Определение № 1855 от 17.04.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1855

Пазарджик, 17.04.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдията Светлозара Стойнова административно дело № 492/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. К. Т., подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2178614/06.04.2026 г. на мл. автоконтрольор към РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“, „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата е обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед по реда на чл. 166 от АПК. Твърди, че временното отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца ще му причини значителна и трудно поправима вреда, като евентуално невъзможността да стига до работното си място би го лишило от упражняване трудовото му правоотношение в резултат, на което би се стигнало до невъзможност за изплащане на издръжка на дъщеря му и неговата лична такава. Към искането е представен сключен трудов договор с месторабота в гр. София.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и недоказано.

С оспорения акт, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“, „гг“ ЗДвП, на Тотухов е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца поради това, че е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, като не е пререгистрирал МПС в законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 15.12.2025 г. същият е придобил МПС чрез замяна.

Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Представените трудови договори (негов и на съпругата му) не променят този извод. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси.

Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166, ал. 2 АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Съдът намира, че в особеното искане не се твърди вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, задължава съда да прецени и обществения интерес, и личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес. Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето, оспорващо административния акт. От данните по делото не може да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо по значимост на визираните обществени интереси. От друга страна неизпълнението на принудителната административна мярка би застрашило в много висока степен обществения интерес, изразяваща се в безопасност на движението по пътищата за всички участници в него.

Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство с налагането на принудителната административна мярка, всъщност представлява последица от прилагането на мярката и само по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. В този смисъл са Определения постановени от Върховен административен съд по адм. д. № 7869/2023 г., адм. д. № 11104/2025 г. и др.

В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността да управлява автомобил и да се придвижва с него до работното му място, тя не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на молителя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл определение по адм. д. № 1414/2026 г. по описа на Върховен административен съд.

При съобразяване на изложеното се налага изводът за неоснователност на искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. В този смисъл Определение постановено по адм. д. № 6647/2024 г. по описа на Върховен административен съд.

Предвид изложеното искането за спиране се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното Административен съд-Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на на К. К. Т., за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2178614/06.04.2026 г. на мл. автоконтрольор към РУ Септември при ОДМВР Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

Съдия: