Решение № 280 от 25.04.2019, Административен съд - Пазарджик

Р е ш е н и е

№ 280

/ 25.4.2019г. гр. Пазарджик в името на народа

Административен съд –

Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ при секретаря Димитрина

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1052, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 от АПК, във връзка с чл.121 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Делото е образувано по жалба на

М.М.Ч. ***, подадена чрез адв. Д.К.-П., против

Заповед № 1620/30.10.2018 г. на кмета на община Велинград.

С обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение с М.М.Ч. за място на работа Общинска администрация Велинград, Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ на длъжност главен експерт, с ранг ІІ младши, считано от датата, следваща датата на деня на връчване, поради съкращаване на длъжността.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност.

Твърди се, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и да отмени заповедта на кмета на община Велинград, като незаконосъобразна.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – кметът на община Велинград, редовно призован, заявява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. С., становище за неоснователност на жалбата. Развиват се подробни съображения в тази насока. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:

На 13.09.2018 г. секретарят на община Велинград, във връзка с предстоящите процедури за планиране на бюджета на Община Велинград за 2019 г. и с цел създаване на допълнителни мерки за обезпечаване изпълнението на оздравителния план за финансова стабилизация на Община Велинград, е представил на кмета на общината доклад по отношение оптимизиране числеността на администрацията в общината. В същия доклад, т. 6, секретарят на общината е предложил намаляване числеността на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка, а именно от 7,5 щатни бройки на 6,5 щатни бройки, а структурното звено да се преобразува от Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ в Отдел „Хуманитарни и социални дейности“, поради намаляване на числеността. С Решение № 271/27.09.2018 г., Общински съвет – Велинград е намалил общата численост на общинската администрация с четири бройки и е преструктурирал същата. В т. 1.2.4. от решението е намалена числеността на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка, като структурното звено е преобразувано от Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ в Отдел „Хуманитарни и социални дейности“. Общинският съвет е възложил изпълнението на решението на кмета на община Велинград. На 23.10.2018 г. кметът на община Велинград е издал

Заповед № 1563, с която е утвърдил нов Устройствен правилник на общинската администрация. Устройственият правилник е утвърден в съответствие с Решение № 271/27.09.2018 г. на ОбС – Велинград. На 23.10.2018 г. ответникът е утвърдил поименното разписание на длъжностите. Видно от утвърденото щатно разписание в същото бившата Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ е преобразувана в Отдел „Хуманитарни и социални дейности“ с 6,5 щатни бройки.

След намаляването на числеността на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка и нейното преобразуване в отдел, на 30.10.2018 г. е издадена оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя М.М.Ч.. Със същата заповед е разпоредено, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, на Ч. да се изплати обезщетение за неспазване срока на предизвестието в размер на една индивидуална основна месечна заплата.

С Решение № 10612/17.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1853/2017 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение, е отменена Заповед № 895/27.04.2016 г. на кмета на община Велинград, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „главен експерт“ с ранг ІІ младши, отдел „Образование, култура и вероизповедание“ към Община Велинград.

Решението е окончателно и е влязло в сила в деня на неговото постановяване. На 30.08.2018 г. М.М.Ч. е подал заявление до кмета на общината, с което е поискал възстановяване на заеманата преди освобождаването му длъжност. Със Заповед № 1297/30.08.2018 г. кметът на общината е възстановил служебното правоотношение на М.М.Ч., като е посочил за място на работа Община Велинград, Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“, на длъжност „главен експерт“ с придобит ранг ІІ младши.

От изложеното следва, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед от 30.10.2018 г., жалбоподателят е бил държавен служител в Община Велинград, на посочената в заповедта длъжност.

След издаването на обжалваната заповед, на служителите в преобразувания отдел са съставени нови длъжностни характеристики.

В длъжностните характеристики са посочени като област на дейност, както следва: административна дейност в хуманитарната сфера; счетоводство и счетоводен контрол; техническа обработка (текстообработка на документи); младежки дейности; мерки за защита от домашно насилие, закрила на децата и защита на потребителите; задачи за изпълнение на планове и програми в сферите, за които отговаря съответния служител и законосъобразното подготвяне на проектите на актовете на кмета и проектите на актове на общинския съвет; образование; вероизповедания; култура; опазване на културно-историческото наследство; културни ценности; организационни мероприятия за отбелязване на национални и местни празници; отбелязване на други обществено значими мероприятия в Община Велинград; длъжности с деца.

Областите на дейност, посочени в длъжностната характеристика на М.М.Ч., с която той е запознат, преди прекратяване на служебното правоотношение на 11.09.2018 г., са: здравеопазване; социални дейности; етнически и демографски дейности.

От изложеното е видно, че областите на дейност, по които е работил жалбоподателят, не се покриват изцяло или частично с нито една от областите на дейност, посочени в длъжностните характеристики на служителите в преобразувания отдел.

Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, в качеството му на адресат на обжалвания административен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Това е така, тъй като според настоящия съдебен състав е извършено реално съкращаване на щата, с оглед оптимизиране на дейността на общинската администрация. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители, при която да бъдат съкратени едни и евентуално открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.

Легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са две – първо, нормативно определена позиция, второ – изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.

106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика.

Съдът намира, че формално са налице двете кумулативни изисквания и предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Видно от заключението на назначеното по делото вещо лице, не може да се говори за трансформиране на функции от областите на дейност, за които е трябвало да отговаря оспорващият, а по-скоро в отпадане на области на дейност, свързани с преките задължения на главния експерт, което е и основен мотив за закриване на длъжността „главен експерт“ в дирекцията. В мотивите на доклада за закриване на длъжността „главен експерт“ в бившата Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ е прието, че всички социални услуги в Община Велинград, с изключение на „Домашен социален патронаж“, са държавно делегирани дейности, с назначени управители/директори, а не местна дейност. Прието е, че изготвянето на анализи за потребностите от социални услуги от общинската администрация е неефективно, съобразявайки се с обстоятелството, че държавната политика се реализира от Териториалната дирекция на Агенцията по социално подпомагане.

От изложеното следва, че в хода на настоящото производство ответникът е доказал от една страна, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на администрацията, а така също и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Това е така, тъй като видно от събраните по делото доказателства, е предприета процедура по съкращаване на съответната щатна бройка – решение на ОбС – Велинград, заповед на кмета на общината за утвърждаване на нов Устройствен правилник и утвърждаване на ново Длъжностно разписание.

Налице е и действително съкращаване на системата от функция, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на жалбоподателя преди прекратяване на правоотношението, поради отпадане на необходимостта да се извършват посочените в същата области на дейност.

Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл. Този текст съдържа специални разпоредби, по отношение на формата, в която следва да се издаде административния акт, които разпоредби имат предимство пред общия текст на чл.

59, ал. 2 от АПК. Член 108 от ЗДСл предвижда, че административният акт за прекратяване на служебното правоотношение се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавната служба. Посочването на фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно съкращаване на длъжността и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е достатъчно за мотивиране на оспорената заповед, според специалния закон. В същата са посочени и другите два изискуеми реквизита – дължимите обезщетения и придобития ранг. Актът е издаден при спазени административнопроизводствени правила.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че органът по назначаване се е възползвал от разпоредбата на чл. 106, ал. 4 то ЗДСл, която гласи, че при неспазване на срока за предизвестие от органа по назначаването, на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Тъй като предвидения срок на предизвестие, съгласно чл. 106, ал. 1, е едномесечен, то в оспорената заповед е разпоредено изплащане на обезщетение в размер на една индивидуална основна месечна заплата на държавния служител.