Определение № 531 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500515 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е с оглед повдигната препирня за подсъдност с определение № 2255/22.02.2023г. по гр.д.№ 2633/2023г. ПдРС, за определяне на местно компетентния съд по предявен иск от ЗД „Бул инс“ АД против Ш. Ю. С. с правно основание чл.500, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 525 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на увредено лице, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Спорът за подсъдност е между съдилища, които принадлежат на районите на различни по-горни съдилища, като е повдигнат от ПдРС, който последно е отказал да разгледа делото, поради което на осн. чл.122 от ГПК компетентен да се произнесе по него е ПдОС.

Съдът, като обсъди данните по делото, намери за установено следното:

ЗД "Бул Инс" АД е предявил иск пред СРС с пр.осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу Ш. Ю. С., за заплащане на сумата, представляваща изплатено от ЗД "Бул Инс" АД застрахователно обезщетение, в това число ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата и съдебните разноски по делото.

С Определение № 31478/21.11.2022г. СРС е приел, че се касае за предявен иск срещу потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като ответникът е лице, което се ползва от застрахователно покритие и регресното право произтича от договор, поради което застрахователят има право да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение.

1

Поради това СРС е прекратил производството по предявената претенция и изпратил делото на ПдРС.

С определението, с което е повдигната препирня за подсъдност ПдРС е счел, че нормата на чл.113 ГПК не намира приложение по отношение на регресните застрахователни права. Извършил е тълкуване на нормата на чл.

2, ал. 2 от КЗ и е приел, че сред изброените в нормата субекти не се включва ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице. Според районния съд отговорността на ответника застраховано лице, възниква не по силата на договора, а се извлича от разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, поради което и в настоящия казус приложение намира чл. 119, ал. 4 от ГПК, а не ал. 3. С оглед на изложеното, районният съд е приел, че съдът, до който е адресирана исковата молба, с която се предявява регресен иск по чл. 500 КЗ няма правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника, в срока за писмен отговор, отвод за неподсъдност – чл. 119, ал. 4 ГПК.

Настоящият състав счита, че компетентен да разгледа иска е Районен съд София поради следното: С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1 от КЗ в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС.

Регресното вземане възниква не поради качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки, посочени в него.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1от КЗ на виновния водач не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл.

119, ал. 4 от ГПК. Предвид гореизложеното компетентен съд да разгледа предявените искове е Районен съд София и делото следва да се изпрати на същия съд.

Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН по правилата на местната подсъдност да разгледа исковата молба с вх. № 202890/29.09.2022г./ по описа на СРС/, подадена от ЗД „Бул инс“ АД срещу Ш. Ю. С., за заплащане на сумата 525 лева, 2 представляваща изплатено от ищеца в полза на увредено лице, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, е Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски районен съд.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение, а цялото дело – на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3