Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 26.06.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 335/2022
Вид
Решение № 114
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Анелия Димитрова Великова, Кремена Иванова Краева, Ана Аврамова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Силистра, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600335 по описа за 2022 година прие за установено следното:

С присъда № 260003/28.11.2022 г. по НОХД № 352 от 2019 г. ТРС е признал подсъдимият А. Д. А. за невиновен в това, че на 05.01.2019 г. в с. Стефан Караджа, обл.

Силистра, запалил лек автомобил марка „Мерцедес“ с per. № EA-860-TR на значителна стойност - 7 100 лв., собственост на И. Е. К. от същото село, като го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление чл. 330, ал. 1 от НК.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозиран протест от П. Алекова – прокурор при РП Силистра, ТО Тутракан. В протеста се излагат кратки мотиви за необоснованост на присъдата като се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде признат за виновен , с произтичащите от това правни последици.

В съдебно заседание ОП Силистра поддържа протеста изцяло.

Ответната страна го оспорва , без да сочи нови доказателства.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид протеста и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на постановената присъда установи:

Първоинстанционния съд е извършил всички допустими следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

1

Приел за установена една фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена.

Установената от ТРС фактическа обстановка напълно се приема от въззивната инстанция и няма да бъде преповтаряна с подробности.

Подс. А. живеел със семейството си в с. Малко Враново, обл. Русе, но работел в чужбина.

През 2017 г. дъщеря му – св. Лиляна Асенова- се запознала, чрез „фейсбук“ със св. Алекс Павлов, който по това време живеел с майка си – св. Шазие Айдън - във Франция.Свидетелката имала къща в с. Стефан Караджа, обл. Силистра, където отсядала когато се върне в България.

Отношенията между св. Павлов и св. Асенова се задълбочили, поради което Павлов получил покана да гостува в дома на Асенова.

Св. Павлов прекарал рождения си ден - 04.01.2019 г., в семейството на св.

Асенова, като междувременно подсъдимият се бил прибрал в България и също присъствал на празненството. В този ден св. Павлов разбрал, че майка му също се е завърнала от чужбина и си била закупила лек автомобил „Мерцедес“, който бил транспортиран до България от св. Айдън.

Безспорно по делото е било установено, че автомобилът е закупен с парични средства на св. Айдън, макар в документите като купувач да е бил вписан св. Капунджиев.

Във вечерните часове на 04.01.2019 г. св. И. К., св. Шазие Айдън и техни близки се били събрали в дома на първия в с. Стефан Караджа. Пред дома му бил паркиран лек автомобил „Мерцедес“ с per. № EA-860-TR.

Около 23:00ч. партито приключило и всеки се прибрал в дома си.

Около 2:00ч. на 05.01.2019 г. св. Садрия Ахмед - съседка на св. К. и св. Айдън, станала да сложи дърва на печката. От прозореца в стаята й забелязала паркирания на улицата лек автомобил. Малко след като легнала видяла светлина отвън и отново станала. Тогава видяла, че автомобилът гори. Веднага потърсила помощ и не след дълго множество съседи били наизлезли - в т.ч. св. К. и св. Айдън, за да потушават възникналия пожар.

На място пристигнал екип на PC „ПБЗН“ Главиница, част от който бил св.

Венцислав Николов. Той установил, че автомобилът гори в двигателната секция. След потушаването на огъня последният провел беседи с насъбралите се хора, но установил, че никой не бил видял нищо съмнително. При визуалния външен оглед на автомобила свидетелят не установил видими следи от умишлено причинено запалване. Св. Николов съставил Телефонограма №1 във връзка с посетеното произшествие.

Оглед на местопроизшествието не бил правен, оглед на изгорелия автобил също не е извършван.

Досъдебното производство е било образувано едва през месец март 2019г. въз 2 основа на извършена от РУ Тутракан проверка по сигнал на св. Капунджиев.

Извършената проверка от органите на полицията приключила с мнение за съпричастност на св. Павлов към извършено деяние по чл. 330, ал.1 от НК.

В хода на ДП било установено, че в нощта на 04.01.2019 г., около полунощ, подсъдимият и св. Павлов тръгнали с лекия автомобил на първия от с. Малко Враново за с.

Стефан Караджа. Преминали през бензиностанция в с. Нова Черна, от където св. Павлов закупил около 1,5 — 2 л. бензин, в пластмасова бутилка от минерална вода. След това двамата продължили пътя си и спрели на бензиностанция „Шел“ в близост до гр. Тутракан.

Впоследствие спрели в близост до заведение „Хан Дълбока“', намиращо се по пътя гр. Русе гр. Силистра. От там се насочили към с. Стефан Караджа.

До тук липсва спор по отношение на установените факти. Разногласията настъпват с оглед твърденията на св. Павлов и защитната версия на подс. А..

Според показанията на свидетеля, той е закупил бензина под нареждането на подсъдимия и след като отишли до с. Ст. Караджа, подс. А. лично е запалил л. автомобил.

Според защитната версия на подсъдимия, св. Павлов е закупил бензина по свое желание и впоследствие сам е запалил автомобила на майка си.

Всеки един от двамата поддържа своята версия, с оглед на което са се оформили и две групи доказателства. В тази връзка доказателствения материал е бил обсъден в цялост и по отделно , и то доста подробно, което също не налага повторен анализ на доказателствата.

Видно, показанията на свидетелите И. К., Николай Николов,

Венцислав Николов и Садрия Ахмед, касаят обстоятелства, предхождащи или последващи деянието, а по своята същност не доказват авторството на извършеното престъпление.

Същият извод може да се извлече и от показанията на св. Ебру Ахмед, Бисер Асенов, Даниел Асенов, Лиляна Асенова, Метин Меджитов Реджебов и Николай Невенов, доколкото обслужват защитната версия на подс. А.. Първо, защото не са преки очевидци на извършеното, а преразказват евентуални думи и действия на св. Павлов и второ са близки на подсъдимия, което ги прави заинтересовани от изхода на процеса.

Тук следва да се посочи, че наблюдаващият делото прокурор, явно, не се е запознал с мотивите към присъдата, но пък изрично е посочил как показанията на тези свидетели следва да се дискредитират именно по горните съображения, въпреки ясното и подробно изявление на съдебния състав, че точно това е направил при изграждане на правните си изводи. Всъщност в депозирания протест липсват доводи, по които въззивният съд да вземе отношение.

ТРС е изложил убедителни доводи относно показанията на св. Шазие Айдън, която се явява заинтересована страна от изхода на делото, поради доказания факт, че тя се явява действителния собственик на процесния автомобил. На анализ са били подложени вътрешните противоречия в показанията на този свидетел и оборимостта им с показанията 3 на св. Павлов, досежно взаимоотношенията между майка и син. Възприетият логически подход при направения анализ се споделя от настоящата инстанция и не може да бъде отхвърлен с твърдението, че противоречи на принципите на формалната логика, без да се излагат контрамотиви в тази връзка.

След подробен анализ, версиите на подс. А. и св. Павлов остават противоречиви, но равностойни по своята същност. В хода на наказателното производство не са били събрани доказателства, които да докажат или оборят тези версии.

Безспорно е било доказано извършването на престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, с оглед свидетелските показания и заключенията по назначените експертизи.Авторството на престъпното деяние, обаче, е останало недоказано.

Изводите от правна страна, които следва да бъдат направени, са единствено тези , до които е достигнал и първоинстанционният съд, постановявайки оправдателната си присъда.

Твърдението в протеста , че присъдата е необоснована, не отговаря на истината. ТРС е отговорил на всички въпроси, визирани в чл. 301 от НПК, тъй че декларативно посочените в протеста съображения са неоснователни, а и не кореспондират с доказателствения материал.

Във връзка с това, че ТРС е приел обвинението за недоказано по безспорен начин, изложени са мотиви и досежно бездействието на полицейските органи – липсва посещение на местопроизшествие, липсва огледен протокол и оглед на опожарения автомобил.

Съмненията , които възникват относно авторството на подс. А. са абсолютно равнопоставени със съмненията за авторство на св. Павлов, предвид изключителните подробности, които описва по отношение на механизма на запалване, което запалване е наблюдавал от разстояние в тъмната част на денонощието.

Възражението в протеста, че все пак св. Павлов и единственият, който е пряк очевидец на случилото се и изводът на вещото лице, че е бил под влиянието на подсъдимия, само по себе си не доказва безапелационно виновно поведение на подсъдимия. Споменатата „зависимост“ е била обсъдена от ПИС по отношение на дискредитирането на част от свидетелските показания на майката на св. Павлов, съобразена е с останалия доказателствен материал и е противопоставена на версията на подсъдимия, като изрично е бил обсъден и фактът, че и св. Павлов, и подс. А. са имали мотив да извършат процесното деяние. В тази връзка мотивите на съда са изключително подробни и се споделят от СсОС.

В контекста на горното, извършвайки проверка на постановената присъдата въззивната инстанция счита, че не са допуснати нарушения, които да водят от отменяване на съдебния акт. Приема протеста за неоснователен, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/28.11.2022 г. по НОХД № 352 от 2019 г.

ТРС, ИЗЦЯЛО.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: