Решение № 260033 от 16.10.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№

2020 г., гр. Велинград

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдията Пенчева гр. дело № 132 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД от П.И.Б. против Д.П.З. за установяване съществуването права на вземане за сума в размер от 5 000 лв., дължима на основание издаден от ответницата в полза на ищеца на 20.02.2012г. запис на заповед с падеж на 31.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава, върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-01.10.2019 г., до окончателното й плащане, за които суми в производството по частно гр. дело № 1026//2019 г. на РС Велинград е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ищецът П.И.Б. твърди, че на 20.02.2012г. с ответницата сключили договор за заем по силата, на който й предал сумата от 5 000 лв. с уговорка за връщането им на 31.12.2018г. Задължението за връщане на сумата било обезпечено с издаден на същата дата от З. запис на заповед с падеж 31.12.2018 г.

Ищецът твърди, че записът на заповед отговарят на всички изисквания на чл. 535 от Търговския закон. Поради неизпълнение на задължението за връщане на процесната сума, бил предявен на Д.П.З. на падежа, което е удостоверено с положения от нея подпис. Въпреки предявяването на ценната книга, плащане на сумата не било извършено. В тази връзка по заявление на ищеца на 01.10.2019 г. било образувано частно гражданско дело № 1026/2019 г. по описа на Районен съд Велинград срещу Д.П.З. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадени от нея запис на заповед.

Срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл.

414 , ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжницата Д.З., поради което на ищеца било указано да предяви иск за вземането си в срока по чл. 415, ал.4 ГПК. В изпълнение на тези указания предявил настоящият установителен иск.

В едномесечния срок по чл. 131, ГПК ответницата Д.П.З. оспорва допустимостта и основателността на иска.

Оспорва допустимостта на иска с доводи за липса на идентитет между заповедното и исково производство. Счита, че с иска се претендира вземане, основано на облигационно правоотношение, което не е въведено като предмет на заповедното производство и за което ищецът не разполага с изпълнително основание, поради което установителният иск за него е недопустим. Счита, че производството следва да се прекрати като недопустимо.

Ответницата оспорва основателността на иска с доводи, че записът на заповед, въз основа на която са издадени Заповед № 505/03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 816/03.10.2019г. по частно гражданско дело № 1026 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Велинград е нередовен от формална страна, което обуславяло неговата нищожност.

Възразява, че записът на заповед не й е предявен в сроковете по чл. 491 във връзка с чл. 537 ТЗ. Оспорва посочената в него датата на предявяване, като заявява, че на тази дата не се е намирала на фактически на територията на Република България, а е била на територията на Република Германия.

Оспорва съдържащата се в документа клауза относно падежа на задължението, като твърди, че действителната воля на страните при подписване на ценната книга е била плащането да се случи в рамките на разумния срок до края на календарната година. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането основано на записа на заповед, както и на пълната петгодишна погасителна давност, предвидена в чл.

110 ЗЗД.

Евентуално позовава се на погасяване на вземането по издадения Запис на заповед от 20.02.2012г. чрез извършените от ответницата и нейната майка плащания на 13 месечни вноски на задълженията на ищеца Б. по сключен от него договор за кредит с „Юробанк България” АД и заплащане на остатъка от сумата на ръка.

Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и като взе предвид представените от страните доказателства, намира за установено следното:

На 20.02.2012 г. от Д.З. в полза на ищеца П.Б. е издаден запис на заповед за сумата от 5 000 лева с падеж на 31.12.2018г. С него ответницата се задължава да плати на безусловно и без протест на П.И.Б. или на негова заповед процесната сума в гр. Велинград, ул. ********. Записът на заповед е подписан от издателя.След подписа на издателя се съдържа отбелязване, че е предявен на 31.12.2018г., удостоверено с подписа на З..

На 01.10.2019г. е подадено заявление от П.И.Б., чрез адв.Канлиева-Добрева

АК Пазарджик, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 ,т. 10 ГПК. Към него е приложен издаденият запис на заповед в оригинал. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1026/2019г. Издадена е Заповед за изпълнение № 505/03.10.2019г. по ч. гр. д. № 1026/2019г. на РС Велинград и изпълнителен лист, с която е разпоредено длъжникът Д.П.З. да заплати на заявителя П.И.Б. сумата от 5 000 лв.-главница по Запис на заповед, издаден на 20.02.2012г., с падеж 31.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г.-датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане на вземането.

Образувано е изпълнително производство № 588/2019г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, с район на действие Окръжен съд Пазарджик.

Ответницата е поканена да плати задължението по издадената заповед за изпълнение с покана за доброволно изпълнение, връчена й на 03.01.2020г. На същата дата е подадено и възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането с доводи, че е задължението е платено, евентуално, че същото е погасено по давност.

С разпореждане от 21.02.2020г. съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането. Искът е предявен на

14.02.2020г.

Твърденията на ищеца, че записът на заповед е издаден за обезпечение на задължението на ответницата за връщане на дадената й от него в заем сума в размер на 5 000 лв., не се оспорва от ответницата. Възраженията й срещу съществуването на вземането се основават на пороци на абстрактната сделка, евентуално погасяване на вземането по менителничния ефект по давност, респективно изпълнението му чрез плащане от ответницата и нейната майка на задължение на Б., произтичащо от отпуснат му кредит от Юробанк България АД и предаване на останалата сума на ръка пред свидетел.

Предявеният иск е допустим.

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на вземането на ищеца /заявител в заповедното производство/, основано на записа на заповед, т.е. вземането по ценната книга. В хипотезата, в която се сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, не се променя предмета на спора, основан на менителничния ефект, поради което решението не е недопустимо. В исковата молба ищецът се позовава на вземане, основано на издадена в негова полза запис на заповед от ответницата и проведено заповедно производство. С въвеждането в исковата молба на твърдения за наличието каузално правоотношение за обезпечението на което е издаден записът на заповед не се променя предмета на спора, доколкото ищецът претендира сумата въз основа на менителничния ефект. Съществуването на договорно правоотношение е относимо към съществуването и погасяването на задължението, представлява преценка по същество и е от значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Ето защо, възраженията на ответницата за липса на идентитет между исковото и заповедното производство, а оттам и за липата на правен интерес от предявяване на настоящия иск са неоснователни.

Съгласно дадени в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. Въведеното от него твърдение с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадената ценна книга е обуславящо предмета на защита на ответника. При заявени релативни възражения от ответника всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да доказва възникването на съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.

В настоящият случай ответницата макар да не отрича наличието на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, не навежда правоизключващи, правопогасяващи или правопрекратяващи каузалното правоотношение възражения. Релевираните такива са за нищожност на менителничния ефект, евентуално за погасяване на задължението по него.

Издаденият запис на заповед съдържа необходимите реквизити на чл. 535 ТЗ- наименован е "запис на заповед", който израз се съдържа в самия текст на документа. Налице е необходимата логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Посочен е падежът на задължението-31.12.2018г., място на плащането-гр. Велинград, ул. ********, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дължимата сума, дата и място на издаването, подписан е от издателя.

Възражението, че записът на заповед не е предявен на ответницата на 31.12.2018 г., е без значение за изхода на спора, тъй като е с падеж на определен ден съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 417 ГПК.

Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Хипотеза, при която е необходимо записът на заповед да бъде предявен, за да стане вземането изискуемо е при уговорен падеж "на предявяване". В настоящия случай обаче падежът е на определен ден и същият е настъпил, поради което е без значение дали записът на заповед е предявен на ответника или не на 31.12.2018 г.

С настъпването на падежната дата 31.12.2018г. вземането по ценната книга е станало изискуемо и е започнала да тече предвидената в чл. 531, ал. 1 ТЗ и приложима в случая специална тригодишна давност, която изтича на 01.01.2022г., ако не са предприемани действия, които да я прекъснат в рамките на този срок.

Съгласно чл. 116, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането или с предприемане на действия по принудителното му изпълнение.

Според разясненията в ТР № 4 от

18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на

ВКС, т.9 и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.14 подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК не прекъсва давността. Същата се счита прекъсната при предявен установителен иск за вземането, и от датата на подаване на заявлението, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.