Решение № 124 от 15.05.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 332/2019
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 15.05.2020
- В сила
- 28.01.2021
- Състав
- МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ, ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.32,ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32,ал.2 · Закон за собствеността
- чл.33,ал.2 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.79,ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№124 гр.ВРАЦА,15.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в публичното заседание на 04 декември 2019 год. в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ при секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Досов възз. гр.дело №332/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №22/14.02.2019 год. по гр.дело №677/2018 год. по описа на РС - Видин състав на съда се е произнесъл по предявения пред него иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците А.М.К. и Н.Л.К.,***, че ищецът М.В.М. *** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Видин - на 1/4 идеална част на основание наследство и на 3/4 идеални част на основание давностно владение, като е:
1/Оставил без разглеждане като недопустим иска на М. в частта за признаване за установено по отношение на ответниците К., че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/4 идеална част от имота, представляващ 1/2 идеална част от ПИ №236 в комплекс "С." по действащия кадастрален план на гр.Видин,*** А, целият от 406.78 кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110.17 кв.м., както и 1 / 4 идеални части от 1 / 2 идеална част от общите части на сградата, подпокривното пространство и сутерена на същата жилищна сграда, с административен адрес гр.Видин,***А,и е прекратил производството в тази му част ;
2/Отхвърлил като неоснователен иска на М. в частта за признаване на установено по отношение на ответниците К.,че ищецът е собственик на основание давностно владение на 3/4 идеални части от същия имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ №236 в комплекс "С." по действащия кадастрален план на гр.Видин,*** А, целия от 406.78 кв.м.
, целият от 406,78кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110.17 кв.м., както и 1 / 4 идеални части от 1 / 2 идеална част от общите части на сградата, подпокривното пространство и сутерена на същата жилищна сграда,с административен адрес гр. Видин, ***А. Със същото решение и на основание чл.78,ал.3 и ал. 4 от ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците направените деловодни разноски от 500.00 лева.
Решение №22/14.02.2019 год. е обжалвано изцяло от М.В.М.. Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Жалбата е много подробна, като изложените в нея доводи касаят изключително допустимостта и основателността на иска му за собственост, основан на осъществено от него явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, продължило повече от 20 години, съответно за неправилност на фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на този иск. Жалбоподателят твърди, че от смъртта на майка си през 1996 год. той е установил владение върху имота, в който живее и понастоящем, като давността не е нито спирана, нито прекъсвана по време на водени между него и баща му В. М. П. и между него и ответниците К. дела - по искове с правно основание чл.69 ЗН, чл.33,ал.2 ЗС, чл.108 ЗС и чл.34 ЗС. Излага теоретични разсъждания за елементите на владението и отликата му от държането. Позовава се и на съдебна практика.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата му претенция бъде уважено в цялост.
Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК ответниците в първоинстанционното производство А.М.К. и Н.Л.К. се депозирали отговор, в който мотивират становище за неоснователност на въззивната жалба.След депозиране на въззивната жалба въззиваемият А.М.К. е починал.Същият е заличен като страна и на негово място са конституирани наследниците му по закон В.А.М.-син, Д.А.М.-син,и Н.Л.К.-преживяла съпруга, участваща в процеса и в лично качество.В хода на устните състезания тримата въззиваеми отново са заявили становище за неоснователност на въззивната жалба чрез своя пълномощник.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани. Исканията на въззивника за събиране на такива са отхвърлени с протоколно определение от 04.12.2019 год. при изложените в това определение мотиви.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК против обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Гражданско дело №677/2018 год. по описа на РС-Видин е образувано на 21.03.2018 год. по искова молба на М.В.М. ***, с която ищецът е предявил против А.М.К. и Н.Л.К. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот : 1/2 идеална част от ПИ №236 в комплекс "С." по действащия кадастрален план на гр.Видин,*** А, целият от 406.78 кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110.17 кв.м., както и 1 / 4 идеални части от 1 / 2 идеална част от общите части на сградата, подпокривното пространство и сутерена на същата жилищна сграда, с административен адрес гр.Видин,***А.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е собственик на основание наследство на 1/4 идеални части от описания по-горе недвижими имот: 1/2 идеална част от Поземлен имот №236 в комплекс "С." по действащия кадастрален план на гр. Видин, *** А, целият от 406,78кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110,17кв.м., както и 1 / 4 идеални части от 1 / 2 идеална част от общите части на сградата под покривното пространство и сутерена на същата жилищна сграда, с административен адрес гр. Видин, ул.“М.“ № 16А. Имотът е придобит по време на брака на родителите на ищеца с нотариален акт №141, т.1, дело №219 от 1969г. След смъртта на майката на ищеца през 1996 год., той е станал собственик на посочените по-горе идеални части / 1/4 идеална част/ .
С нотариален акт №195, том V, нот. дело №792 от 2004 год. бащата на ищеца е прехвърлил на ответниците собствените си 3/4 идеални части от имота.
През последните 21 години, считано от смъртта на майката на ищеца през 1996 год. до депозиране на исковата молба , ищецът със съпругата си живеят в посочения имот и полагат за него всички необходими грижи. Ищецът плаща дължимите данъци, такси и текущи разходи и практически го владее като свой имот. Налице са всички предпоставки на владението, които дават право на ищеца да твърди, че е придобил имота чрез давностно владение. Ищецът упражнява фактическа власт над имота и го владее със съзнанието, че е негов. Упражнява владението непрекъснато в продължение на 21 години. Упражнява владението несъмнено.
Владението му е спокойно и не е получено чрез каквато и да била форма на насилие. Ищецът владее имота явно и категорично.
Недвусмислено и категорично ищецът е демонстрирал пред всички и навсякъде намерението си да владее имота като свой.
Полага всички необходими грижи за имота и плаща всички негови разходи.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, с който са оспорили допустимостта на иска. Заявили са, че придобиване на собствеността по давност се доказва пред нотариус и една при наличие на отказ на нотариуса искът по чл.124 от ГПК би бил евентуално допустим. Посочили са също, че правата на съсобственици на страните са установени с влязло в сила решение по гр.дело № 1807/2009 год. по описа на Районен съд- Видин, което отново сочи за недопустимост на иска.
Ответниците са оспорили и основателността на иска.Посочили са,че от смъртта на наследодателката на ищеца П.П. през 1996 год. давност между нейните наследници/ съпруг В. М. и син М.М./ не е текла, тъй като сънаследникът само държи дела на останалите наследници. Искът за делба по гр.дело №374/1999 год. по описа на Районен съд-Видин между наследниците на процесния имот е завършил с възлагането му на В. М. – праводател на ответниците, с решение на Окръжен съд Видин по гр.дело №654/2001год., влязло в сила на 08.07.2003 год. след постановяване решение на ВКС по гр.дело №547/2002 год. По гр. дело №714/2004 год. на Районен съд- Видин ищецът М.М. е предявил претенция да изкупи имота на основание чл.33,ал. 2 от ЗС, от което следва ,че към момента на предявяване на този иск до влизане в сила на решението - 17.04.2008 год. ищецът не е имал намерение да придобие имота по давност и не е твърдял за изтекла придобивна давност. По гр. дело №1807/2009 год. на Районен съд-Видин ответниците са признати за съсобственици на 3/4 идеални части от имота и за този размер е уважен ревандикационният им иск против ищеца и съпругата му, като решението е влязло в сила на 11.02.2014 год. По гр.дело №1946/2016 год. на Районен съд -Видин, понастоящем висящо, с влязло в сила решение на 17.05.2018 год. между страните е допусната съдебна делба с права 3/4 идеални части за ответниците общо и 1/4 идеални части за ищеца. Освен водените и продължаващи дела между страните, ответниците са изпращали на ищеца и нотариални покани с искане за освобождаване на част от имота и заплащане на обезщетение за ползването на техните идеални части. Затова считат,че не е налице нито намерение на ищеца да свои имота, нито необезпокоявано владение. Дори да е било налице владение,то поради наличие на съдебни процеси за същия имот почти 20 години, давността е спирана и прекъсвана многократно.
По делото са приети представените от страните писмени доказателства. Изисканите предходни дела на РС-Видин - гр.дело №374/1999 год., гр.дело №714/2014 год. и гр.дело №1807/2009 год. /виж л.83-85 и л.97-99 от гр.дело №677/2018 год./ не са приложени, поради прилагането им към гр.дело №1946/2016 год. на РС-Видин.
От представените писмени доказателства е установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху некои недвижими имоти №141, том I, дело №219/1969 год. на Видински народен съдия, на 25.02.1969 год. В. М. Ц. е придобил собствеността върху процесния имот, като е безспорно между страните, че към тази дата той е бил в брак с П.П. Ц..
П.П. Ц. е починала на 08.01.1996 год. и е оставила двама наследници по закон /л.158/ - ищецът М.В.М.- син, и В. М. П. - преживял съпруг.
След смъртта на П. Ц. процесният имот е бил предмет на делба между В. Ц. и М.М., като с влязло в сила Решение от 12.11.1999г. по гр. дело №374/1999 год. Районен съд - Видин е допуснал съдебна делба между М.В.М. и В. М. Ц. при права 1/4 идеална част от правото на собственост за М.М. и 3/4 идеални части от правото на собственост за В. Ц.. С решение на ОС-Видин от 09.12.2001 год. по гр.дело №654/2001 год. имотът е поставен в дял и собственост на В. Ц., като той е осъден да заплати на М. М. за уравнение на дела му сумата от 5825.00 лева в шестмесечен срок от влизане на решението. Сумата за уравнение на дела не е изплатена в срок и впоследствие - с решение от 05.04.2005 год., съдът е прогласил настъпилото по право обезсилване на решението за възлагане и съсобствеността върху имота и възстановена.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №195, том V, нот. дело № 792/2004 год. на нотариус Л.Ц. с район на действие Районен съд -Видин, на 08.10.2004 год.
В. М. П. е продал процесния имот на ответника А.М.К.. При изповядване на сделката продавачът В.
П. се е легитимирал като единствен собственик на имота с нотариален акт №141, том I, дело № 219/1969г. на нотариус при ВРС и решение по гр.д. № 654/2001 год. по описа на ВОС.
Видно от препис на решение №917 от 14.07.2005 год. по гр.дело №714/2004 год. по описа на Районен съд-Видин, влязло в сила на 17.04.2008 год., ищецът е предявил искове против В. М. Ц. и А.М.К. за прогласяване недействителността на горния договор за покупко-продажба и за встъпване в правата на купувача по чл.33,ал. 2 от ЗС. С горното решение Районен съд -Видин е отхвърлил иска за прогласяване относителната недействителност на договора по отношение на страните по делото. Със същото решение съдът е допуснал ищецът М.В.М. да встъпи в правата на купувача А.М.К. чрез изкупуване на продадената част от съсобствения имот – 3/4 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от ПИ № 236 в к-с "С." по действащия кадастрален план на гр.Видин, ***А, целият от 406.78 кв.м. ведно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 110.17 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, подпокривното пространство и сутерена, като е осъдил М.В.М. да заплати на А.М.К. платената от последния сума за 3/4 ид.части от описания имот в размер на 6750.00 лева като цена на 3/4 ид.части от прехвърления имот, ведно със законната лихва в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Решението е влязло в законна сила от 17.04.2008 год.
Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/486d8a29-2392-4647-a404-44f62fb2896a