Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15478 от 11.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59961/2023
Вид
Решение № 15478
Подписан
11.08.2024
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15478 гр. София, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110159961 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, от Е.

З. Б., ЕГН **********, с която търси защита от домашно насилие от Е. А. Б., ЕГН **********, за когото се твърди, че е племенник на баща й (първи братовчед).

В молбата и уточненията на фактическите твърдения, направени в съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г., се сочи извършен спрямо молителката акт на домашно физическо и психическо насилие, както следва:

Твърди се, че ответникът, който е племенник на баща й, е извършил актове на домашно насилие, спрямо молителката, като на 24.10.2023г. около 15:10 часа след спор във връзка с общ водомер, пред дома й находящ се на ,,,, общ. Столична ответникът започнал да я псува на майка, да я нарича „курва“, да й показва средни пръсти, казал „тук ще умрете“, ударил й шамар в лицето, нанесъл й два удара с юмрук в корема.

Във връзка с инцидента молителката подала сигнал в 1-вo РУ на СДВР.

След като се прибрала в дома си, къщата била със счупени прозорци, дограма, хладилник, телевизор, пералня. Баща й й разказал, че това било осъществено от ответника и други лица, които нахлули и започнали да чупят всичко, което видят.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че ответникът е първи братовчед на молителката, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 6 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.

Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което 1 молбата е допустима.

По основателността:

На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на закона.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира молбата за частично основателна.

Не е спорно, признава се от ответника и доказва от справката за родствени връзки (л. 59), че страните са първи братовчеди, т.е. намират се в четвърта степен родство по съребрена линия.

Установява, че на 24.10.2023г. около 15:10 часа между молителката Е. Б. и отв. Е. Б. възникнал спор относно ползването на водата и общ водомер в жилищата им, които се намират в непосредствена близост едно до друго в един двор. Пред дома на молителката, находящ се на ,,,, общ. Столична, се намирали тя, 6-годишната й дъщеря Д., ответникът Е. Б., свидетелите з Б.

(баща на молителката), Е. д (баба на молителката), както и майката и съпругата на ответника – Г Б. и С Б.. Ответникът Е. Б. нарекъл „курва“ молителката Емренка Б. и я псувал на майка. Спорът прераснал в сбИ.не между всички присъстващи. С и Г Б.и започнали да блъскат, дърпат и удрят свид. Е. д, ударяли и Е. Б.. Ответникът ударил шамар в лицето на молителката Е. Б., нанесъл й два удара с юмрук в корема. През това време детето на молителката Д. започнало да плаче, опитало да гушне майка си, но някой я бутнал и то се свило на земята и започнало да трепери. Свид. з Б. ударил с бастуна си по главата Г Б., вследствие на което тя получила разкъсно-контузна рана.

Доказателствените източници (показанията на свидетелите з Б., Е. д, ВМ, сведение от з Б., Е. д, Г Б., С Б. и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН) относително непротиворечиво установяват конфликт на 24.10.2023 г. около 15:10 часа, при който е имало „женски бой“ между Е. Б., Е. д от една страна и Г Б. и С Б. във връзка със спор относно ползване на вода в имотите на двете семейства. Часове след инцидента и двете семейства подали сигнали на телефон 112.

Също относително непротиворечиво се установява от показанията на свид. ВМ, сведения от Г Б. и от С Б., амбулаторен лист и оглед на аудио файл ***_24.10.23_16,56, че свид. з Б. ударил с бастуна си по главата Г Б., вследствие на което тя получила разкъсно-контузна рана.

Спорните въпроси в производството са присъствал ли е ответникът Е. Б. по време на конфликта и какво е било поведението му.

Относно присъствието на ответника и извършване на описаните по-горе деяния, съдът кредитира в цялост показанията на свид. Е. д, писменото сведение, изготвено от същата и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изготвена от Е. Б.. Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите следва да бъдат кредитирани в цялост, защото при съпоставката на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с показанията и сведенията на Е. д много добре хронологично и логически може да се проследи развитието на целия конфликт и поведението на участниците в него.

2

Свидетелката д последователно и непротиворечиво, както в обяснението, така и в показанията си, излага че ответникът е ударил с шамар и юмруци молителката Е. Б.. Това отлично хармонира с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът отчита възможната заинтересованост от свид. Е. д от изхода на делото, но не намира причина да не кредитира показанията и обясненията й поради непротиворечивостта и устойчивостта във времето съобщената информация. Следва още да се посочи, че тя е в роднинска връзка и двете страни, тъй като е тяхна баба, следователно няма причина да се приеме, че е предубедена спрямо ответника, а по тази причина показанията й да са недостоверни.

За това, че на мястото на деянието е присъствал ответникът, може да се направи извод не само от посочените в предходния абзац доказателствени източници, но и от показанията на свид. з Б., сведението, изготвено от него, както и сведение от М Б.. В тази част доказателствените източници са непротиворечиви, отлично хармонират помежду си и изключват версията, развита от свидетелите ВМ и ПК, че ответникът не е присъствал по време на сбИ.нето. Тук не може да бъде подминато логическото противоречие в показанията на свид. ВМ, която от една страна казва, че е имало „женски бой“ между Г и С Б.и и двете Ерменки, нямало мъже, от друга, че свид. з Б., удрял Г патерица. Твърди още, че в къщата на молителката не е имало нищо счупено, макар от показанията на свидетелите з Б., Е. д, сведения от з Б., Е. д, М Б. и оглед на останалите два аудио файла да се установява точно обратното.

Констатираните недостатъци в показанията й сочат, че са недостоверни в тази части, като вероятно поради желание да издейства благоприятен процесуален изход за своя познат, не съобщава за присъствието на ответника по време на скандала, както и за последващото унищожаване на предмети в дома на пострадалата.

Съдът не кредитира сведението, изготвено от з Б., в което е посочил, че ответникът е ударил молителката, защото при разпита в съдебно заседание същият излага, че не е видял той да е ударил дъщеря му. При това положение в тази част показанията на свид. З.Б. не могат да бъдат надеждна доказателствена основа.

Недоказано в хода на производството остава твърдението, че ответникът е показвал средни пръсти на молителката, защото декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не намира подкрепа в тази част в други доказателствени източници. В останалите гласни и писмени доказателства не се съдържат твърдения за подобно поведение.

Доказателствените източници не позволяват сигурен извод дали ответникът е участвал и ако да с какви действия в последващия погром в жилището на молителката, при който са били унищожени покъщина и прозорци. Това е така доколкото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е изолирана в тази част и не намира подкрепа в други доказателства, следователно е невъзможно да бъде поставена в основата на положителен извод, че ответникът е реализирал това деяние, след като няма очевидци, а е възприети единствено последствията.

Поведението на ответника, който на 24.10.2023г. около 15:10 часа пред дома на молителката Е. Б., находящ се в гр. София на ,,,, общ. Столична я нарекъл „курва“, псувал я на майка, ударил й шамар в лицето, нанесъл й два 3 удара с юмрук в корема, представа акт на психическо (обидата и псувните) и физическо (ударите) насилие. То е демонстративно, дръзко, непровокирано от нищо, като от поведението на ответника ясно се извежда склонността да демонстрира физическо надмощие и превъзходство спрямо молителката.

Ето защо молбата в посочените части е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.

По отношение на мерките за защита:

Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такИ. /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

В настоящия случай се касае до психическо и физическо насилие с много висок интензитет, безскрупулно и демонстративно извършено спрямо физически по-слаба жена, както и пред невръстното й дете, което не е предизвикано с нищо. Това сочи, че спрямо ответника следва да бъде интервенирано максимално строго и с комплекс от мерки, за да се постигне необходимият превантивен ефект за бъдещи противоправни действия. Това налага на да му бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр.

102 от 2009 г.) ЗЗДН а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана да приближава пострадалата, жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по-малко от 1 метър за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.

Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.

При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 1000 лв.

По разноските:

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.

1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в размер на 800 лв. (адвокатско възнаграждение) следва да бъдат възложени на ответника.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено при евентуалност от ответника с писмената защита, е недопустимо, тъй като е направено след приключване на съдебните прения, в който смисъл съставът на съда се солидаризира с изложеното в писмената защита от ответника. За пълнота трябва да се припомни, че с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено 4 до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2012 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН РЕШИ:

ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Е. А.

Б., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Е. З. Б., ЕГН ********** и ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА Е. З. Б., ЕГН **********, жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по малко от 1 метър за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. А. Б., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.