Решение № 305 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502766 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5359 от 20.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 7929/2024 год. по описа на СГС, I-16 състав е отхвърлен предявен от Е. Р. Б. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 32 760 лева, ведно със законната лихва от 09.07.2023 г., представляваща имуществени вреди - неизплатено възнаграждение на ищеца поради отнемане на свидетелство за управление на МПС за период от шест месеца, като образуваното наказателно производство е прекратено поради липса на престъпление с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г. по ДП № 3383 ЗМК 628/2023г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС.

Решението е обжалвано от ищеца Е. Р. Б., чрез процесуален представител, като се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че съдът неправилно е възприел дадените по делото свидетелски показания, поради което е достигнал до погрешни изводи относно дължимостта на исковата сума. Поддържа, че отнемане на свидетелството му за управление е препятствало изпълнение на служебните му задължения, т.е. бил е незаконосъобразно лишен от правото му на труд, поради което следва да бъде обезщетен. В тази връзка моли съда да отмени решението и постанови друго с което исковата претенция да бъде уважен.

Въззиваемият Прокуратурата на Република България оспорва жалбата, като твърди 1 неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази правна квалификация е правилно определена от първоинстанционният съд, въз основа на изложените факти и твърдения по исковата молба, както и заявения петитум.

Ищецът Е. Р. Б. излага в исковата си молба, че на 09.07.2023 г. е управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. № ***, като на изход София /Църна Маца/ бил спрян за проверка от полицейски служители при ОПП-СДВР, бил тестван за употреба на наркотични вещества, като пробата била положителна да употреба на амфетамин. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение № 1020413 и издаден талон на медицинско изследване, след което бил съпроводен до болнично отделение, където дал кръв и урина за изследване. Образувано било досъдебно производство, пр.пр. № 32368/2023 г. по описа на СРП, а със заповед на МВР СДВР-ОПП, му било отнето свидетелството за управление на МПС за период от шест месеца. Поддържа, че в хода на разследването била изготвена химико - токсикологична експертиза от ВМА - София, от заключението на която се установило, че в пробите не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества и наказателното производство било прекратено, поради липса на престъпление по смисъла на НК, с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г. по досъдебно производство № 3383 ЗМК, № 628/2023 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС. Твърди се, че по това време е живял в Нидерландия, гр. Хага и е имал сключен трудов договор с „Бау Тийм“ ООД, като шофьор, с месечно трудово възнаграждение от 2800 евро, но поради отнемане на свидетелството за управление на МПС е бил освободен от търговското дружество и е бил лишен от възможността да получава трудовото си възнаграждение. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 32 760 лева, представляващо неизплатено възнаграждение, поради отнемане на свидетелство за управление на МПС за период от шест месеца.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че по делото не са събрани доказателства за претендираните имуществени вреди, под формата на пропусната полза. Поддържа още, че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, което в случая не е направено. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори по делото, че със Заповед № 2076/09.07.2023 г. на служител на отдел „Пътна полиция“ при СДВР на ищеца Е. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.

171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление 2 на МПС въз основа на Акт № 1020413 от 09.07.2023 г. за установяване на административно нарушение.

Установява се от постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2024 г., по ДП № 3383, ЗМК 628/2023 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 32368/2023 г. по описа на СРС, че образуваното досъдебно наказателно производство образувано, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, във връзка с процесното деяние е прекратено поради липса на престъпление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Представено е извлечение от търговския регистър на Търговско-промишлената камара, Нидерландия, в което е посочено, че е регистрирано едноличен търговец търговски име К.

Б., на 01.01.2023 г., с дейности: общо гражданско и нежилищно строителство, извършване на дребни ремонтни дейности, а като собственик е посочен Е. Б..

Във фактура № 2023-004 съставена от К. Б. на 01.07.2023 г. с платец „Бау Тийм“ ООД, е посочена като дължима сума от 2 800 евро, за дейности извършени от собствения Б., за приета работа. По делото е представена декларация от В. П., представляващ фирма „Бау Тийм“ ООД, в която е посочено, че Е. Б. не упражнява трудова дейност в представляваната от него фирма, считано от 01.08.2023 г. до 20.01.2024 г.

Пред първоинстанционният съд е разпитан свидетеля В. Б., брат на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че заедно с брат си работят в строителството в Нидерландия, като взимат около 2700 – 2800 евро месечно.

Сутрин отиват на работа с личния автомобил и от там техният шеф ги разпределя, какво да правят. Посочва, че е задължително да притежаваш свидетелство за управление.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В чл.2 ЗОДОВ са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитни органи. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 242 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 246 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Съгласно чл.16 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случайфактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. Затова настоящият състав приема, че когато наказателното производство е прекратено поради това, че липсва престъпление, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ е, че деянието не 3 е извършено от лицето. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Установиха се и двете предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, обвинение и прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. Чл.24, ал.3 от НПК с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането.

В настоящето производство обаче не се установи вредата, под формата на пропусната полза да е в пряка причинно-следствена връзка с отнемането на шофьорската книжка. Това е така, тъй като от приетите писмени доказателства /свидетелство за регистрация и дейност/, се установява, че ищецът се занимава със строителни дейности, а не упражнява трудова дейност като шофьор, но дори и да се приеме, че за тази дейност е необходимо превозване на материали и др., то съгласно показанията свидетеля, ползването на автомобил е свързано единствено с отиването на работа, но не е с конкретната трудова заетост, която е в сферата на строителството. Отделно от това не се събраха доказателства за трайна трудова заетост, а не на извършена работа, за което свидетелства представената фактура за м. юли 2023 г.

Разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставят, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав, предвиден в разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно наличието на имуществена вреда.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5359 от 20.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 7929/2024 год. по описа на СГС, I-16 състав.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5