Решение № 2080 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2080 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100503947 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя в изпълнителното производство Агенция „Митници“, депозирана срещу разпореждане от 04.01.2024 г. за приключване на производството на изп. дело № 2298/2023 г. по описа на ДСИ, СРС, 13 участък, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като взискателят своевременно претендирал с иницииращата производството молба и събиране на направените разноски, включително такива за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпилата от длъжника по изпълнението сума не била достатъчна за погасяване на дължимото юрисконсултско възнаграждение, съответно не била налице предпоставката за приключване на изпълнението, предвидена в чл. 433, ал. 2 ГПК и разпореждането следвало да бъде отменено.

Длъжникът по изпълнението не депозирал отговор на жалбата.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ДСИ е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но по същество – неоснователна, тъй като в нито една молба взискателят не бил обективирал искане за събиране на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на молба от 03.11.2023 г. на Агенция „Митници“ и изпълнителен лист, издаден на 26.01.2023 г. по гр. д. № 5394/2021 г. по описа на СРС, 123 състав, срещу „ЗК Л.И.“ АД е образувано изп. дело № 20231110402298 по описа на ДСИ при СРС, 13 участък, като от взискателя е поискано наред със сумите в изпълнителния лист да бъдат и 1 принудително събрани направените разноски за изпълнителното производство. Искане за изрично приемане на разноски в полза на взискателя за юрисконсултско възнаграждение не се съдържа в молбата.

Задължението по издадения изпълнителен лист в размер на общо 4957,69 лева и дължимата държавна такса за образуване на изпълнителното производство в размер на 24 лева, са заплатени от длъжника по изпълнението в рамките на 2-седмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което ДСИ, с обжалваното разпореждане, приключил изпълнението, в приложение на чл. 433, ал. 2 ГПК.

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят е активно легитимиран да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима, с оглед предмета на обжалваното действие на съдебния изпълнител.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Спорният в производството въпрос е осъществената ли е хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на производството по принудително изпълнение, която изрично предвижда освен да е удовлетворено вземането на взискателя по издадения изпълнителен лист и да са събрани и разноските по изпълнението, като отговорът на този въпрос се предпоставя от изясняване на подвъпроса направено ли е от взискателя Агенция „Митници“ искане за приемане и събиране на разноски за юрисконсултско възнаграждение и отговорът на този обуславящ въпрос е отрицателен.

Изпълнителният процес не предвижда изключение от принципа на диспозитивност – съдебният изпълнител е властен да осъществи принудително изпълнение само в рамките на съответното изпълнително основание и в обема, който носителят на признатото в листа право претендира. Този принцип на общо основание е приложим и за разноските. Това означава, че за да се събират разноски за проведеното изпълнение, е необходимо взискателят да е обективирал искане в този смисъл.

В депозираната молба за образуване на производството по принудително изпълнение искането е за събиране на „направените разноски“, без посочване на юрисконсултско възнаграждение, т.е. тълкуването на волята на Агенция „Митници“ е за възмездяване на реално извършените разходи, а юрисконсултското възнаграждение не е такъв „направен“ разход, т. е. заплатен за конкретното производство от взискателя разход.

Възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато те са били защитавани в производството от юрисконсулт, е регламентирана в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. За разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които изрично изискват 2 съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната – юридическо лице е била представлявана (защитавана) в производството от юрисконсулт (или друг неин служител с юридическо образование – чл.

32, т. 3 ГПК), като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. Затова тълкуването на използвания израз направени разноски не включва юрисконсултско възнаграждение и затова е било необходимо взискателят да направи изрично искане за включване в разноските и на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Този пропуск в молбата за образуване на производството не би могъл да бъде поправен по пътя на обжалване разпореждането за приключване на изпълнението, което е основано на платената и обхваната от изпълнителния лист сума и на сумата, представляваща разноски за образуване на производството. След като претенция за събиране на юрисконсултско възнаграждение взискателят не е отправил и такава не би могла да се изведе от волята му по начина, по който е изразена в молбата от 03.11.2023 г., такова вземане не е предмет на производството (не е включено и в поканата за доброволно изпълнение до длъжника) и съответно несъбирането му от длъжника, не препятства приключване на изпълнението, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК.

Изложеното обуславя еднозначен извод за неоснователност на жалбата.

Разпореждането на съдебния изпълнител да приключи изпълнителното производство е постановено в правилно приложение на ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя в изпълнителното производство Агенция „Митници“, срещу разпореждане от 04.01.2024 г. за приключване на производството на изп. дело № 2298/2023 г. по описа на ДСИ, СРС, 13 участък, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3