Протокол № 189 от 19.04.2022, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 189 гр. Смолян, 15.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440101138 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ Р. С. Б. И Е. С. Б., редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си представител адв. М..

ОТВЕТНИЦИТЕ Д. Б. К. И Ч. М. Б., редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си представител адв. Н..

АДВ. М. – Да се даде ход на делото

АДВ. Н. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. М. – Поддържам изцяло подадената искова молба по развитите в нея съображения. Изцяло оспорваме подадения отговор на подадената от наша страна искова молба като оспорваме твърденията и обстоятелствата в този отговор. Изцяло оспорваме и подадената насрещна искова молба по съображенията развити в отговора на насрещната искова молба, като твърдим, че посечените твърдения и обстоятелства не са реалистични, не отговорят на реалната фактическа обстановка. В полза на двамата ответници явяващи се ищци по насрещната искова молба изцяло оспорваме техните твърдеения, като твърдим, че в тяхна полза не е започвала да тече никаква давност, не е изтекла никаква дивност, защото смятаме, че те са само държатели на етажа, а не владелци на етажа, което са две различни правни понятия. Оспорваме правото на задържане, както и оспорваме претенцията им да искат заплащане на 1 извършени и твърдени от тях подобрения. Оспорваме и петитума на насрещната искова молба. Допуснати са ни трима свидетели, същите са извън залата моля да се разпитат днес. Ищцата Б. е готова да отговори на поставените въпроси по реда на чл. 176 ГПК.

В зависимост от позицията на другата страна, то моля да ми се даде възможност за ангажиране и на други доказателства. Видимо ищецът не е в добро здравословно състояние и моля да бъде освободен. Ако страната ответник е съгласна, тъй като се иска поставянето на въпроси към него по реда на чл.176 от ГПК, моля, ищецът да бъде освободен, тъй като не е в добро здраве.

АДВ. Н. – Съгласна съм в друго заседание да се поставят въпросите по чл. 176 ГПК към ищеца, видимо състоянието му не е добро.

ИЩЕЦЪТ Р. Б. напусна залата, тъй като не се чувства здравословно добре.

АДВ. Н. – Поддържам депозирания отговор на исковата молба, поддържам и насрещно заявената претенция. Доверителите ми са собственици по давностно владение и по наследство от своя баща на процесния етаж още от 1989 г. От сключването на брака майката и бащата са заявили, че този етаж е на М. Б. и от този момент това семейство е живяло на този етаж, обзаведен е, отремонтиран е, затова те считам, че са собственици, и алтернативно сме заявили претенция за заплащане на подобренията, като тези подобрения са извършени без противопоставяне, а напротив, с насърчаването на ищците Р.Б. и Е.Б. всеки да си оправи етажа и да си заживее на етажа. Водим допуснатите ни трима свидетели за обстоятелствата и по отговора и по насрещния иск, общо трима свидетели. Няма да правя искания за други свидетели, само за тези трима свидетели. По останалите доказателствени искания ще заявя становище след разпита на свидетелите. Поддържам заявената претенция за подобренията от 5 000 лева.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

Предмет на делото са предявените искове от Р. С. Б. и Е. С. Б. с правното основание на чл. 108 ЗС срещу ответниците Д. Б. К. и Ч. С. Б., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. Б. К. и Ч. М. Б., че са собственици на имот с идентификатор № *** и на сграда/къща с идентификатор № ***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян, както и ответниците да бъдат осъдени д а предадат на ищците Р. С. Б. и Е. С. Б. владението върху избения етаж от сграда /къща с идентификатор № ***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян.

Ищците основават правата си на представените писмени доказателства, а именно - нотариален акт № *, том *, дело № * от 26.12.1975 г; строително разрешение № 2

169/23.05.1977 г. издадено от Общински народен съвет - Смолян; одобрени архитектурни проекти за къщата, нотариално заверен договор за доброволна делба от дата 25.09.1978 г. удостоверение № 374/2203.1985г. издадено от Общински народен съвет, скица № 2284/14-03-2011 г. издадена от АГКК-Смолян.

Ищците Р. С. Б. и Е. С. Б. твърдят, че преди години позволили и дали съгласието на сина им М. Б. и на Д. Б.и да останат и използват собствения им избен етаж от къщата, който бил изцяло оборудван от тях с всичко необходимо. Синът им М. Б. починал на 13.02.2020 г. и въпреки многократните разговори с ответниците да освободят и напуснат собствения на ищците избен етаж от къщата, който временно били разрешили да използват както и да изнесат багажа си, те не сторили това, като за последното сигнализирали и полицията. Твърдят, че тяхното поведение през цялото време било като на собственици, което е известно както на ответниците така и на останалите живущи в къщата. Твърдят също, че ответниците отглеждат кучета и котки в процесния етаж, с което им създават пречки.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявения иск, правят възражения, че са придобили този избен етаж предвид непрекъснато упражнявано владение на повече от 10 години. Направили подобрения в имота, които възлизат на повече от 30 000 лева с лични финансови средства. С тях значително се е увеличила стойността на имота. Оспорват твърдението, че етажа им бил предаден в годно състояние за живеене, както, и че никога не им било съобщавано, че то е за временно ползване, както сочат ищците в исковата молба. Единствения случай, в който ищците искали ответниците да освободят имота е през изминалата 2020 г., когато отправили нотариална покана да напуснат.

Другите възражения в отговора на ответниците са че след като Д.К. сключила граждански брак с М. Б. заживели в къщата.

Освен това, в отговора се правят възражения, че през годините подпомагали ищците в заплащането на всички изискуеми местни данъци и такси за жилищната къща като им давали пари в брой, когато е трябвало да заплащат задълженията за местните данъци за имота. С отговора си Д. и Ч.Б. предлагат сключването на спогодба в случай, че бъдат заплатени тези 30 000 лева. В случай, че не се постигне спогодба се поддържа становище за отхвърляне на предявения иск.

От Д.К. и Ч.Б. са предявени насрещни искове срещу Р.Б. и Е.Б. с правната квалификация на чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че са собственици на основание давностно владение и наследство от М. Б. на самостоятелен обект с предназначение жилище със застроена площ от ** кв.м., представляващ първи жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор № ***.*. В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС Д.К. и Ч.Б. са предявили искове за осъждането на Р.Б. и Е.Б. да им заплатят сумата в размер на 5 000 лева, с която се е увеличила стойността на процесния етаж на основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 от ЗС, да заплатят сумата, е която се е увеличила

3

Па основание чл.72, ал.3 от ЗС, ищците предявяват искане за реализиране на право на задържане върху процесния етаж до заплащане на дължимата сума, с която се е увеличила стойността на процесния имот.

Твърденията на ищците по насрещната искова молба са че са упражнявали владение от 1989 г. че имота е придобит на основание давностно владение и наследство от М. Р. Б.. Твърдят, че по силата на неформално дарение извършено от ищците като родители жилищните етажи са били поделени между тримата сина на ищците Р. и Е. Б.и. В процесния етаж Д.К. и съпруга й М. Б. започнали да живеят през 1989 г., към който момент етажа бил изграден в груб строеж, там са отгледали и децата си. Получили младоженски заем, с който довършили и обзавели етажа си. От този момент всяко семейство от синовете на ищците Р. и Е. Б.и е знаело кой е неговия етаж и не е имало спорове и съмнения по този въпрос. Родителите винаги са казвали, че всеки си има етаж и трябва да поддържа своя етаж. Затова през годините именно всеки е подържал и ремонтирал етажа си със собствени средства и както намери за добре.

С отговора на насрещната искова молба Р.Б. и Е.Б. изцяло оспорват всички твърдения на ищците по насрещните искове. Правят възражения, че само временно са разрешили на сина им М. Б. да ползва техния етаж, като нито той, нито съпругата му са демонстрирали поведение, че не държат, а владеят етажа като свой. Оспорват и претенцията за подобренията в условията на евентуалност, както и за правото на задържане.

Тежестта на доказване по предявения иск от Р.Б. и Е.Б. по чл. 108 ЗС е изцяло тяхна, като трябва да установят твърденията си относно придобивното основание, на което твърдят да са собственици на процесните имот и ответниците държат имота без основание.

Ответниците Д.К. и Ч.Б. следва да установят възраженията в отговора на исковата молба, че са придобили имота по давност. Д.К. и Ч.Б. имат доказателствената тежест по насрещния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а именно да установят твърденията си относно придобивното основание, на което твърдят да са станали собственици на процесния имот по насрещната искова молба, като трябва да установят и размера на претенцията, а именно сумата, с която се е увеличила стойността на имота по исковата им молба.

Съдът напътва страните към постигане на спогодба.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите както следва:

Р. Н. К. – ***** г., българка, б.гр., неосъждана, омъжена, без родство и дела.

Р. М. Х. – **** г., българка, б.гр., неосъждана, вдовица, първа братовчедка на Е.Б..

Р. Р. Б. – ****г., българин, б.гр., неосъждан, женен, син на ищците Е. и Р.Б.и.

А. Р. К. – **** г., българка, б.гр., неосъждана, вдовица, съпруга на брат на Д.К.

4

Д.Б.Ж. – *** г., българка, б.гр., неосъждана, омъжена, сестра на Д. К..

Е. М. Б. – *** г., българка, б.гр., неосъждана, неомъжена, дъщеря на Д.К. и сестра на Ч.Б..

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛКАТА Р. К. – Аз съм съседка. От 30 години съм в Р.. Моят прозорец от моята спалня е срещу кухнята на Д.К.. Къщата е четириетажна, Е. и Р.Б.и живеят на партера, а Д. и Ч. живеят на първия етаж. Те отглеждат кучета и котки.

Много пъти и аз самата съм реагирала за тези кучета и котки, които са навсякъде, не можем да излезем в двора. Кучетата са вътре, но котките са на вън. Извеждат кучетата на разходка и повечето случаи вечер, когато не минават да приберат изпражненията.

М. Б. почина преди повече от две години. М. си живееше с тях на първия етаж, а на партера под този първи жилищен етаж го направиха за възрастните Е. и Р.Б.и. Където са Д. и Ч. е първи жилищен етаж. Партерния етаж го направиха Е. и Р. с помощта на другите си синове, защото доколкото знам Д. с нищо не е помогнала на тези възрастни хора. През годините съм била свидетел, другите снахи се включват в дейности, примерно прибират дърва, Д. не помага. М. Б. помагаше, но снахата не е помагала. Р. и Е. Б.и имат трима сина, М. почина и в момента имат двама сина. Те живеят на горните етажи. От години живеят така по етажите. Ходила съм в етажа на М.. Д. и М. са си правили етажа. Доколкото знам, последният път, когато я изгониха Д., почти две години не е живяла в къщата, а преди да напусне беше изкъртила каквото е могла по етажа и след като се е върнала естествено е, че трябва да го оправи, да се направи ремонт. Когато отидох преди 30 години, вече се живееше в къщата. Мисля, че по едно време живееха заедно Е. и Р. с Д. и М., но не мога да кажа. От както аз отидох първите години живееха заедно с Д., Р. и Е. и М.. Доколкото знам, Е. казваше, че къщата е нейна – „на всеки съм дала място да живее нищо на никой не съм приписала, не съм го дала“. Не мога да кажа Е. дали е разпределяли етажите, кой къде да живее. Чувала съм, Е. да казва, че заради кучетата, че не спазват хигиена да се изнесат от къщата, да напуснат Д. и Ч.. Говоря за всички, не само кучетата. Това съм го чувала многократно.