Определение № 3964 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3964 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20251100207725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 НПК.

Производството е образувано по жалба на В. И. Ж. против Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства, приобщени по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП, а именно парична сума иззета от тераса общо 15000 евро (ВД №4), парична сума иззета от метална каса в спалня №2 общо 19700лв (ВД №6) и парична сума от 5000 лева (ВД №7) .

В жалбата се сочи, че постановлението на ЕП е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, като се твърди че иззетите суми представляват част от СИО, но въпреки това се твърди, че същите са лични спестявания, натрупани през годините от професионална дейност като лекар от жалбоподателката. Акцентира се , че произходът на средствата е проследим и ясен, както и че същият е доказуем чрез банкови извлечения, данъчни декларации и др. Твърди се, че паричните суми нямат връзка с професионалната дейност на Н.С.М., който е неин съпруг и нямат престъпен характер. В жалбата се излагат и доводи, че за липса на доказателствена обоснованост на предположението за престъпен произход на средствата и че в тази насока може да се направи само предположение. Излагат се аргументи, че не е налице нормативно задължение, според което ФЛ да вържат паричните си средства в банкови институции, като само значителността им не е доказателство за незаконен произход. Твърди се, че задържането на средствата е непропорционално и по същество представлява нарушение на правото на собственост и риск от обезценяване на паричните средства с оглед изминалия период от време.

Съдът, след като взе предвид данните по делото и наведените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След цялостна проверка на образуваното досъдебното производство от фактическа страна се установява следното:

Наказателното производство по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I.

1390/2024 г. на ЕП е образувано и се води за престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл.20 от НК.

От материалите по приложеното ДП се установява, че в хода на воденото наказателно производство е било извършено претърсване и изземване на 20.05.20225 год. на адрес в гр. Сандански, ул. ****, при което са били иззети множество веществени 1 доказателства, в т.ч. и парични средства, чието връщане се иска - парична сума иззета от тераса общо 15000 евро (ВД №4), парична сума иззета от метална каса в спалня №2 общо 19700лв (ВД №6) и парична сума от 5000 лева (ВД №7). Освен тези парични средства, са били иззети и още такива в значителен размер.

С Постановление от 16.10.2025 год. по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП е постановен отказ за връщане на посочените по – горе веществени доказателства на Ж., като са изложени мотиви, че паричните средства са относими към предмета на делото. Изложени са аргументи, че по делото са налице достатъчно основание да се предполага, че е възможно същите да са с произход разследваната по делото престъпна дейност, доколкото са налице доказателства, че получените от Н. М. евросредства са на стойност над 700 000лв. Според прокурора е налице необходимост от извършване на допълнителни действия с оглед изложените от него обстоятелства. Основният мотив за постановения отказ е, че връщането на посоченото веществено доказателство ще възпрепятства разследването.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, Съдът достигна до следните изводи:

Паричните средства, приобщени по делото като веществени доказателства, чието връщане се иска от жалбоподателя, са иззети на основание чл.161, ал.1 от НПК.

По ДП са извършени множество действия по разследването, включително са извършени разпити на свидетели, приобщени са били писмени, гласни и веществени доказателства, назначени са били и технически експертизи.

Веществените доказателства са от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с извършването на престъплението, поради което за тяхната регламентация е отделена специалната „Глава дванадесета“, озаглавена „Веществени доказателства“ в НПК. Разпореждането с тях по време на досъдебното производство става с разрешение /постановление/ на прокурора, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда, с присъдата. Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, след което се връщат на правоимащите, ако не са налице условия за прилагане на чл.53 от НК.

Хипотезата, предвидена в чл.111, ал.2 от НПК е изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК и е свързана с преценката на наблюдаващия прокурор, респ. чл.111, ал.3 от НПК - на органа, осъществяващ контрол в досъдебното производство, доколко връщането на вещественото доказателство би затруднило разкриването на обективната истина.

Обстоятелството, че иззетите вещи – парични суми са свързани с воденото производство и инкриминираната престъпна деятелност, дава основание да се направи заключение, че връщането им към настоящия момент ще затрудни разкриването на обективната истина.

Твърденията в жалбата не опровергават горното и не сочат по безспорен начин, че иззетите веществени доказателства на първо място са лична собственост на Ж. и на следващо място не опровергават извода, че не са от интерес за воденото наказателно производство водено за престъпление по чл.248а, ал. 5 от НК.

Съгласно чл.109 от НПК, като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В случая посочената предпоставка е налице, видно събраните по ДП материали към настоящия момент. Въпросните вещи – иззетите парични суми, сами по себе си могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриването на обективната истина. В тази връзка и същите са били иззети от съответните разследващи органи, именно като веществени доказателства.

Воденото досъдебно производство не е приключило, както и не са извършени всички действия по разследването, поради което Съдът приема, че е възможно посочените парични средства да имат отношение към инкриминираната престъпна деятелност по 2 делото.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав приема становището на прокурора, че не е налице основание за връщане на веществените доказателства по воденото ДП към настоящия момент, а Постановлението от 16.10.2025 г. на ЕП, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата В. И. Ж. срещу Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства.

Препис от определението да се изпрати на В. И. Ж. и ЕП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3