Решение № 3893 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110112150 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове, предявени от ищецът Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.А.“ ***, ет. ***, ап. ***, чрез упълномощения адвокат С. А. К., член на АК-Варна, с адрес на кантората в гр. В., ул. „М.“ № ***, ет. ***, ап. ***, с тел.: ***, с електронен адрес: ***@varnalawfirm.com, срещу ответника "Ю." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ч.“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от Р. Г. А., както следва:

1./ За прогласяване нищожността на Договор за кредит № *** от 11.06.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречащ на закона.

2./ За осъждане на ответника "Ю." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ч.“ № ***, ет. ***, офис *** да върне на ищеца Г. А. К., ЕГН **********, като платена без правно основание по нищожен договора за кредит, сумата в размер на 486.02 евро/950,57 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се, че ищецът е сключил с ответника на дата 11.06.2022 г. Договор за кредит № ***. По силата на договора е била предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1500 лева.

1

Съгласно раздел „Основни условия“ от Договора, заемателят дължал „такса за разглеждане“ в размер на 382,72 лева.

Кредитополучателят сочи, че е извършил общо 3/ТРИ/ погасителни вноски, както следва: 1 500 лева, платени на 28.06.2022 г., 215 лева, платени на 30.12.2023 г. чрез „И.“ АД, и 735,57 лева, платени на 22.01.2025 г. по банков път по банкова сметка на ответника.

Общата заплатена сума от заемателя по процесния Договор за кредит № *** от 11.06.2022 г. е в размер на 2 450,57 лева.

При изнесеното, се настоява, че договор за кредит № *** от 11.06.2022 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Съгласно договора е било възложено в тежест на заемателя да заплати „такса за разглеждане“ при предоставянето на главницата по договора. Посочва се, че същество тази такса за разглеждане представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая, кредиторът се задоволил с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая таксата за разглеждане представлява разход, който следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), което не е сторено. При положение, че таксата бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.

19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „такса“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като таксата за разглеждане категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Всичко това, е посочено, че поставя потребителя в подчертано неравностойно положение.

Посочено е, че общата заплатена сума от ищеца по Договор за кредит № *** от 11.06.2022 г. е размер на 2 450,57 лева.

С оглед на нищожността на договора, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което вече е направил, а заплатената сума над отпуснатата главница в размер на 950,57 лева, представлява неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора и подлежи на връщане на ищеца. Претенцията се предявява ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

С горното се обосновава правният интерес от предявените искове.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Ю. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. Ч. № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от Л. Л. чрез юрк. В. Ц., е депозирал отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер, като се считат същите за неоснователни.

Сочи се, че съдържанието на Договора за кредит изцяло съответства на законоустановените изисквания по чл. 11 от ЗПК. 2.1. Спазени са условията по чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК, като в Договора за кредит е посочен лихвения процент по кредита – 20,00 %; условията за прилагането му – фиксиран и годишен. Останалото съдържание на разпоредбата се отнася за договори с променлив лихвен процент. 2.2. Спазени са условията по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в Договора за кредит е посочен ГПР по кредита – 48,03 %; общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 2 226,30 лв.; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Размерът на ГПР сключва таксата за разглеждане и е в законоустановения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оскъпяването по Договора за кредит (ГПР) включва фиксиран ГЛП и таксата за разглеждане, които са посочени в точен размер в поле „основни условия“ на 1-ва страница от Договора за кредит. В т. 8.9. от Рамковото споразумение е изрично посочено, че ГПР представлява всички разходи, включително лихви/договорно възнаграждение, такси за разглеждане и всички други видове такси, които кредитополучателят е длъжен да заплати във връзка с Договора за кредит. В т. 8.10. от Рамковото споразумение са посочени допусканията, отчетени при формиране на ГПР. 3.2.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като законодателят не изисква същата да бъде инкорпорирана в Договора за кредит. Сочи се, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1 от ЗПК не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Инкорпорирането на математическа формула в Договора за кредит би направила същия по-неразбираем за средния потребител, а изискванията на ЗПК са договорът да бъде написан по „ясен и разбираем начин“ (чл. 10, ал.

1 ЗПК).

Към датата на сключване на Договора за кредит максималният размер на ГПР е 50 % (чл. 19, ал. 4 от ЗПК). Представя се изчисление на размера на ГПР по процесния Договор за кредит чрез използване на общодостъпен интернет калкулатор, като е инкорпориран резултатът от него. Разликата с посочения в Договора за кредит ГПР (48,03 %) е в размер 1.07 %, което е незначително и нормално отклонение при изчисления с нецели числа.

По отношение на таксата за разглеждане, се сочи, че е включена в ГПР по Договора за кредит и няма скрито оскъпяване. В случая законодателят е предвидил максимален размер на оскъпяването по договор за потребителски кредит, което следва да бъде до 5 пъти размерът на лихвата за забава (чл. 19, ал. 4 от ЗПК). Предвид посоченото, Договора за кредит е законосъобразен и оскъпяването по него е допустимо. За законодателя се сочи, че е без значение какви точно разходи са включени в ГПР, стига общото оскъпяване да бъде до предвидения максимален размер.

3

Таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, а именно определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента; поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки др. При извършването на услугата служителите ни са подпомагани от технически средства – регистри, системи и програми, което генерира допълнителни разходи. Таксата за разглеждане не е по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита на клиента. Таксата според ответната страна е явен разход, като клиентът знае стойността и каква част от нея е включена във всяка месечна вноска. Счита се, че са налице достатъчно данни, че включването на клаузата в Договора за кредит е в резултат на изричното предварително обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на нейното съдържание и размер. Размерът на таксата за разглеждане е индивидуален точно за ищеца и е съобразен с останалите параметри на Договора за кредит.

По осъдителния иск: С оглед на горепосоченото, счита се, че осъдителния иск също е неоснователен. Ю. ЕООД не дължи връщане на сумата от 950,57 лв., която е разликата между платената от ищеца сума по Договора за кредит и предоставената по кредита главница.

В случай, че съдът приеме таксата за разглеждане за нищожна, единствено тя ще подлежи на връщане. Платената от ищеца такса за разглеждане по Договора за кредит се сочи, че е в размер на 382,72 лв.

При изнесеното, се отправя искане за отхвърляне като неоснователни и недоказани предявените искове от Г. А. К. с ЕГН **********,

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от адвоката възнаграждение за процесуално представителство.

В случай, че се дължи адвокатско възнаграждение, моли се при присъждане на разноски да се съобразите с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС (задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК), с което се прие, че Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. В Решението изрично е посочено, че „цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.

Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.“ Националният съд не е длъжен да се съобрази с предвидения в Наредбата размер на възнаграждението за съответното процесуално действие, а е само ориентир при определянето му.

Отправя се искане при присъждане на възнаграждение на адвоката, същото да бъде значително под минималния праг на Наредбата и да е не повече от 200.00 лева.

4

Отправя се искане на ответната страна да се присъдят съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № *** от 11.06.2022 г. Съгласно договора, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит, в размер на 1500 лева, със срок на издължаване 24 месеца.

Годишен лихвен процент е определен на 20 %. Уговорен е ГПР като фиксиран процент – 48.03 %. Общата сума за погасяване на кредита възлиза на 2226.30 лева. За разглеждане на договора е определена такса в размер на 382.72 лева. В договора е отразено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор, като същата ще бъде възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.