Решение № 266 от 27.02.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. П, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430106562 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „***” АД гр. С против П. Д. П. от гр. П. В молбата се твърди, че на 05. 01. 2015 год. между „***“ АД като кредитор и Д.В.К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. с краен срок за издължаване на кредита до 05. 01. 2025 год. Твърди се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е била 07- мо число на месеца. Твърди се, че кредитът се усвоил еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора, чрез разплащателна сметка на кредитополучателя. Твърди се, че кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя с месечни вноски съгласно погасителен план. Твърди се, че кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 12. 00 % годишно или 0. 03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1. 351 и надбавка в размер на 10. 649 процентни пункта, при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане на пенсия, заедно със залог на вземане по сметка подробно описани в Приложение 2 към договора (наричани „Условията“). Твърди се, че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият 1 лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер 6месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13. 599 процентни пункта. Твърди се, че годишният процент на разходите по кредита е бил 13. 42 %, като същият е можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. Твърди се, че неразделна част от договора са и общите условия по договори за кредити за текущо потребление и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „***“ АД прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е приел (съгласно чл. 14 и чл. 15 от договора) и получил при сключването на договора. Твърди се, че съгласно чл. 19 т. 1 и 2 от общите условия към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, който започва да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата- със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че кредиторът „***“ АД е изпълнил своето задължение съгласно договор за кредит от 05. 01. 2015 год., като е отпуснал кредит в размер на 10 000 лв. по разплащателната сметка на Д.В.К.. Твърди се, че на 04.

07. 2018 год. е починал титулярът по кредита Д.В.К., като последната е оставила за свой законен наследник единствената си дъщеря- ответницата П.

Д. П.. Твърди се, че за уреждане на отношенията със задължението на титуляра по кредита „***“ АД е предприела действия за уведомяване на наследничката П. Д. П., тъй като същата мълчаливо е изразила волята си за приемане на наследството. Твърди се, че ответницата П. Д. П. е извършила разпоредителна сделка с наследствен недвижим имот, което ясно показва намерението й за приемане на наследството. Твърди се, че на 02. 11. 2018 год. наследничката П. Д. П. е дарила 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ******* № 128, ведно с построените в имота сгради ***, ***,

***, ***, ***. Твърди се, че описаните по- горе действия, приемането на наследството от П. Д. П. и забавянето на плащането на кредитното задължение възникнало с процесния договор за кредит от 05. 01. 2015 год. са мотивирали „***“ АД да уведоми ответника, че следва да предприеме действия по погасяване на задълженията на 2 наследодателя му. Твърди се, че на 23. 07. 2024 год. с изх. №01-20-18971/ 23.07.2024г. „***“ АД е изпратила покана-уведомление на основание чл. 84 ал.

1 от ЗЗД до П. Д. П., като й е бил предоставен седмодневен срок за доброволно погасяване на задължението в качеството и на наследник на Д.В.К.. Твърди се, че видно от извлечението от счетоводни книги на „***“ АД необслужването на кредита е настъпило на 07. 10. 2018 год. Твърди се, че „***“ АД е обявила с покана- уведомление с изх. №01-20- 30847/ 23. 12. 2024 год. предсрочната изискуемост на ответницата в качеството й на наследник на кредитополучателя, връчена чрез ЧСИ В.Л.С. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 19. 02. 2025 год. Твърди се, че въз основа на подаденото на 14. 03. 2025 год. от „***“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е било образувано ч. гр. дело № 1664/ 2025 год. по описа на Пския районен съд. Твърди се, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от ответницата, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от общо 14 386, 10 лв., от която 7 346, 37 лв. представляващи главница по договор за кредит за текущо потребление с дата 05. 01. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 14. 03. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата, 4 923, 27 лв. представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07. 11. 2018 год. до 05. 01. 2025 год., 1 822, 05 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 07. 10. 2018 год. до 05. 01. 2025 год., 174, 41 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 06. 01. 2025 год. до 12. 03. 2025 год. и 120 лв. представляващи разходи при изискуем кредит. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за 3 изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1664/ 2025 год. по описа на Пския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.

Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 891/ 16. 06. 2022 год., издадено от Община Д, че ответницата П. Д. П. е единствен наследник на Д.В.К., починала на 04. 07.

2018 год. Безспорно по делото е, че на 09. 09. 2025 год. ответницата е направила отказ от наследството на Д.В.К., който е бил вписан особената книга, водена в Дския районен съд. Съдът счита, че така направеният отказ от наследство е недействителен и не е породил правни последици. На първо място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че отказът е направен близо седем години след откриване на наследството. Видно е, че през този период от време, непосредствено след смъртта на наследодателката й, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том IV, рег. № 9119, дело № 644/ 2018 год. на нотариус М. Г.а с район на действие Дски районен съд, ответницата П. П. се е разпоредила безвъзмездно в полза на племенника си Г. Т. с наследствен имот, находящ се в гр. Д. Така извършената сделка обективира мълчаливо приемане на наследството по смисъла на т. 14 от ППВС № 4/ 64 год. А след като ответницата е извършила действия, от които може да се направи изводът, че е приела наследството на своята майка, последващият отказ от наследство се явява лишен от предмет и е недействителен /срв. решение № 137- 84- ОСГК и решение № 16- 88- ОСГК/.

В заключение може да се обобщи, че ответницата е поела всички права и задължения, включени в наследството на починалата Д.К., поради което притежава съответната пасивна материалноправна легитимация и е надлежен ответник по настоящия иск.

Безспорно по делото е, че на 05. 01. 2015 год. между „***“ АД като кредитор и Д.В.К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит за 4 текущо потребление, по силата на който на наследодателката на ответницата е бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. при срок за издължаване 120 месеца. За изясняване на размера на задължението по този договор в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че към 30. 10. 2025 год., датата на подаване на исковата молба, задължението по процесния договор е в общ размер на 14 965, 01 лв., в която сума са включени главница, договорна /възнаградителна/ лихва, обезщетение за забава /наказателна лихва/ и разходи /такса/ при изискуем кредит.

Основното възражение на процесуалния представител на ответницата е за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 21. 11. 2024 год. по тълк. дело № 3/ 2023 год., ОСГТК, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. От друга страна в съдебната практика /срв. решение № 63- 2019II т. о., решение № 143- 2024- I т. о. и други/, е прието, че договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Същият запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл. 84 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, за които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на конкретния падеж съгласно договорните клаузи. В настоящия случай се установява, че процесният договор за кредит от 05. 01.

2015 год. не предвижда автоматично прекратяване при смърт на кредитополучателя /чл. 31 от Общите условия/. Следователно същият е запазил действието си и след смъртта на наследодателката Д.К. и по отношение на погасителните вноски, включващи главница и договорна лихва, е текла съответната погасителна давност /петгодишна за главницата и 5 тригодишна за лихвата/. Липсват доказателства, че в този период от време от страна на кредитора са били извършени действия, които спират или прекъсват давността. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК е подадено едва на 14. 03. 2025 год. след изтичането на срока на действие на договора за кредит. При това положение следва да се приеме, че за времето преди 14. 03. 2020 год. вземането за главница и за времето преди 14. 03. 2022 год. вземането за договорна лихва са погасени по давност. При съобразяване на заключението на вещото лице и приложените таблици за договорените и неиздължени анюитетни вноски, считано от 07. 10. 2018 год., се определя и размерът на непогасените по давност суми: за главница- в размер на 6 126, 80 лв. и за договорна лихва- в размер на 2 229, 12 лв.