Определение № 50 от 29.01.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 17/2025
- Вид
- Определение № 50
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 255 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 79 ал. 1 т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 80 ал. 1 т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 81 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600017 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 1/02.01.2025 г. по НОХД 2668/2024 г. Пловдивският окръжен съд е отменил, като незаконосъобразно, постановление от 27.11.2024 г., с което Окръжна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по ДП № 280/2012 г. на *, водено за престъпление по чл. 255 ал.
3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и го е върнал за доразследване.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура - Пловдив, която го е протестирала с искане то да бъде отменено.
ТД НАП-* не е взела становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
Наказателното производство е образувано на 01.08.2012 г. срещу неизвестен извършител /л. 2, т. 1 ДП/, за това че в периода м. март 2010 г. до 31.10.2010 г. в гр. *, като управител на * ЕООД е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 334 536,26 лева – престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 и т. 6 НК. По това досъдебно производство М. Ч. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал.1 НК на 17.12.2019 г. /л. 15, т. 52 ДП/. След това обвиняемият М. Ч. е разпитан и на 1
09.01.2020 г. /л. 27, т. 52 ДП/ и на същата дата му е предявено разследването /л. 28, т. 52 ДП/. Разследването обаче е продължило, като с постановление от 29.07.2021 г., на основание чл. 234 ал. 8 НПК, е отменена мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на лицето М. Ч..
В условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 4 НПК, в присъствието на защитника обвинението е било прецизирано с постановление от 05.11.2021 г. /л. 57, т. 52 ДП/.
Срещу М. Ч. на 02.02.2022 г. е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Пловдив, като в заседанието, проведено на 25.02.2022 г., съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатирани от съда нарушения, вкл. и по отношение задочното повдигане на обвинение на 05.11.2021 г.
С постановление от 11.03.2022 г. /л. 140, т. 52 ДП/ прокурорът е изпратил досъдебното производство № 280/2012 г. на *, за изпълнение на писмените указания, дадени в определение № 256/25.02.2022 г. по НОХД № 211/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.
С постановление от 30.01.2023 г. /л. 3, т. 53 ДП/ наблюдаващият прокурор е отменил постановлението за привличане в качеството на обвиняем на М. Ч., прекратил е частично наказателното производство срещу него по недоказаност и е прекратил изцяло наказателното производство, поради изтекла давност.
С постановление от 05.06.2023 г. на прокурор във Върховна касационна прокуратура /л. 13 ЧНД 2668/2024 г., ПОС/ е отменено частично постановление по прокурорска преписка № 689/2023 г. по описа на Апелативна прокуратура - Пловдив от 28.03.2023 г., в частта, в която е потвърдено постановлението за прекратяване на досъдебното производство, поради изтекла давност, за наказателно преследване от 30.01.2023 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, като незаконосъобразно. Със същото постановление на ВКП е отменено частично постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 30.01.2023 г. по прокурорска преписка № 4065/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, в частта, в която наказателното производство е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване, като незаконосъобразно и са потвърдени постановленията, цитирани по-горе, на АП – Пловдив от 28.03.2023 г. и на ОП - Пловдив от 30.01.2023 г. в останалата му част, като законосъобразни. С това постановление са дадени указания, че преценката за по-нататъшния ход на разследването наблюдаващият прокурор от ОП - Пловдив следва да направи съобразно конкретиката на настоящото производство и съблюдавайки правната доктрина.
С постановление от 14.06.2023 г. /л. 5, т. 53 ДП/ прокурорът е спрял наказателното производство по ДП № 280/2012 г., посочвайки че същото вече трябва да продължи срещу неизвестен извършител и следва да се предприемат действия по неговото издирване.
2
С постановление от 19.08.2024 г. /л. 9, т. 53 ДП/ прокурорът е възобновил наказателното производство с указания за извършване на всички необходими действия за разкриване на извършителя.
С постановление от 27.11.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № 280/2012 г. по описа на *, водено за престъпление по чл. 255 ал. 3 от НК, като е приел, че сме изправени пред хипотезата на чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, а именно погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в НК давност.
С атакуваното определение № 1/02.01.2025 г. Пловдивският окръжен съд е приел за незаконосъобразен извода на наблюдаващия прокурор, че не са налице действия, спиращи или прекъсващи давността за наказателно преследване.
В мотивите към атакуваното определение е посочено, че прекъсването на давността настъпва в правния мир в момента, в който компетентен орган предприеме действие, което има процесуална стойност и да води до възбуждане на наказателно производство срещу определено лице за конкретно извършено престъпление. В конкретния случай, според първостепенния съд, това е сторено с привличане на лицето М. Ч. в качеството му на обвиняем на 17.12.2019 г., като след преустановяване на действието е започнала да тече нова давност по реда на чл. 81 ал. 2 НК и въз основа на това, включително и с постановлението за спиране на наказателното производство от 14.06.2023 г., Пловдивският окръжен съд е приел, че незаконосъобразно е приложена нормата на чл. 80 ал. 1 т. 3 НК.
Пловдивският апелативен съд счита, че е основателно възражението в частния протест, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства деянието по чл. 255 ал. 3 НК - предмет на настоящото досъдебно производство, като последно такова, е с дата 04.11.2010 г.
Максималният срок за наказание за това престъпление е 8 години лишаване от свобода, а в хода на досъдебното производство не са били предприемани действия срещу друго лице за наказателно преследване, освен срещу М. Ч..
Спрямо него обаче има влязъл в сила стабилен акт за прекратяване на наказателното производство, поради което и напълно основателно становището, че наказателното преследване за процесното деяние е погасено по давност спрямо всяко едно, различно от него, лице, с оглед хипотезата, регламентирана в чл. 80 ал. 1 т. 3 НК. Това е така, защото съгласно този текст на закона, погасяващата наказателното преследване давност е 10 години, считано от деня, в който престъплението е довършено, като в конкретния случай това е датата 04.11.2020 г. /в постановлението за прекратяване е допусната техническа грешка, като е посочена датата 14.11.2020 г./, т.е. тогава е изтекла въпросната 10-годишна давност, която не е спирана и прекъсвана.
Въззивната инстанция, също така, изцяло споделя възражението в частния протест, че действията, прекъсващи давността, трябва да бъдат конкретизирани и същите следва да бъдат насочени към наказателно 3 преследване за конкретно престъпление и срещу конкретно лице. Всички други действия по разследване, свързани с разкриване на престъплението, които не са насочени към определено лице, не могат да прекъснат преследвателната давност.
Пловдивският апелативен съд намира за необходимо да отбележи, че съгласно доктрината давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лице, срещу което е насочено това преследване.
Необходимо е процесуалното действие на следствието, прокуратурата или съда, т.е. на компетентен орган, да е свързано с осъществяване на наказателно преследване спрямо конкретно лице, за конкретно престъпление, като, например: възбуждане на наказателно преследване, привличане лицето като обвиняем, призоваване на обвиняемия, неговият разпит на предварителното производство, изготвяне на обвинителното заключение, предаването на делото в съда, разглеждането му в разпоредително заседание, събиране на доказателства по него. Действията по разкриването на общо факта на престъплението не са достатъчни. Давността се прекъсва само относно престъплението, във връзка с което е извършено наказателнопроцесуалното действие, а в случаите на съучастие – само относно лицето, спрямо което е насочено. /вж. Наказателно право на НРБ, Обща част, издателство Наука и изкуство, София, 1972 г./.
Основанията за прекъсване на давността са строго индивидуални не само по своята насоченост – като процесуални действия за определено престъпление и спрямо конкретно лице. Те са строго индивидуални и досежно своите правни последици. Водят до прекъсване единствено на преследвателната давност за онова престъпление и по отношение на онзи деец, за когото се отнасят, изключвайки погасяването само на неговата наказателна отговорност, и то единствено за това престъпление. Не може да се прекъсне преследвателната давност за друго престъпление на дееца, нито давността за същото престъпление, но по отношение на друг деец, участвал в него (съучастник). Всяка наказателна отговорност за едно престъпление и по отношение на определен деец има напълно самостоятелна съдба. Тя е независима от другите наказателни отговорности на същия деец, но за други престъпления, както и за същото престъпление, но на други дейци – съучастници /А. Г., Давността в наказателното право, Издателство на БАН, София, 1992 г./.
В същия смисъл е и съдебната практика, според която давността за наказателно преследване, съгласно чл. 81 ал. 2 НК, се прекъсва само с действията на надлежните органи, с които определено лице се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно извършено деяние. /Р-46-85 І н.о./.
Съгласно чл. 81 ал. 2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу 4 което е насочено преследването и за конкретно извършено от него престъпление. Не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Само действията, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване /Р–117–2010–IIIн.о./.
В идентична насока е и посоченото в жалбата пред Пловдивския окръжен съд решение № 305/17.05.2002 г. на ВКС – I н.о. В него също е посочено, че разпоредбата на чл.81 ал.1 не подлежи на разширително тълкуване. Правните й последици произтичат само от очертани в НПК, предметно и персонално конкретизирани действия на надлежните органи.
Цитираното в жалбата пред Окръжния съд ТР № 28/02.03.1959 г. на ОНСК, не само че не опровергава този извод, но изцяло го подкрепя. Според това решение, давността за наказателно преследване започва да тече от довършването на престъплението и се прекъсва с възбуждането на наказателното преследване. Такава давност тече и когато делото е висящо пред съответния орган на наказателно преследване, но за да се изключи наказателното преследване, е необходимо през целия давностен срок по чл. 51 НК/стар текст/, сега чл. 81 ал. 1 НК, да не е извършено от надлежния орган никакво действие за осъществяване наказателното преследване спрямо лицето. Изтеклата давност до прекъсването й не може да се присъединява към наново започналата да тече давност. За да се прекъсне давността за наказателното преследване, необходимо е не само откриването на извършеното престъпление, но и да е известно лицето, което е извършило престъплението, и надлежният орган да е извършил действие за наказателното преследване на това лице. Действието на надлежния орган, което е насочено само към разкриване на извършеното престъпление, но не е предприето за преследване на определено лице, не прекъсва давността за наказателното преследване.