Решение № 97 от 01.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Червен бряг, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440101294 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на С. Б. С., с ЕГН **********, живуща в ..... против И. П. П., с ЕГН ********** от гр. ......., с която на основание чл. 123, ал.2 и чл.143 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете Д. И.а П.а, с ЕГН **********, родена на 05.11.2021 г., с всички произтичащи от това законни последици на нея, да бъдат определени личните контакти с детето и ответника да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 300.00 лв. /153,39 евро/. Претендира издръжка за минало време, считано от 12.07.2025 г. – датата на която страните са се разделили.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото.

В дадения от съда срок постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по отношение на исканата издръжка за минал период, тъй като твърди, че не е спирал да обгрижва детето си, предоставял е финансови средства на майката дори и във връзка с направата на зъби на детето.

Ищцата С. Б. С. в съдебно заседание редовно призована, се явява лично. Поддържа молбата, като признава получени средства, които обаче не били за издръжка, а за отстраняване на здравен проблем на детето.

Ответника И. П. П., редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Ц. А. от АК Плевен, който заявява, че е съгласен да бъдат предоставени на ищцата родителските права и относно размера на издръжката за бъдеще време. По отношение на претендираната 1 издръжка за минал период заявява, че след раздялата е превел на детето чрез майката сумата от 200,00 лева /102,26 евро/, а последните месеци е превеждал и повече. Представя 5 бр. платежни документи за изплатени на ищцата различи суми.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на Д. И.а П.а, с ЕГН **********, родена на 05.11.2021 г. е, че е дете на С. Б. С. и И. П. П.. Безспорно по делото е, че от 12.07.2025 г. страните живеят разделени, като за детето се е грижила майката. Същата има възможност да отглежда детето си, подпомагана от своите родители.

Майката работи и получава трудово месечно възнаграждение, бащата е в процес на търсене на работа, но и двамата заявяват, че могат да поемат разходите по отглеждане на детето. От представените по делото от ответника 5 бр. платежни документи за изплатени на ищцата различи суми се установява, че една сума е преведена преди датата на завеждане на исковата молба – на 10.11.2025 г., в размер на 200.00 лева и 4 превода в общ размер на 924.00 евро за периода 18.0102026 г. – 22.02.2026 г.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето Д. И.а П.а, с ЕГН **********, родена на 05.11.2021 г. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е 2 сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее Д. И.а П.а, с ЕГН **********, родена на 05.11.2021 г. е обстоятелството, че майката има добри възпитателските качества и е отговорен родител и след раздялата детето е живяло при нея, в дома на родителите й. Към момента детето Д. е записана и посещава редовно детска градина „Зора“ в гр. Червен бряг, то е спокойно и се чувства добре.

От раздялата на страните майката е тази, която полага непосредствени грижи за него.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо детето следва да бъдат концентрирани у личността на майката, при която то да живее. Майката обитава жилище, собственост на родителите й и е в състояние да задоволява потребностите на детето и да се грижи пълноценно за него. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че и двамата родители след раздялата задоволяват потребностите на детето си. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за 3 решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея, което обуславя уважаване на главния иска.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето Д. И.а П.а, с ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на бащата. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и взима детето при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 17:00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време след уговорка с майката. При определянето на режима на отношения на бащата с детето съдът отчете неговата възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с детето с оглед запазване на връзката родител дете.

По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“ С ПМС № 243 от 13 НОЕМВРИ 2025 г. е определено от 01.01.2026 г. МРЗ за страната да е 1213,00 лв. или 620,20 евро, което определя минимален размер на дължимата издръжка от 303,25 лв. или 155,05 евро.

Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка съдът приема, че същото за задоволяване на неговите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 306,77 евро /600.00 лева/. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й.

В тази връзка съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето с 303,25 лв. или 155,05 евро, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето, доколкото няма данни и двамата да участват в издръжката на други низходящи. Видно от представените писмени доказателства 4 е, че бащата е изплатил за първите два месеца на 2026-а година сума в размер на 924.00 евро. Ищцата твърди, че цялата сума е отишла за зъболечението на детето, но не представи никакви разходно-финансови документи за това, предвид на което следва да се приеме, че издръжката, която ответника дължи следва да е от датата на постановяване на настоящия съдебен акт – 01.03.2026 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.