преустановяване подаване информация към Централен кредитен регистър /ЦКР/. Твърди, че в отговор от 08.04.2022 г., ответникът е отказал да удовлетвори искането като изрично е подчертал, че предприема мерки по принудителното събиране на дължими суми. С оглед поведението на насрещната по спора страна, сочи и интерес от установяване в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че спорното вземане е погасено по давност.

В срока за отговор ответната страна е проявила процесуална пасивност, но преди първо по делото заседание в писмен вид е заявила, че искът е недопустим като заведен при отсъствие на правен интерес, тъй като дружеството не е предприемало и няма как да предприеме действия по принудително събиране. Не оспорва погасяване на вземането по давност, но сочи, че същото продължава да съществува като естествено, длъжникът може да изпълни доброволно, а плащане на погасено по давност вземане е дължимо. В този смисъл счита, че твърдението за недължимост е неоснователно.

Спор по фактите страните не повдигат, поради което и съдът приема, че между ищецът и „ОББ“ АД е бил сключен договор за кредитна карта на 05.10.2004 г. Настъпилата промяна в титуляра на вземането е в резултат на извършена цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 29.02.2016 г. Прехвърленото вземане в размер на 18654 лева е погасено по давност, факт който не се оспорва от кредитора-цесионер.

При проведената извънсъдебна писмена кореспонденция между страните и в отговор на отправеното от ищеца запитване, в писмо изх. № 00695/08.04.2022 г. ответното дружество е волеизявило, че като кредитор на изкупени задължения предприема действия по извънсъдебно събиране на вземанията и настоятелно е предложило на ищеца начини за уреждане на 2 отношенията в насока заплащане на задълженията. Не е спорно, че за кредита е подавана и, задължителната съгласно Наредба № 22/2009 г., информация към ЦКР.

Обжалваното решение е валидно.

Същото е и допустимо, поради сезиране на съда при наличие на правен интерес, който винаги се преценява конкретно.

Заявената установителна претенция е признато от закона средство за защита на накърнените права. Правният интерес не се предпоставя непременно от предприети от кредитора действия по принудително събиране на вземането, защото при поддържана позиция от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за дължимост на сумата по кредита и подаване на информация за размера на задължението в ЦКР, се създава правна несигурност за ищеца, която същият има интерес да бъде преустановена с решение на съд. Обстоятелството, че кредиторът признава вземането да е погасено по давност и в същото време в нарушение на чл. 10 от Наредба № 22/2009 г. не декларира в ЦКР настъпилото изменение по кредита, също налага извод за заявяване на претенцията при наличие на правен интерес.

Същият се извежда и от настоятелната позиция на ответното дружество за необходимост от уреждане на отношенията извънсъдебно, но единствено чрез плащане, изрично манифестирана в отговор изх. № 00695/08.04.2023 г. /л. 30 по делото на ВРС/. Изразеното в становището от 12.01.2023 г. от страна на „ЕОС МАТРИКС“ отсъствие на намерение за реализиране на правата по съдебен ред не опровергава формирания извод по допустимостта на производството, защото предварителен отказ от права е недействителен.

Следователно, в рамките на ограничения въззив, настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.

Нарушения от първата категория съдът не установява, а аргументите в жалбата, като заявени след срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, не се разглеждат.

Все пак за пълнота ще се посочи, че ответникът не оспорва вземането да е погасено по давност. Липсата на отправени възражения от негова страна във връзка с твърдяния от ищеца момент на изискуемост на вземането, налагат да се приеме, че установителната претенция е доказана по своето основание.

При дата на сключване на договора 05.10.2004 г. и настъпила изискуемост 1 година по-късно, към завеждане на иска общата пет годишна давност по чл.

110 от ЗЗД е изтекла.

В контекста на изложеното обжалваното решение ще бъде потвърдено.

Разноски се следват на въззиваемата страна. Представен е списък по чл.

80 от ГПК и доказателства за уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева, но от извлечението от банковата сметка на адвокатското дружество се установява постъпила сума в размер на 1461.75 лева, която следва да се присъди. Възражението в жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е значително под минималния размер по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. ВАК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 224/24.01.2023г., постановено по гражданско дело № 6365/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София да заплати на А. С. К., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 1461.75 /хиляда четиристотин шестдесет и един и 0.75/ лева, разноски за процесуално представителство пред ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4