Решение № 1703 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100902187 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на "С. и м.и.к. /СМИК/“ ООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20241025135757/28.10.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20241025135757/25.10.2024 г. за вписване на промени в обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

В жалбата се твърди, че с подаденото заявление е поискано да бъде вписан нов действителен собственик на дружеството, в хипотезата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП. Поддържа, че изводът на длъжностното лице, че от представените доказателства се установява наличието на лица по §5, ал. 1, от ЗМИП, е неправилен и несъответен на действително притежаваните от тези лица процентни участия в чуждестранното дружество, което е едноличен собственик на съдружника в "С. и м.и.к. /СМИК/“ ООД – „Д.а.“ АД – Швейцария. Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и отговора на Агенция по вписвания, както и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е 1 процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20241025135757/28.10.2024 г., длъжностното лице е приело, че от представените със заявлението доказателства се установява наличието на физически лица, притежаваци процентно участие в капитала на „Д.а.г. с.р.о. – Чехия, което изключва приложението на хипотезата на §2, а. 5 от ДР на ЗМИП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с Правилника за прилагане на закона, като законът изисква към тази декларация да се приложат и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби /арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП/. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на 2 прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл.

61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираното от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като нов действителен собственик физическо лице е заявено за вписване като такова именно в хипотезата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП. Като такова лице е посочен вписаният по партидата на търговеца управител на дружеството С.В.Е.. Съгласно установеното в чл. 63, ал. 6 от ЗМИП принципното положение, когато подлежащите на вписване данни могат да се установят от извършените вписвания в регистъра, то тези данни не следва да се декларират, съответно вписват. Ето защо Съдът намира, че когато има чуждестранно юридическо лице, което осъществява пряк контрол върху дейността на търговеца, то именно неговите собственици – физически лица

/ако могат да се установяват такива/, подлежат на деклариране, а ако такива не могат да се установят, съгласно §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП следва да се посочат физическите лица, които изпълняват длъжността на висши ръководни служители на това дружество. В случая заявителят не е посочил такова физическо лице/лица, а е декларирал като действителен собственик по §2, ал. 5 от ЗМИП вече вписаният по неговата партида законен представител, който, съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП не подлежи на вписване.

За пълнота следва да се отбележи, че Съдът намира за неправилен извода на длъжностното лице, че от представените със заявлението доказателства се установява наличието на физически лица по §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, което обстоятелство изключва приложението на фикцията по §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че заявеното от търговеца като нов действителен собственик лице не подлежи на вписване – арг. от чл. 63, ал.

6 от ЗМИП, поради което отказът следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "С. и м.и.к. /СМИК/“ ООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20241025135757/28.10.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20241025135757/25.10.2024 г. за вписване на промени в обстоятелствата по чл.

63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.

Препис от него да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4