Решение № 4099 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4099 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110165707 по описа за 2021 година Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на евентуалност искове от [ЮЛ] с ЕИК: [НОМЕР], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], представлявано от управителя Б. Г., чрез пълномощника – адв.М.В.В от САК и Я.А. Н. от САК против [ЮЛ], представлявана от [ЮЛ], както следва: иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ за сумата от 11361,17 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в неполучения от ищеца размер на цената за лекетроенергия от слънчева енергия по Договор №[НОМЕР] от 19.12.2011 г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач с [ЮЛ] ведно със законната лихва за забава върху присъдената главница считано от 21.12.2018 г. до окончателно заплащане на присъдената сума и сумата от 2101,68 лв. разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че в качеството си на прозиводител на електрическа енергия от възобновяеми източници притежава и произвежда енергия от фотоволтаична централа. В качеството си на производител и продавач на електрическа енергия е сключил с [ЮЛ] в качеството му на купувач Договор за изкупуване на електрическа енергия като съгласно чл. 17 ал. 1 се изкупува от купувача на цена определена от ДКЕВР На 04.12.2013 г. с параграф 6 т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2014 г. били приети нови чл. 35 а ал. 1,2 и 3, чл.35 б ал. 1,2,3 и 4 и 1 чл.35 в ал. 1,2 и 3, както и чл. 73 ал.1,2,3 и 4 в ЗЕВИ, с които е въведена „такса“ в размер на 20% върху ценаната на изкупуване на ел. енергия по чл.31 ал.1 ЗЕВИ без ДДС, която производителите на ел. енергия от слънчеви централи били длъжни да плащат (чл. 35 а ал.1 вр. ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ). Таксата се удържала и внасяла от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител и се внасяла в държавния бюджет. Лицата, които били задължение да удържат и внасят такстата подавали 3-месечна справка по образец утвърден от ДКЕВР за дължимата такса за съответния период. Предвидено било, че за невнесена в срок такса се начислявала и дължима лихва в размер на законната лихва, която не подлежала на възстановяване, а просрочената такса подлежала на принудително изпълнение.

С РКС №13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. КС обявил за противоконституционни т.2 и т.3 от параграф 6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г., с които били създадени цитираните по-горе разпоредби.

В периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. от дължимата на ищеца цена за количествата произведена електроенергия, за която надлежно бил издал фактури били удържани такси по чл.35 а ал. 1 ЗЕВИ общо в размер на 11 361,17 лв.

Изложени са твърдения, че с приемане на закона народните представители действали противоправно в нарушение на чл.67 ал. 2 КРБ, чл.

4 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 КРБ, чл.26 ал. 1 ЗНА така и правото на ЕС – чл. 4 параграф 3 ал. 2 ДФЕС, чл. 107 ДФЕС, нарушили Директива № 2009/28/ЕО на ЕП от 23.04.2009 г., Директива № 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г., чл. 63 ДФЕС.

Сочи че след обявяване противоконституционността на посочените разпоредби [ЮЛ] не е изпълнило задължението си по чл. 22 ал. 4 от ЗКС. С това действали противоправно (бездействие), защото били длъжни да уредят правните последици от възникнали от прилагането на противоконституционния закон до решението на КС включително относно настъпилите вреди.

Причинените вреди са се състояли в това, че ищецът е пропуснал да реализира приход в размер на пълната цена на произведената от него ел. енергия, която е щяла да бъде получена, ако противоконституционните разпоредби не били приети. Тази вреда възникнала от приетите разпоредби като не била отстранена от последващото бездействие на народните 2 представители.

Причинените вреди били в пряка причинна връзка с поведението на народните представители, защото ако бяха уредили последиците с предвиждане на възстановяване на неправомерно удържаните такси, вредите биха били компенсирани.

Формиран е диспозитив, с който се иска държавата да бъде осъдена нда заплати сумата от 11 361,17 лв. като обезщетение за вреди изразяващи се в неполучения от ищеца размер на цената за електроенергия за слънчева енергия по Договор №[НОМЕР]/19.12.2011 г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач с [ЮЛ] за която са издадени фактура № [НОМЕР]/31.01.2014 г., фактура № [НОМЕР]/28.02.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.05.2015 г., фактура № [НОМЕР]/30.04.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.05.2014 г., фактура № [НОМЕР]/30.06.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.07.2014 г. и фактура № [НОМЕР]/31.08.2014г. ведно със законната лихва от исковата молба до изплащане на сумата.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника [ЮЛ], чрез [ЮЛ], който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че е било налице основание за плащане на таксата. По евентуалния иск счита, че не следва да отговаря за действията на народните представители, че действията им не са били виновни и противоправни, оспорва наличието на причинна връзка. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски и представя под опис цитирана съдебна практика.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното за установено от фактическа страна:

От представения констативен акт за установяване годност за приемане на строеж от 31.05.2011 г. и от Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ122/23.12.2011 г. се установява, че ищецът е производител на ел. енергия от възобновяеми източници (фотоволтаична централа), находяща се в обл.

СТара Загора, село Княжево. Установява се от приетото по делото Решение №Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, че е определена цена за изкупуване на ел. енергия в размер на 699,11 лв./МВтч.

Съгласно представения договор №[НОМЕР]/19.12.2011 г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, на 19.12.2011 г. между ищеца и [ЮЛ] е 3 сключен договор по чл. 94 а, ал. 3 ЗЕ вр. чл. 31 ЗЕВИ, по силата на който ищецът, в качеството на продавач – прозивежда ел. енергия от възобновяеми източници, а [ЮЛ] изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена ел. енергия.

На 04.12.2013 г. с пар. 6 т.2 и т.3 ЗР на ЗДБРБ за 20114 г. (в сила от 01.01.2014г.) е приет чл. 35 а ал. 1,2 и 3, чл.35 б ал. 1,2,3 и 4 и чл.35 в ал. 1,2 и 3, както и чл. 73 ал.1,2,3 и 4 в ЗЕВИ, с които е въведена такса в размер на 20% върху цената за изкупуване на ел. енергия без ДДС, която такса се внася от обществения доставчик (краен снабдител) в държавния бюджет.

За периода от 31.01.2014 г. до 31.08.2014 г. ищецът е издал 8 броя фактури с [ЮЛ] за продадена активна ел. енергия по договор №[НОМЕР]/19.12.2011 г. за периода от м. 01.2014 до м.08.2014 г., а именно: фактура № [НОМЕР]/31.01.2014 г., фактура № [НОМЕР]/28.02.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.05.2015 г., фактура № [НОМЕР]/30.04.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.05.2014 г., фактура № [НОМЕР]/30.06.2014 г., фактура № [НОМЕР]/31.07.2014 г. и фактура № [НОМЕР]/31.08.2014г..

Съобразно представени 8 броя протоколи за периода от 31.01.2014 г. до 31.08.2014 г. между [ЮЛ] и ищеца се установява, че е постигнато съгласие и са съставени протоколи за ел. енергия, с определена стойност, отговаряща на фактурите цитирани по-горе. От представено извлечение по сметка на ищеца в [ЮЛ] се установява, че за периода 13.02.2014 г. – 16.09.2014 г. по сметка на ищеца са постъпили преводи от [ЮЛ]. Представени са фактури оригинал и изявления за прихващане по чл. 103 ЗЗД.

По делото е прието заключение на вещо лице по ССЧЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява че цитираните фактури са на обща стойност 77497,86 лв. с ДДС, които са били издадени на база протоколи издавани ежемесечно от [ЮЛ], удостоверяващи количеството енергия и съответно договорената цена от 0.69911 лв./квтч без ДДС, по начина записан в чл. 13 ал. 2 от Договор №[НОМЕР]/19.12.2011г.

Също така е дадено заклщчение, че удържаната такса на осн. чл. 35 а – 35 в ЗЕВИ в размер на 20% е в размер на 11361,17 лв., като сумата е внесена в бюджетната сметка на КЕВР по реда на чл. 35 б ЗЕВИ, а постъпилите в комисията средства са прехвърлени към централния бюджет.

Така и е от представеното писмо изх. [НОМЕР], ведно с приложените 4 доказателства (вкл. Извлечение от сметка), от които се установява, че размерът на постъпилата по сметка на КЕВР такса по чл. 35 а ЗЕВИ, удържани от ищеца е в размер 11361,17 за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл., която сума била дължима от дружеството и внесена по бюджетна сметка на КЕВР по реда на чл. 35 б ЗЕВИ, като постъпилите средства в КЕВР били прехвърлени към централния бюджет.

С Решение №13/31.07.2014 г. по к.д. №1/2014 г. на КС, обнародвано в ДВ, брой 65 от 06.08.2014 г., цитираните точки 2 и 3 от пар. 6 ЗР на ЗДБРБ за 2014 г. са обявени за противоконституционни, като решението е влязло в сила на 10.08.2014 г.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед на изложените по-горе установени по делото фактически обстоятелства, несъмнено е, че [ЮЛ] на РБ е приело противоконституционен 5 закон, в причинна връзка с който ищецът е претърпял имуществена вреда в претендирания размер, представляваща удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ.

Спорни остават обстоятелствата дали описаното представлява противоправно поведение и дали претърпените от ищеца вреди подлежат на обезщетяване, респ. кой носи имуществена отговорност за това.

[ЮЛ] е държавен орган, олицетворяващ законодателната власт, чийто персонален състав (народните представители) са длъжностни лица с функционален имунитет. Следователно, те не отговарят за обезщетяване на настъпили от упражняване на дейността им като народни представители вреди, но това не освобождава от отговорност държавата, която съгласно чл. 7 КРБ отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на [ЮЛ], като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица.

В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от [ЮЛ], освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД), като това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., на който не е придадено обратно действие и е неприложим в настоящия случай) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна.